Младият политик

Кръстева А. Младият политик.- В: Кръстева А. (съст.) Българският политик: щрихи към портрета. София: НБУ, 2010.

https://annakrasteva.wordpress.com/2010/06/08/bg-politician/

The truest community to which one can belong

is that defined by age and experience.

Robert Wohl

Идеята за възрастта като създаваща общност е валидна и в политиката. Обучения на млади лидери, семинари на различни фондации, кръгли маси – многобройни са форумите, които събират около една кръгла маса политици от различни цветове. Младите политици общуват помежду си по-често и по-интензивно от зрелите им колеги.

Статията представя първи резултати на по-голямо изследване на младия политик, основаващо са на комплексна методология: интервюта с млади политици, анализ на съставите на парламентите от началото на прехода , дискурс анализ на медийното отразяване на младите политици.

От многобройните аспекти на темата, тук ще се фокусирам върху два: представителството на младите в НС и фигурите на младия политик.

Младият депутат

Най-младият Парламент беше 36-ият (1991-94), най-немладият – 39-ият (2001-2005). Първият имаше 37 народни представители под 35 г., вторият 2.5 пъти по-малко – едва 14. Новият 41 Парламент (2009 – ) е сред отличниците и плътно следва лидера в класацията с 35 млади народни представители.

Таблица 

Брой млади депутати в отделните НС[2]

36 НС 37 НС 38 НС 39 НС 40 Нс 41 НС
37 24 26 14 20 35

Като се изключат 36 НС и 41 НС, от една страна, и 39 НС, от друга – най-високата и най-ниската точка в подмладяването на парламента – повечето НС имат относително постоянен брой млади народни представители – 20-26.

Схема

Брой млади депутати в отделните НС

Най-млади са първото (36) и последното (41) НС.  Ясно се очертава пряката връзка между броя на младите и радикалността на прехода: път на най-много млади политици дава първото демократично избрано народно събрание[3] и последното

(2009 – ), което извежда като водеща парламентарна сила новата партия ГЕРБ. Интересно е да се отбележи, че тази връзка на пръв поглед не се открива при друга важна промяна – идването на Симеон Сакскобурготски на власт. По-финото вглеждане в данните за 39 НС обаче показва, че новата партия НДСВ е със значителна група млади депутати – 12. Общата ниска стойност за 39 парламент се дължи на традиционните парламентарни партии, които почти не предлагат млади лица – има само двама народни представители под 35 г. – един от ОДС и 1 КБ. Въпреки общите си ниски стойности, и 39 парламент се вписва в общата тенденция, че парламентите, които бележат по-радикална промяна в състава на парламента и партиите, които са носители на промяната, са по-отворени към младите.

Таблица

Брой млади депутати

36 НС 37 НС 38 НС 39 НС 40 НС 41 НС
М Ж Общо М Ж Общо М Ж Общо М Ж Общо М Ж Общо М Ж Общо
БСП (Демокоратична левица, Коалиция за България) 13 1 14 5 2 7 1 0 1 0 0 0 2 1 3 1 1 2
СДС (ОДС, Синята коалиция) 15 4 19 8 2 10 17 2 19 1 0 1 1 0 1 1 0 1
ДПС (ОДС) 4 0 4 3 2 5 3 0 3 1 0 1 8 1 9 2 1 3
НДСВ 3 9 12 0 2 2
Атака 1 1 2 4 2 6
ГЕРБ 15 7 22
РЗС 0 1 1

„Групата” на младите не революционизира джендър баланса. Съотношението мъже – жени остава категорично в полза на първите, като варира в изключително широката граница от 2 до 12 пъти. Най-малка е асиметрията в 41 НС, най-драстична е в 38 НС (1997 – 2001), където има само две млади дами срещу 24 мъже.

Има едно показателно изключение от общото правило: в 39 НС има повече жени отколкото мъже сред младите.

39-ият парламент се отличава със своите изключения: той вкарва голяма нова група, която печели парламентарно мнозинство, без радикално да увеличава броя на младите депутати. За сравнение НДСВ през 2001 г. има 12 млади народни представители срещу 22 от ГЕРБ през 2009 г.[4] В същото време 39 НС е уникално с преобръщането на джендър асиметрията: то е  единственото, в което сред младите депутати дамите са почти два пъти повече от мъжете.

Анализът на младите депутати в отделните парламентарни групи откроява съществени различия. Най-висок абсолютен брой на млади народни представители регистрира ГЕРБ в настоящето 41 НС – 22. Втори в класацията на отвореност към свежи попълнения е СДС, който на два пъти – в 36 НС и 38 НС – има по 19. Единствено в първото – 36 НС – БСП има двуцифрен брой млади депутати – 14. В кратката си парламентарна история сходен резултат достига и НДСВ – 12 млади депутати в 39 НС.

Схема

Брой млади депутати по партии в различните парламенти

Клъстер се очертава и на противоположния полюс – на липсата на млади депутати. Единствена БСП и в едно единствено НС (39) няма нито един млад народен представител. СДС в три парламента (39, 40, 41) има само по един млад депутат, същото минимално присъствие  (1-2 депутати) откриваме при почти всички партии в отделни НС: БСП в 38 НС и 41 ТС, ДПС в 39 НС, НДСВ в 40 НС, Атака в 40 НС, РЗС в 41 НС.

Два противоположни процеса определят  динамиката на формиране на парламентарния елит: обновяване, влизане на нови лица, от една страна, и континуитет, увеличаване броя на депутатите с два и повече мандата. Има народни представители, които са участвали във всички НС от зората на демокрацията до днес. В 41 НС техният брой е 5. Повече от една четвърт (27% ) от народните представители в настоящето НС са с повече от един мандат.

Таблица

Разпределение по депутатски стаж

Брой депутати Брой мандати
5 седми мандат
3 шести мандат
7 пети мандат
14 четвърти мандат
13 трети мандат
22 втори мандат

Сериозно предизвикателство пред всички политически сили е осигуряване на баланс между опитни парламентаристи и нови попълнения.

