ИНТЕРНЕТ ИЛИ КУЛТУРА
Да, разбира се, тази хипотеза е прекалено семпла, за да бъде вярна. Колкото по-дигитализирани, толкова по-(не)култивирани – продължаваме да диагностицираме. А всяка нова книга добавя щрихи към изследователската картина.
В развитите европейски страни са изкристализирали две култури: домашната култура на народните маси, които гледат телевизия в къщи, и културата на излизане на средните и висшите класи, които ходят на концерти, театри, изложби.
Културата на „новите екрани” засилва ли това разделение? Хората стоят ли повече в къщи, защото от екрана на телевизора се прехвърлят на екрана на компютъра и обратно?
Тези въпроси си задава Оливие Дона в мащабното, току-що публикувано изследване „Културните практики на французите в цифровата епоха”[1].
Не, точно обратното. Тези, които всеки ден влизат в Интернет, са същите, които излизат на театър, изложби, концерти.
Хубавите новини биха били прекалено хубави, ако не бяха приземени от ограничения. В случая те са две и се отнасят до напълно различни измерения: поколението[2] и времето. Цифровизираните млади ходят по-малко на театър, а оптимистичните цифри се дължат на по-голямата културна усърдност на родителите.
Крехката връзка „колкото повече Интернет, толкова повече култура” е валидна до двучасова ежедневна консумация на вируалност. Тя не се разпада напълно до 4 ч., но радикално се преобръща след петчасово сърфиране. Интернотите не са усвоили финото изкуство на Тери Прачет да „крадат време”. А и няма как, защото, погълнати от екрана, не посягат към книгата.
Новият екран по-лъскав от стария
Ами да, случи се. Възходът на телевизията спря. Оливие Дона го нарича „историческо преобръщане”: за първи път от изобретяването на телевизията, времето, което й се посвещава, спира да се увеличава. А при младите дори намалява.
Промяната е по-скоро качествена отколкото количествена, отнася се повече до формата на културните практики отколкото до нейната продължителност: днес хората по-често включват телевизора, но и по-бързо го гасят.
Както става и с любовта, връзките на Интернет с културните практики са асиметрични. Те са по-хармонични с киното и музиката и по-антагонистични с книгите. Да си купиш/свалиш музика не влияе върху броя концерти, които искаш да чуеш на живо. Ibid за филмите и киното.
Тези, които с еднакво удоволствие разтварят страниците на книгата и пускат компютъра, за да видят нов постинг, блог или да прочетат малко за изложбата, който са решили да посетят, са още като бели лястовици.
Може да сме малко, но ни има, а и се множим. И във Франция, и в България , и в целия виртуален и книжовен свят.
[1] Donnat O. (ed) Les pratiques culturelles des Francais a l’ere numerique. Paris: La Decouverte, 2009.
Internet bouscules les choix culturels des Francais.- Le Monde, 15.10.09.
[2][2] Става въпрос именно за поколение, не за възраст: това, което правим на 20 години, го правим и на 40; това, което не правим на 20 години, няма да го правим и на 40.
Anna Krasteva 