Интересни и предизвикателни размисли в Монд дипломатик за критичното мислене и демократичния потенциал в епохата на традиционната и електронната книга:
Седрик Биажини и Гийом Карнино. Книгата във вихъра на цифрозивацията-Монд дипломатик, септември 2009, с. 26:
Интернет привилегирова ефикасността, бързината и качеството на информацията. Там четенето е по-разбито, разпръснато и непостоянно. Цифровизацията, хипертекстът и мултимедията водят до „хиперочакване”, което американските психолози противопоставят на deep attention, необходимо за линейното четене на хартия. Очертава се опасност класическото четене да стане непоносимо, включително физически. И тогава присъстваме на унищожаване на когнитивната способност, заменена от информационна ловкост. Както отбелязва Никълъс Кар: Последното нещо, което желаят Интернет доставчиците, е да насърчат бавното, мързеливо, съсредоточено четене. В техен икономически интерес е да насърчват разсейването.
Тихо пространство, сриващо култа към скоростта
Обратно, силата на книгата е в това, че осъществява някои идеи, като ги материализира, а именно, това е мястото на демократичния дебат. Историкът Роже Шартие добре показва как отвъд съдържанието на печатните издания самият акт на индивидуалното или колективното четене, разпространен през ХVIII век, поставя културните основи на Френската революция, а именно критичният ум, привикването към аргументирана дискусия и политическото общуване. Това обхваща както литературнвите салони, така и селските вечеринки, където четенето на глас е било предпоставка за съществуването на места за общо внимание.
Хартиената книга представлява едно тихо пространство, което срива култа към скоростта и загубата на критичен усет. Тя е опорна точка, притегателен център за последователна и ясно изразена мисъл, извън мрежата на неспирните потоци от информация и оферти: така остава едно от последните места на съпротива.
Anna Krasteva 