Политиката на обновяване на парламентарния елит на отделните партии най-добре може да бъде анализирана на основата на процентното съотношение на младите депутати спрямо общия числен състав на парламентарната група.

Таблица

Процентно съотношение на младите депутати

от съответните парламентарните групи

36 37 38 39 40 41
БСП(Демократична левица, Коалиция за България) 13% 4,80% 1,70% 0% 3,70% 5%
СДС (ОДС, Синята коалиция) 13% 13,60% 15,20% 1,90% 6,20% 6,60%
ДПС (ОДС) 15% 33% 15,80% 4,10% 26,40% 7,80%
НДСВ 7,80% 5,70%
Атака 18% 6,60%
ГЕРБ 18,90%

Най-немлада е най-старата партия: процентът на младите в парламентарните групи на коалициите на БСП е трайно нисък: с изключение на първото (36) НС, процентът на младите се движи в критично ниската гама от 0 до 4-5%. Настоящето

41 НС не променя картината, независимо от предизборната кампания, минала под лозунга на „презареждане” и  решението на пленум на партията от 2005 г. от всеки избирателен район да бъде излъчен минимум по един кандидат под 35-годишна възраст.

Най-променливо е ДПС – от 4% до 33%. Не се очертава възходяща или низходяща тенденция, а само флуктуации, като преходите са доста резки: от 33% на 15% или от 4.1% на 26.4%.

При СДС/ОДС рязко се разграничават два периода: през първото десетилетие на прехода  (1991 – 2001), което съответства на първите три НС (36 – 38), делът на младите е относително висок:  13% – 15%. При следващите три парламента (39 – 41) през второто десетилетие (2001 – ) делът отново е постоянен, но много нисък – 1.9% до 6.6%, което е един от индикаторите за ниско обновление на елита.

Следващата схема илюстрира динамиката на трите най-стари партии: БСП се разгръща в най-ниската гама, във всеки период с по-ниски показатели от другите две; ДПС е с много големи флуктуации; СДС остава между двете – винаги повече от БСП и винаги по-малко то ДПС.

Схема

Процентно съотношение на младите депутати

от парламентарните групи на БСП, СДС, ДПС

Още няколко любопитни цифри – в 36-ия парламент всички парламентарни групи имаха еднакъв процент млади (13%-15%).  В 36 НС и 38 НС процентът на младите и процентът на жените съвпада.

В 40-то НС ситуацията е доста симетрична: две парламентарни групи нямат млади депутати – ДСБ и БНС[5]; две парламентарни групи са с най-голям брой млади народни представители – ДПС и Атака.

Фигурите на младите политици

Причините за избора на политическа кариера от младите българи бих обобщила в три големи групи: призвание, прагматика, професия. Те очертават и трите основни фигури на младите политици.

Политикът по призвание

“Още като ученичка знаех, че ще стана политик”, казва една от най-младите дами-депутати от ГЕРБ в 41 Парламент. “Имах обещаваща бизнес кариера, докато един ден не осъзнах, че искам да се занимавам с политика, напуснах фирмата, с приятели направихме младежката организация на една партия, сега работя за друга[6]”, споделя своя път друг млад политик, който работи в структурата на новата си партия. Тези цитати илюстрират първата група причини, които бихме могли да определим като призвание. Тридесет годишен заместник-председател на парламентарна партия е убеден, че “ако не се занимавах с политика, щях да се занимавам с нещо близко до нея – неправителствени организации, граждански каузи.”[7]

Упражняването на политиката като призвание има няколко съществени измерения.  Първото е ясно дефинираната политическа идентичност. “Чувствам се като човек на ХVII век, станах член на ДСБ заради консерватизма.”[8] Активистка от регионална структура описва същия прав път от предпочитаната политическа идеология до партията: „Симпатизирам на либерализма и затова станах член на НДСВ.”[9] Общински съветник, убеден български националист, е привлечен от ВМРО заради борбата за националната кауза.[10]Една от най-ярките млади надежди на ГЕРБ е привлечена от своята партия заради „желанието за промяна, чуваемост и откритост”.[11]

Идентичността е фина сплав, политическото може да прониже множества измерения на личното: телефонът на партиен активист звъни с “Кой, кой” – повтореният натрапчиво 20 пъти въпрос на Иван Костов към управляващата тройна коалиция на БСП, ДПС, НДСВ по време на парламентарен контрол.[12] Да се обгърнеш със словото на лидера, да превърнеш думите му в рингтон са ярка проява на интериоризирана и всепоглъщаща партийна идентичност.

Разновидност на този първи вид мотивация е и политическата социализация в активизъм. Политическата теория доказва, че политическите ценности се социализират най-добре след религиозните, семейството играе голяма роля – и като семейна история, и като споделени ценности, и като (не)активна гражданска позиция.

Член на националното ръководство на ДСБ подчертава, че неговият антикомунизъм е “битов, генетичен”, майка му е бивш министър на същата партия. Друг негов съратник  идва от семейство на царски офицери и е органично нетърпим към ДС, която възприема като “оста на злото”: “Това е най-най-най големият проблем: Гоце, Любен Гоцев, генералите, синовете им. Те държат 95% от финансовия ресурс, 95% от медиите.”[13] “.Член на националното ръководство обобщава тази характеристика като определяща за профила на техния активист: „децата и внуците на репресирани от тоталитарния режим са съвсем естествено част от най-твърдото ядро на ДСБ.”[14]

“Аз съм четвърто поколение земеделец. Докато в България има земя, ще има и земеделци.”[15] Друг млад земеделски лидер обобщава тази идея: „За повечето земзисти[16] членуването в младежката организация е традиция, наследство”[17] Майката на млад лидер на ДПС е активистка на движението, след следването си се включва и той- първо във вестника, после – в младежката организация, днес – в голямата политика.[18]

Активността – наследена или придобита – е позицията на политика по призвание. Млад социалдемократ я дефинира като алтернатива на пасивността и примиреността: „не искам само да седя, да псувам партиите, а да взимам решения или поне да участвам активно.”[19]

