Попаднах (почти) случайно на концерта, привлечена от репертоара, без да имам време да се вгледам в изпълнителите. Приятна сручайност: първият ми концерт по време на този първи продължителен престой в Instiute for advanced studies – със солистка българка.
След броени мигове забравих за случайността и потънах в наситеността и автентичността на преживяването. От първите акорди Пламена Мангова прикова вниманието, препълнената зала затаи дъх и замря до края на това дълго и сложно произведение. Експлозия от аплодисменти, скандирания, бис, отново магията на пианото на Пламена Мангова.
Моцарт едва е навлязъл в двадесетте, когато пише Концерт за пиано №9 Jeunehomme. Пламена Мангова още не е напуснала двадесетте, а какъв замах, вибрираща емоционалност, овладяно майсторство. Изгрявящ български талант до гения на Моцарт. Вълшебна музика, великолепно изпълнение.
Малка нощна импресия в „сериозния” ми блог за интеркултурност, политическа комуникации и е-гражданственост.
Anna Krasteva 