Тенденции на имиграцията в България. Интервю в Агенция Фокус.

http://www.focus-news.net/?id=f13488 Отпечатай

Анна Кръстева: Има трайна тенденция на засилен интерес за получаване на българско гражданство

24 ноември 2009 | 06:00 | Агенция „Фокус“

Какви са проблемите, свързани с имиграцията в България, отговор на тези и други въпроси даде пред Агенция „Фокус” доц. Анна Кръстева – ръководител на Център за европейски, бежански, миграционни и етнически изследвания.

Фокус: Г-жо Кръстева, какви са основните проблеми, свързани с имиграцията в България и изложена ли е страната ни на потенциална имигрантска вълна?
Ана Кръстева: Последните години ясно показват, че няма значима опасност от такава вълна. 2007 година, влизането на България в ЕС, се очакваше да бъде пикова година в имиграционните потоци. Не може да се каже, че се очертава застрашителна тенденция. Ще дам няколко примера: ако вземем миграцията на политически бежанци, на търсещи убежище, действително 2007 г. има повече подадени молби отколкото в 2006 г., но 2008 г. техният брой е по-малък отколкото 2007 г. За да говорим за тенденция, трябва да има доста години постъпателно нарастване, а тук виждаме едно по-скоро вълнообразно движение, което очевидно се определя от други фактори, а не само от европейското членство на България. Втората тенденция, която е интересна, е засилващият се интерес към българското гражданство. Там действително можем да говорим за един траен интерес към българско гражданство, който се проявява от граждани от Молдова, Украйна, Македония – хора, които декларират български корен. Но този вид миграция е интересен за страната и може да се каже, че това е един приоритет на българските правителства, който в една или друга форма беше дефиниран, но категорично изведен от новото правителство на ГЕРБ, което специално назначи министър без портфейл – ярка фигура, ангажирана с българската кауза. Той излезе категорично с този ангажимент, че ще облекчи и ускори процедурата по издаване на български паспорти. Трябва да отбележим съвсем самокритично, че през последните години тя беше изкуствено забавена. Бяха предоставени много по-малко удостоверения за българско гражданство, отколкото молби бяха подадени и то не толкова поради административната невъзможност да бъдат издадени, колкото поради изкуствено забавяне, което винаги е една благоприятна среда за корупционни практики. Това е една положителна тенденция на засилване на интереса към България.
Бих дала трети пример – чудесно е, че България става все по-интересна за свободно движение на хора от Европейския съюз и САЩ. Оформя се една все по-значима група от присъствие на чужди граждани у нас, която е интересна с всичките си характеристики. Първо с професионалните – става въпрос за високо квалифицирани експерти, консултанти, мениджъри, инвеститори и техните семейства – вид миграция, която всяка страна би желала да има. Второ, за България като нов и най-беден член на ЕС, е приятно да мисли, че ние представляваме притегателен център за подобен вид мобилност. Тук искам да подчертая, че терминът миграция при тях не е правилен. Коректният термин е свободно движение на хора, защото ЕС позволява и стимулира една висока мобилност на гражданите от неговите членки. Третото измерение е културното, става въпрос за представители на различни езици и на различни религиозни общности от това, което се счита като измерение и вариация на европейски култури, към които и българската национална идентичност исторически принадлежи.
Фокус: Вие казахте нещо много интересно за кюрдите. Има ли някакви данни, колко са те в България, с какво се занимават?
Ана Кръстева: Кюрдите са една много мобилна група, защото една не малка част от тях са транзитни мигранти, които използват България като транзитен пункт по две причини: първо, защото е близка и е първата европейска врата след страните, от които идват. Второ, защото има една силна организация на кюрдската общност. Има един кюрдски център, в който има условия за настаняване. Той развива и някои културни дейности, но разполага с леглова база, където да приеме свои съграждани, да ги нахрани, подслони, да им позволи да бъдат настанени, докато се организират да продължат своето пътуване. Кюрдите, които идват в България, са основно от Турция и Ирак, това са двете основни страни, които изпращат кюрди у нас. Кюрдският поток многократно надвишава тези кюрди, които са уседнали. Има и такива, които са учили в България и които в момента работят. Една част от тях са ангажирани в този кюрдски център, който е създаден и се поддържа изцяло от тях. Други имат бизнес, който не се различава съществено от този на други имигранти от района на Средния и Близкия изток – търговия на кожи, на дрехи, на различен вид изделия – съвсем типичен профил на дребни и средни бизнесмени. Това е една много организирана и консолидирана общност. Това е една от общностите, чийто идеологически и политически профил е много сходен, което не откриваме почти в никоя друга национална група. При тях има тази политическа близост, което е един доста открояващ се политически профил.
Фокус: Те създават доста проблеми в Германия. Какъв поток от нелегалните имигранти представляват кюрдите в другите европейски страни?
Ана Кръстева: Това е въпрос, на който единствено органите на МВР могат да ви дадат отговор. Ние нямаме данни дори за официалната миграция, а какво остава за нелегалната миграция. Това е една наша постоянна претенция към българските институции, че не ни зареждат регулярно със солидни данни, защото много трудно се правят изследвания, когато нямаме данни, но още по-малко имаме ние изследователите данни за легалната миграция. Такива точни данни няма никой, но оценки се правят от специализираните органи.
Фокус: А отворени ли са като общност? Може ли например тяхно момиче да се ожени за българин?
Ана Кръстева: Да, има смесени бракове. Те правят различни събирания по празници и много се радват, когато представители на българското гражданско общество, на различни неправителствени организации, дори политически партии ги посетят. Проблемът за отвореността и за затвореността е винаги един комплексен проблем. Те живеят като общност и действително са много силни връзките на представителите на самата група, но в същото време участват на различни интеркултурни форуми. Аз съм организирала много културни маси, много дебати, фестивали, на които понякога е имало и техни участници.
Десислава АНТОВА

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s