Младите, отдали се на политиката по призвание, се отличават с тясно обвързване на морала и политиката, със силния стремеж да допринесат да видят промяна и да работят, така че тя да се случи, с разбирането си за политиката като кауза: „Важно за мен е разбирането, че политиците са в услуга на обществото, а не обратното.”[20]

“Моралът е задължително условие за постигане на целите”, формулира веруюто си млад десен политик.[21] “Аз и колегите ми знаем значението на думата отговорност”, добавя негов съпартиец. Задължителността на твърди морални принципи млада социалистка колоритно нарича “праг на гнусливост”: “Много е важно за човек, който участва в политическия живот, да има своя праг на гнусливост и той да бъде възможно най-нисък. Това е точката, в която ти негодуваш, не си съгласен с нещо, което е част от статуквото, но не отговаря на твоите принципи.”[22]

Изключително важно е да се отбележи, че ценностният, а не социалният, профил на младите съответства на тяхната идеологическа принадлежност. От Енгелс до днес има капиталисти (днес ги наричаме бизнесмени) сред социалистите – социално-икономическият профил на лидерите и на електората не винаги съвпада.  Съвпадението не е в духа на Маркс – „базата”, материалното, икономическия и социалния статус, а на Вебер – ценностите, които младите изповядват и които са синхронни с идейната ориентация на тяхната партия. Десен политик уверено изброява ценностите, които отстоява: „Отговорност, солидарност, прозрачност. Принципът на либералната демокрация – либерален, защото е в съгласие със закона и демократичен, защото е в съгласие с народа[23]”. „Високото ниво на лична отговорност и свободата[24]” са личералните ценности, около които се обединяват много центристки десни млади политици. Със същата категоричност отстояват своите позиции и политици с друга ориентация. Особено активни в защитата на националитичните ценности са представителите на патриотични формации. Като една от най-успешните си инициативи председателят на ВМРО-БНД София определя публикуването на картичка с 20 причини, които ги кара да бъдат националисти.[25] Младите социалисти се ентусиазират от „справедливостта и солидарността.”[26]

За политика по призвание ценностите имат безспорен приоритет над прагматиката . Това е неговата differentia specifica  от другите два анализирани типа: прагматичния и професионалния политик. Младежки лидер ясно формулира тази йерархия: „Правим различни инициативи, в основата на всяка са ценностите, не трябва да бъдем прекалено прагматични.”[27]

Тази йерархия пренарежда и критериите за оценка на дейността: за разлика от cash and carry, който мери успеха в термините на ползи/загуби, за разлика от професионалния политик, който мисли в термините на ефикасност и резултатност, за политика по призвание най-съществено е чувството за удовлетворение: „Удовлетворен съм от това , което правя“[28]; „Най-важното е да виждам реални резултати от това, което правя. Искам и хората около мен да го оценят.”[29]

Субективизацията на резултата, търсенето не просто на материалното и професионалното, а на смисленото и значимото превръща удовлетвореността повече в цел и идеал отколкото в състояние. Цел, която изисква непрестанни усилия и усъвършенстване: „Който иска да се занимава с политика, трябва да започне със SWOT анализ на самия себе си. Трябва ежедневно обогатяване.”[30]

Политикът по призвание е най-чувствителен към публичното измерение на политиката. В тази си нагласа той се различава и от прагматичния, и от професионалния политик.  За него по-важна е не победата над опонента на тепиха на професионалната политика, а общуването с гражданите: „Определено ми се иска посланията да са насочени предимно към хората и да не се губи време в обяснения към опонента. Народът не е публика, а пряк участник.”[31]

Политикът по призвание е относително по-малко изкусен от нарцисизма, самовлюбеността, самоутвърждаването. Като изключение, не като правило, звучат думите на млад либерален политик, но те изразяват тази именно нагласа – да не си пред, а с, между: да е обикновен човек като другите. Да не се държи съмнително, не би трябвало да е богат, а да бъде земен човек.” [32]

Най-яркият израз на политиката като призвание е разбирането й като мисия, кауза, проект, желанието политиката да се разгръща на високи обороти, да се твори история, да се оставя диря: “Ако имам някаква лична цел в политиката, тя е да върна нещо от духа на деветдесетте години, когато имаше ясни политически граници, кауза и проект – дневен ред, зад който заставаха всяка политическа партия и всеки политик. Имаше истински сблъсък на идеи, а не PR техники и купуване на гласове като днес.”[33]

Cash and carry

На противоположния полюс са политиците, които живеят от политиката. Емблематичен пример е Емил Кошлуков. В началото на промените оглави студентските протести и веднага капитализира политическия капитал в следване в САЩ – един от много малкото начини за достъп до престижен и скъп университет по онова време. Лекотата, с която сменя СДС с НДСВ с Новото време с Лидер е същата, с която преминава от политиката към шоуто, от кампанията към VIP brother и обратно.

Cash and carry са млади политици, които не просто живеят от политиката, а искат да спечелят много за кратко. Примери изобилстват в разнообразни цветове: Гадар Хачикян, най-младата депутатка на Симеон, се прочу не непременно като най-корупмираната, а като най-безогледна в корупционните практики и най-безразличната към критиките на медиите и общественото мнение. Делян Пеевски, първо от ОДС, после от ДПС, също е синоним за афиширано безразличие към негативното обществено мнение[34].

Прагматичността пронизва практиката.  Ангажиране с политиката на тези млади лъвове не става преди консумацията на властта. Точно обратното, едва когато властта бъде консумирана, може да последва обвързване. В разгара на кампанията на въпроса член ли е на партията, чийто кандидат е, млада дама недвусмислено заявява своята прагматична позиция: “Не. Може и да стана член – зависи как се развият нещата.”[35]

Млад десен политик дефинира разликата между добрия политик и cash and carry. И двамата са високообразовани и добри професионалисти, и двамата са амбициозни и успели. Вторият обаче не зачита фината връзка между политика и общността, неговият индивидуализъм е неговото верую и не е уравновесен от никакви контрабаланси. Именно в съхраняването на връзката и обвързаността между индивидуалното и общностното първият вижда гаранциите за политиката в интерес на другите, не (само) на себе си: „Активните млади хора в ДСБ са високо образовани, професионално реализирани, заемащи високи корпоративни позиции или с проспериращ частен бизнес. Амбициозни и активистки настроени, те обаче не изповядват културата на т.нар. юпи-модел на успеха. За тях е характерен онзи тип индивидуализъм, който е естествено ограничен, защото, без да е съдбовно зависим от нея, той уважава общността и не поставя себе си над цялото.” [36]

Младите лъвове използват политиката. Те обаче също биват използвани, за да подсилят лагера на прагматичното й консумиране без правила. Уважаван политик подчертава инструментализирането на включването на младите: „Под претекст, че се извършва подмладяване, се изтласкват встрани последните останали в партията авторитетни личности, а т.нар. „млади” демонстрират същите вълчи нрави.”[37]

Резюмиран, профилът на cash and carry се изразява в пет характеристики:

  • Липса на идеологически пристрастия – не се придържа към определена политическа философия и набор от ценности;
  • Номадизъм – лесно и често преминава от една партия в друга и от една парламентарна група в друга;
  • Прагматизъм –  изборът на партия се изчислява по метода на печалби/загуби и цели максимизацията на първите. Самата печалба се мисли в извънполитически, често материални, термини, а не като репутация и престиж;
  • Краткосрочен проект – не прилага стратегия на натрупване, а се стреми към максимална изгода за максимално кратко време. Тази краткосрочна перспективи обяснява безразличието към имиджа и оценката на общественото мнение;
  • Дългосрочно оцеляване – парадоксално, но въпреки краткосрочността на целите, понякога оцелява дългосрочно.

Противоположността на последните две характеристики – максимизация на печалбата от политическата дейност независимо от цената и дългосрочното оцеляване – показва, че проблемът на cash and carry не е личностен, а структурен: самите партии имат нужда, рекрутират  и отглеждат прагматични политици.

Професионалният политик

Завършва право в чужбина, започва работа по специалността, но търговското право не успява да я увлече. Точно този шанс й дава работата й по международната дейност  на най-голямата младежка партийна организация у нас. Този биографичен щрих очертава профила на професионалния политик. Той/тя се чувства пълноценно реализиран именно в политическата кариера.

Анализираните фигури на младия политик – призван, прагматик, професионалист – са идеални типове. Те рядко се срещат в чист вид. Младите политици – както и по-зрелите им колеги – са изтъкани от елементи от различни типове.

Прагматикът е описаният от Макс Вебер тип на политика, който живее от политиката, не за нея. Професионалистът също се издържа от политиката. Приликата на пръв поглед е голяма, но разликата между двама типа е фундаментална – за професионалиста политиката е публична дейност в интерес на избирателите и обществото,  прагматикът приватизира ползите от тази публична дейност.

Професионалният политик и политикът по призвание са много близки по отношение на отговорното отношение към политическата дейност.  Те се различават по това, че за първия политиката е повече професия отколкото идентичност. Той се възприема като експерт, не като идеолог.

За разлика от политика по призвание, който по-често се занимава с електорална политика и е на изборни позиции – депутат, общински съветник, член на партийното ръководство, професионалистът често започва като съветник, експерт. За разлика от първия, който първо става член на партията, после започва политическата си кариера, вторият често първо достига високи равнища в кариерата, преди да стане партиен член.[38]

Разграничаването на публичното от частното, на политиката от бизнеса е важно измерение на отговорното и етично отношение към политиката: “Ако някой иска да прави пари, да отиде в бизнеса. Не ти е мястото в политиката, ако си бизнесмен.”[39]

Парадоксално, но към същата категория – политици по призвание, а не прагматици или професионалисти – са и някои бизнесмени. Млад социалдемократ разграничава две форми на участие на политиката – хоби и професия. За себе си е избрал първия по две причини: първо, защото се занимава с бизнес, политиката схваща като гражданска позиция и ангажимент. Втората причина е дистанцирането от cash and carry, от тези „млади хора, които искат да се обогатят чрез политиката.”[40]

“Чудеса няма, но ако всички работим нещо да се случи, то ще се случи”[41] – така млад евродепутат социалист формулира активистката позиция, включването в политиката, за да се реализира промяна. Тази ангажирана нагласа характеризира младите активисти във всички сегменти на политическата сцена.  В същия дух разсъждава общински съветник и член на ръководството на ДСБ: “Можете да ме наречете мазохист, но се боря за това, в което вярвам”[42],  “Причината да съм част от ДСБ е желанието ми да живея в наистина подредено общество.”[43] Тази промяна е много повече стремеж, отколкото реалност, но остава мярата, с която се оценява (не)постигнатото: “Най-тежкият ми ден е приемният. Не защото влизат хора и говорят за проблеми, а защото не мога да реша 80% от тях”, споделя фрустрацията си кмет на елитен столичен квартал.[44]

Активността се схваща и като ангажимент, и като ритъм: „Политиката не е от 8 до 5”,[45] “Политическата кариера изисква една трета от деня работа, една трета – сън и една трета … пак работа”[46]; „Политиката е работа, която взема повече отколкото дава – няма фиксирано работно време, няма свободни уикенди и т.н.”[47]

За да се получат нещата, трябва да ги има и емоцията, и хъса, и енергията, е убедена млада активистка на ДПС.[48] Неин съпартиец подчертава, че винаги планира, защото и най-лошият план е по-добър от никакъв. Не самата цел, а преследването й е важно, защото нещата се случват в движение.  С либералните си конотации за свобода, развитие, усъвършенстване “движение” е любима дума в Движението за права и свободи:  “Движението е движение, когато е в движение[49]” – с убеденост формулира тази красива тавтология млад депутат.

Младите познават, но по-важното е, че прилагат “теоремата на Томас”, доразвита от Зигмунд Бауман – когато хората силно повярват в нещо, те действат така, сякаш то е реалност и благодарение на тези концентрирани и мобилизирани усилия то наистина става реалност.

(Де)Есенциализиране

“Да бъдеш млад политик в България” – две  противоположни концепции за неговата същност  се споделят както от младите, така и от възрастните за младите.

Първата концепция е есенциалистка – младостта е гаранция за новост, радикалност, значимост.”Младите хора винаги са били основният двигател при големите промени в историята”[50] е гордо заявената теза в колективната книга „Младите и политиката”  (2007), автори в която са обектите на настоящето изследване – млади политици,  ръководители на младежките партийни организации.

Множество формулировки на същата теза откриваме както в книгата, така и в другите анализирани източници и интервютата:  “Младите по-бързо трябва да заемат ръководни места в политиката, по-възрастните са обременени от миналото”[51]; „Младите са хората с мислене извън всякаква рамка. Те носят новото”[52]; “Бъдещето принадлежи на младите”[53];  „Младите хора имат един по-идеалистичен поглед към нещата и са готови повече да защитават каузи, по-упорито и по-радикално.”[54]Главният аргумент на младите е …младостта. Есенциалистката концепция за значимата политическа роля на младите като двигател на новото, развитието, прогреса рядко се подкрепя от разгръщане на алтернативни политически визии и идеи. Нейният критичен патос е насочен повече към отхвърляне на съществуващия тип политици: “В България има два вида политици: на прехода и на прихода.”[55]

Има един любопитен парадокс – възпитаниците на множество академии и школи за млади политици работят като консултанти, експерти, съветници. Не след обучението, а преди него. Виждаме  любопитно преобразяване на дефицитите в качества: младият политик е неопитен, но не е корумпиран, няма експертиза, но не е потънал в рутина.

“В политиката няма млади и стари, има можещи и не можещи” – формулира противоположната меритократична концепция млад политик от ДСБ.[56] Колегата му социалдемократ също отхвърля „привилегията на младостта” и отстоява аргумента на постиженията: „На младите не трябва да се прави път, защото са млади, а защото са можещи.”[57]

В тази дееснциализирана концепция водещ е меритократичният принцип. Именно поради деесенциализираното разбиране на младите в политиката, тя отрича необходимостта от специфични структури, в които да се разгръща тяхната енергия: “По-добре е младите да си пробиват път в партията.”[58] ДСБ е една от малкото партии у нас, които нямат младежка организация.

Деесенциалистката концепция е по-взискателна, доколкото изисква непрестанно да се доказваш. Първата концепция  е по-оптимистична, втората е по-критична: младостта ти е гарантирана, успехът – не. Възрастта е и надежда за промяна, и оправдание за грешки. Представителите на втората концепция доброволно се отказват от този уют и се излагат да универсалните стандарти на политическата кариера, а те са трудни, понякога жестоки: “В политиката издигането е много трудно, а можеш да паднеш за дни.”[59]

Рекрутиране

Рекрутирането и обновяването на елита е фундаментален за теорията и стратегически важен за практиката въпрос. В страна, където млади хора могат да станат депутати и в националния, и в европейския парламент преди на навършат 25-27 години, показва две неща: ранно влизане в политиката и изключително съкратен период от влизането до издигането, от началото до върха, от неопитността до отговорността. Първото е очевидно, съществено е второто – както за протичането на политическата кариера, така и за функционирането на политическия живот у нас.

Политиката на рекрутиране у нас все още се колебае между решения ad hoc и дългосрочна стратегия. Няма ясно изкристализирала и аргументирана позиция по отношение на квотния принцип.

Най-категорично против квотния принцип се обявява ДСБ, която го счита за противоречащ на основните й политически ценности: „За нас, като автентично десни, формите на позитивна дискриминация най-често са напълно контрапродуктивни. Ние вярваме в естествените дадености на средата – младите заслужават доверие, но не и привилегии.”[60]

Младите политици, включени в изследването, клонят повече към прилагане на квотния принцип[61], доколкото той дава възможност на младите по-бързо да преминат от „втори” към „първи” ранг. Аргументите за приложението на квотния принцип са от два типа: по-добро формулиране и защита на интересите и потребностите на младите[62]; по-бързо включване на младите в партийните и държавни структури на местно и национално равнище. Във втората перспектива подмладяването се схваща и като обновяване:  „Младежката организация е по скоро инструмент за смяна на по-възрастните. Тя измества от политическата сцена по-консервативно настроените.” [63]

Вторият тип аргументи преобладават над първите в мотивациите и дискурсите на младите активисти и лидери.

Младите политици влизат млади в политиката. Това тавтологично твърдение е необходимо да се направи, защото откроява съществена разлика между поколенията в родната политическа класа. Не всички представители на по-възрастното поколение упражняват политическа професия от младини. Това явление е особено  характерно за партии, които влизат в избори много скоро след създаването си – НДСВ през 2001 г., Атака през 2005 г., ГЕРБ на местните избори през 2007г. и на парламентарните от 2009 г. Когато нови партии вкарат големи парламентарни групи[64] и значителен брой представители в местната власт,  техните кадри са или неофити, или номади. Тогава, независимо от възрастта, политическият опит е нов опит – и за младите, и за зрелите.

По отношение на втората особеност на формиране на българския политически елит – ех nihilo- поколенческа разлика няма. Съществена особеност на рекрутирането на новите партии е търсенето на кадри извън политическата класа. Бизнесмени, лекари, юристи, инженери, учени влизат в парламента или изпълнителната власт без ден политически опит. В това отношение разликата между младите и по-възрастните им колеги е, че последните често вече са се утвърдили в своите професионални сфери и тази доказана експертиза се възприема от общественото мнение като някаква гаранция за успешно навлизане в новото поприще. Те капитализират в политиката един натрупан вече професионален капитал. Младите капитализират символния капитал на не-опита и не-корупцията.

Разнообразието от начини на рекрутиране на млади политици може да се сведе до три форми:

  • Партията намира, привлича и увлича младите.
  • Младите отиват при партията. Случайна среща на партията и младите.

Активистка на лява партия работи във фирмата на партиен лидер. Той я кани на партиен форум, който силно я впечатлява. Започва да се включва в заседанията на младежките организации и днес е сред разпознаваемите лица на младите в своята партия.[65] Този случай илюстрира индивидуалните опити на отделни партийни активисти да привличат обещаващи млади хора. Политиката на рекрутиране на млади е институционализирана в отделите за младежка политика и младежките организации на партиите. Най-многобройно, организирано и активно е младежкото ДПС. То поддържа и академична мрежа, в която обхваща студенти и млади преподаватели от турската общност във всички учебни заведения. На противоположния полюс е ДСБ, която няма младежка организация поради принципните си резерви към позитивната дискриминация и квотния принцип. Всички други партии поддържат младежки организации, някои като БСП дори по две.

„Аз отидох при ГЕРБ. Винаги съм искала да се занимавам с политика. Партията ме привлече със своя проект. Участвам в нея още от нейното създаване.”[66] Това признание илюстрира втория характерен случай, когато активни млади хора избират партийния проект, в който да се включат.

Отношението на партиите към младежката енергия на дискурсивно равнище е позитивно, на практическо – по-нееднозначно и противоречиво. Партийните организации имат нужда от свежи попълнения и ентусиазирана активност, но често имат желание да я канализират, контролират, направляват. Младите лъвове също понякога инструментализират младежките структури с оглед собственото си кариерно развитие.  Напрежения се създават и от двете страни.

Група млади влизат в политиката по случайност. Те са огледална противоположност на убедените, ангажирани и отговорни политици. За разлика от тях, често не те вървят към политиката, а тя към тях. Очарователна дама от шоу бизнеса споделя за получената покана да бъде включена в листите за евродепутат.  Тя се колебае повече от месец, преди да се поддаде на “навиването”. В този случай глаголите са в страдателен залог – навиват я, включват я.   Липсата на връзка с политиката на тези случайни лица е толкова тотална, че самите пространства, в които се осъществява контактът, са безкрайно отдалечени от нея.[67] Термините, с който мислят политиката, също нямат нищо общо нито с кауза, нито с професия: “Полезно ли ще е или просто ей така, за купона.”[68]

Този случай илюстрира няколко съществени измерения на рекрутирането на младите:

  • Често случайният характер на реденето на листите;
  • Липсата на достатъчно подготвени и компетенти кадри в някои партии, които налагат търсенето на нови лица не просто извън партийните редици, но извън политиката и гражданския сектор;
  • Характерно е към кои други сфери се насочват политиците, искащи да освежат образа на партията си – шоуто. През последните години връзките между шоу и политика се множат и крепнат: шоумени и шоудами се устремяват към политиката, много политици се държат като в шоу (Кръстева 2005, 2007). Младите, атрактивните, успелите са най-естествената спойка между тези сфери. Връзката между млади и лидери също не преминава през политика, програма, кауза, а през  съпреживяването на афективността.[69]

Кариерата политик

Бих разграничила три типа кариери на младите политици: кариера – светкавица, кариера – път, кариера – хоби.

Характерна илюстрация е млад човек, който за половин година след завръщането си от следване в чужбина прави шеметната кариера на включване в експертните кръгове и предизборната кампания. Летящ старт в случая не е метафора, а напълно конкретна реалност. Влизаш в елита в същия миг, в който влизаш в политическата класа – няма обучение, израстване, доказване. Позицията не е признание, а надежда, не е доказана компетентност, а обещание за промяна.

В страни с по-структуриран политически елит и по-професионализирана кариера на политиците рекрутирането на нови представители на политическата класа е по-дълъг и по-сложен процес, който протича по-бавно във времето и  е свързан със значително повече сита и стъпала.

Втория модел на дългосрочен ангажимент и стъпаловидно израстване ясно формулира член на софийското ръководство на ДСБ :“Аз харесвам дълги политически кариери, дълга писта, присъствие в политиката, а не да се появиш и изчезнеш”,. ”Привърженик съм на стъпаловидното развитие”,  развива проекта за дългосрочен ангажимент млада активистка от ГЕРБ[70]. Същата идея за дългосрочен проект, но в хумористичен регистър, формулира и социалист: „Кариеризъм ли? Няма нищо лошо човек да желае развитие, стига то да не минава през трупове.”[71]

Важно измерение на професионалната кариера е ранното натрупване на политически опит. Най-характерният пример са лидерите на младежките организации, които укрепват младежките структури и трупат опит преди да се впуснат в голямата политика като Моника Панайотова от ГЕРБ и Корман Исмаилов от ДПС. М.Панайотова влиза в Парламента едва на 25 г., но вече се е калила в две електорални битки – на местните избори през 2007 г. и на европейските – месец преди парламентарните през 2009 г. Кристиян Вигенин[72] няма още 20 години, когато през 1994 г. става един от учредителите на Българската социалистическа младеж, на 25 години вече е член на Висшия съвет на БСП и скоро след това и на Изпълнителното му бюро. Преди да излезе от младежката възраст вече е натрупал впечатляващ опит като депутат в родния парламент (40 НС) и европейския (2007 – 2009, 2009 – ). На христова възраст става зам.-председател на групата на Партията на европейските социалисти.  Други млади политици участват в местната политика като общински съветници или кметове, трети  – в структурите на самата партия на местно и национално ниво.

Най-ярко изразено при втория модел, но срещащо се и при останалите два е сериозното и отговорно отношение към политическата кариера: „Политиката е сериозно и достойно занимание. Да си в политическите процеси, да си активен, да направляваш кариерата си е голяма отговорност. Това е част от взимането на управленски решения, така че бъдещето ти да не зависи от други хора.”[73]

Едно от измеренията на политиката, което особено привлича младите, е говоренето в първо лице единствено число, достъпът до публичната трибуна, видимостта на успеха. Един от малкото млади политици, който предпочита Ние-говоренето пред Аз-говоренето формулира своята позиция така: „Младите обичат повече конкуренцията, надпреварата, самоизтъкването, самоизявата, но много често говорят само в първо лице единствено число, което отчуждава.”[74]

Младите като елит

В началото на промените основният въпрос, който вълнуваше изследователите на възникващия посткомунистически елит, беше за неговата елитарност. Противопоставяха се две визии: едната, функционалистка, дефинира елита според функциите, които изпълнява. Втората, нормативна, разглежда доколко представителите на елита са на равнището на високите изисквания на своите високи функции. Втората беше значително по-разпространена, именно защото много членове на елита бяха критикувани като недостойни за своите функции в образователно, културно, политическо отношение.

Двадесет години след демократичните промени,  елитът вече стана елитен. Ако нещо обединява младите политици от различни цветове, това е тяхното блестящо образование, международния им опит, високата им професионална култура. Нито един от включените в изследването млади политици,[75] който да няма висше образование. Няма и нито един, който да има само висше образование.

Очертават се два модела. При първия  политическите компетенции се надграждат над професионалните, при втория – професионалните са толкова елитни, че биват капитализирани в политически постове.

Първият модел е на завършили у нас професионалисти, които после биват обучавани като политици. С последната задача се заемат три вида институции:

  • Най-активни са фондациите на чуждестранни политически партии и други политически организации: Фондация Фридрих Еберт, Републиканският институт, фондация Науман и мн.др.
  • Този пазар на образователно-политически услуги успешно се развива и у нас  – Училището за политика,[76] политическата академия на ГЕРБ, многобройните обучения на сините активисти в началото на промените. Разновидност на тази втора форма на професионализация на младите активисти са разнообразни семинари, уъркшопове и други обучения, които всички партии организират преди избори.
  • Третият вид са престижни европейски и американски магистърски програми като Ена – училище за висши административни кадри и политици, елитната европейската програма в Брюж, Харвард бизнес скул и мн. Др.

Вторият модел са юпитата. Иван Костов беше първият, който ги назова и призова с организацията на Българския Великден. Симеон беше първият, който ги вкара мощно в изпълнителната власт и партийното строителство. Бойко Борисов продължава тази традиция, привличайки водещ икономист на Световната банка за министър на финансите и вице-премиер и други на различните стъпала на управлението.

Блестящото образование – и професионално, и политическо – не е единствената елитарна характеристика на младия елит.  Множество други я допълват. Ще се посоча две привидно противоположни. Млад десен лидер набляга, че е живял само в сърцето на стара София…освен когато не е живял във Франция, Великобритания, Испания, САЩ.[77] Новите млади са едновременно локални и глобални. Локалното е градско, много градско – топосите на идентичността са съвсем конкретни, близки и познати градски пространства, не анонимността на новите квартали за мигрантите от села и градчета. Глобалното е широко, динамично, отворено.

Елитът като млад

Революциите обичат младите – както комунистическите, така и посткомунистическите. Навлизането на вълни млади е индикатор за по-дълбоки промени на политическия режим или на политическата сцена. Най-много млади депутати има в парламентите, които (пре)нареждат политическото домино и вкарват нови мнозинства.

Какъв е обяснителния модел за подмладяването на политическия елит в ключови периоди? Анализите все още се колебаят между две концепции: есенциалистка и меритократична. Първата набляга на символния капитал на възрастта – понеже са млади, новите политици олицетворяват промяната. Втората концепция е меритократична и мери не толкова символния капитал колкото реалната дейност, способността да се реализира промяна, не просто да се прави политика различно, а да се прави политика по-добре. При първата положителната оценка за младите е гарантирана, при втората тя трябва да се извоюва.

Фигурите на младите – призван, прагматик, професионалист – не се отличават съществено от фигурите на политиците у нас, нито от класическата концепция на Вебер за политици, които живеят за политиката и политици, които живеят от политиката. В по-изискания свят на Макс Вебер още не е било необходимо втората категория да се разширява, за да се включат и cash and carry, но това е неизбежно в посткомунистическите условия на агресивно – консуматорски подход към престижа на властта.

Това, в което младите политици започват по-съществено да се отличават от зрелите, е блестящото образование и космополитната идентичност.

Интелектуалните критики от зората на прехода, че елитът не е елитен, вече не са приложими към много днешни млади. При някои политици младостта е и възраст, и качество.

Нормативният подход за оценка на елита не в духа на неговите функции, а на неговата елитарност, открива нарастващ брой референти в лицето на млади политици. В това е и техният принос към профила на елита у нас. Движението е двупосочно. З двупосочното движение в което ладите се равняват по опита на зрелите, зрелите – по образоваността и космополитността на някои млади, младите стават елит и елитът става млад.

ЙОСИФОВА. А,  И. ПАВЛОВА,  И. ОТОВА и И. ТОДОРОВА (съст) (2007) Младите и политиката. София: НБУ.

КРЪСТЕВА А. (2005) Политикът-звезда.- Капитал, 28.05.06, с. 6

КРЪСТЕВА А. (2007) Политиците се отдадоха на шоу, бизнесмените – на политика.- Монд дипломатик, , с.5.

PERCHERON A. (1993) La socialisation politique. Paris: Armand Colin.


[1] Департамент по политически науки на НБУ.

 

[2] Изследването включва всички депутати от съответните НС – както първоначално, така и по-късно влезлите, така че общият им брой винаги надхвърля 240.

[3] Изследването не обхваща Великото народно събрание.

[4] Като ГЕРБ през 2009 г. има 116 НС – значително по-малка парламентарна група от тази на НДСВ през 2001 г.

[5] парламентарните групи са разгледани в началото на мандата, не след преструктуриранията, които нямат отношение към настоящия анализ.

[6] Интервю, 17.04.09.

[7] Капитал, 21-27.03.09, с. 20.

[8] Кръгла маса “Младият политик”, 5.06.08.

[9] Кръгла маса “Младият политик”, 5.06.08.

[10] Кръгла маса “Младият политик”, 5.06.08.

[11] Интервю, 18.05.09.

[12] Капитал, 21-27.03.09, с. 21.

[13] Капитал, 21-27.03.09, с. 20.

[14] Юруков В. Младите десни, гражданското общество и реформисткият проект на България.  Полгедът на един пряк участник. Демократи за силна България.- В: (Йосифова, Павлова, Отова и Тодорова 2007), с. 105.

[15] Кръгла маса “Младият политик”, 5.06.08.

[16] Членове на Земеделски народен съюз – БЗНС – НС

[17]Ставрева П. Европейски перспективи пред младите.  Земеделски младежки съюз.- В: (Йосифова, Павлова, Отова и Тодорова 2007), с. 23.

[18] Интервю, 17.04.09.

[19] Кръгла маса “Младият политик”, 5.06.08.

[20] Интервю, 18.05.09.

[21] Капитал, 21-27.03.09, с. 20.

[22] Капитал, 27.06 – 3.07.09, с. 19.

[23] Интервю, 18.05.09.

[24] Спасов С. и Б.Вардев. Младите и лебарализмът.- В: (Йосифова, Павлова, Отова и Тодорова 2007), с. 43.

[25] Джамбазки А. Младите и национализмът. Национален младежки колитет на ВМРО-БНД.– В: (Йосифова, Павлова, Отова и Тодорова 2007), с. 19.

[26] Николов Г. Усъвършенстване на политическия модел в България. Българска социалистическа младеж.- В: (Йосифова, Павлова, Отова и Тодорова 2007), с. 77.

[27] Интервю, 18.05.09.

[28] Кръгла маса “Младият политик”, 5.06.08.

[29] Интервю, 18.05.09.

[30] Интервю, 18.05.09.

[31] Интервю, 18.05.09.

[32] Интервю, 17.04.09.

[33] Капитал, 21-27.03.09, с. 20.

[34] Показателно е предложението да оглави Комисията по корупция в 41 НС, което е отхвърлено с голямо мнозинство.

[35] Курсивът е мой. Труд, 5.05.09.

[36] Юруков В. Младите десни, гражданското общество и реформисткият проект на България.  Погледът на един пряк участник. Демократи за силна България.- В: (Йосифова, Павлова, Отова и Тодорова 2007), с. 106.

[37] Близнашки Г. Левите депутати гласуват под диктат.- Труд, 18.04.09.

[38] Депутат от КБ в 41НС става член на БСП, след като започва да съветва премиера (2005-2009) С. Станишев.

[39] Капитал, 21-27.03.09, с. 20.

[40] Кръгла маса “Младият политик”, 5.06.08.

[41] Тема, 2009, бр. 18, с. 35.

[42] Кръгла маса “Младият политик”, 5.06.08.

[43] Капитал, 21-27.03.09, с. 20.

[44] Капитал, 21-27.03.09, с. 20.

[45] Интервю, 18.05.09.

[46] Кръгла маса “Младият политик”, 5.06.09.

[47] Интервю, 18.05.09.

[48] Капитал, 25-30.03.09, с. 23.

[49] Капитал, 25-30.03.09, с. 23.

[50] Методиев К. Увод.- В: (Йосифова, Павлова, Отова и Тодорова 2007), с. 9.

[51] Интервю, 17.04.09.

[52] Интервю, 18.05.09.

[53] Кръгла маса “Младият политик”, 5.06.08.

[54] Стоянов Д. Гражданският протест като основа на демокрацията. Младежко движение на партия Атака. В: (Йосифова, Павлова, Отова и Тодорова 2007), с. 59.

[55] Кръгла маса “Младият политик”, 5.06.08.

[56] Кръгла маса “Младият политик”, 5.06.08.

[57] Кръгла маса “Младият политик”, 5.06.08.

[58] Кръгла маса “Младият политик”, 5.06.08.

[59] Кръгла маса “Младият политик”, 5.06.08.

[60] Юруков В. Младите десни, гражданското общество и реформисткият проект на България.  Полгедът на един пряк участник. Демократи за силна България.- В: (Йосифова, Павлова, Отова и Тодорова 2007), с. 93.

[61] Винаги съм била на мнение, че не трябва да се въвеждат квоти, но от сегашната си позиция виждам, че квотният принцип дава гаранция за всяка една формация, че ще може да вкара свои представители и да реализира идеите си”, Интервю 18.05.09.

[62] „Младите малко трудно да формулират политическите си нагласи и интереси. Когато станат на двадесет – двадесет и пет години започват да се учат заедно с по-големите, но за съжаление правят грешки, които в това ниво и среда може да са фатални”. Интервю, 17.04.09.

[63] Интервю, 17.04.09.

[64] НДСВ има 154 депутати в 39 НС, Атака – 11 в 40 НС, ГЕРБ – 116 в 41НС.

[65] Капитал, 27.06 – 3.07.09.

[66] Интервю 18.05.09.

[67] “С Николай Василев, който те покани за евродепутат , откъде се познаваш? От “Шоуто на Слави” – беше гост там. Обади ми се, видяхме се и ме покани”.- Труд, 5.05.09

[68] Труд, 5.05.09.

[69] Кандидат-депутат се вижда с лидера на партията на представянето на листата, но веднага прави впечатление с изпълнението си на красива песен: ““Облаче ле бяло” го разчуства. Видях дори сълзи в очите му. Това е моята мисия на този свят – да накарам хората да чувстват”. -Труд, 5.05.09.

[70] Интервю, 18.05.09.

[71] Капитал, 27.06 – 3.07.09, с. 19.

[72] Роден е през 1975 г.

[73] Интервю, 17.04.09.

[74] Интервю, 17.04.09.

[75] То обхваща само национални млади политици, както и включени в столичните партийни или общински структури.

[76] Чийто ръководител Светлана Ломева е вече зам.-министър в правителството на Бойко Борисов.

[77] Капитал, 21-27.03.09.

Advertisements

One thought on “Младият политик

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s