Абстенционистите – най голямата партия във Франция

Абстенционистите – най голямата партия във Франция: nоуки от местните избори 2010

14 март 2010 г. – първи тур на местните избори във Франция. Три интриги привличат публичния интерес:

  • Коя е най-влиятелната партия във Франция?
  • Каква е електоралната динамика на екологичната идея?
  • Какво е здравославното състояние на крайнодесния Национален фронт, който Н.Саркози беше обещал да сведе до санитарен минимум?

Избирателите, както често бива, имат свои приоритети и дневен ред. Сензацията на тези избори стана не отговорът на един от тези въпроси, а рекордният абстенционизъм – 53.6%. Повече от един от всеки двата избиратели избира да се въздържи. Това е значително повече отколкото на предишните местни избори ( 2007 г. – 37.9%,, 1998 – 42%, 1992 – 31,4%, 1986 – 22.1%). Много ярка е тенденцията на дезинтересиране от местния вот. Тази реакиця е толкова по-парадоксална, защото в условия на криза много антикризисни мерки се реализират именно на местно ниво.

Този рекорд има причини, оказва ефект и съдържа диагноза. Диагнозата е очевидна – санкция за управляващите, но и ясен знак към другите партии, че не предлагат убедителна алтернатива. Ефектът е тревожен, защото сигнализира за криза на представителността. Двете основни структурнообпределящи френския политически живот партии – Социалистическата и Съюзът за народно движение (СНД) – представляват едва 30% от общото избирателно тяло. От многобройните причини ще откроя три: едната е свързана с икономическата криза, другата с политиката на управляващите, третата – с политическата стратегия на СНД. Кризата кара много хора да се затварят в себе си, особено тези, които не чувстват своите интереси разбрани и защитени. Отказът-санкция е показателна оценка, че правителствената политика не се одобрява от значителна част от гражданите. Много интересна е третата причина: десни избиратели, които искат да гласуват, но не харесват Саркози, а нямат друга алтернатива. Ще се върна на този въпрос.

Целта на изборите е 44.28 милиона избиратели да изберат 1 880 местни съветници в 26 области. Те имат избор между 254 листи. Само листите, постигнали 10% от гласовете, могат да се явят на втория тур на 21 март 2010. Листите с  над 5% могат да се включат в коалиция, която се представя на втория тур.

Резултатите подреждат играчите на политическата шахматна дъска:

Социалистическа партия 29.5%
Съюз за народно движение 26.2%
Европа Екология 12.5%
Национален фронт 11.7%
Ляв фронт 5.7%
Демократично движение 3.4%
Нова антикапиталистическа партия 2.5%

Първият тур на местни изборите 2010 (пре)нарежда политическата сцена с няколко интересни тенденции:

  • Очертава се двуполюсен модел в класическото ляво-дясно разделение със силна СП и силна дясна управляваща партия.
  • СП се утвърждава като най-влиятелната партия в момента във Франция и безспорен лидер на опозицията. Ключово обяснение е, че силата на СП е в нейните местни представители с доказан и оценен управленски опит.
  • СНД е изправен пред множество предизвикателства, трите основни са: да поддържа образа си на динамична и реформаторска партия пред критичните и неодобряващи очи на избирателите; да управлява една „порозовяла” Франция; да събере плодовете на собствената си хегемонистична стратегия, на желанието си да няма други десни партии, което оставя десните избиратели без избор и алтернатива и осъжда някои от тях на пасивност и негативност.
  • Екологичната идея набира сила. Даниел Кон Бендит не участва в листите, но активно се ангажира с познатия си контестаторно-харизматичен стил. Не крие удовлетворението си, че е вече незаменим съюзник на СП, която разчита именно на неговата партия за да спечели и втория тур.
  • Прожекторите бяха фокусирани върху НФ поради една политическа и една персонална причина. През последните години крайнодясната партия губи електорат. Избори 2010 са последното електорално изпитание на 81-годишния председател на НФ. В обичайния си предизвикателно-саркастичен стил Жан-Мари Льо Пен заяви: „Г-н Саркози обеща да ни убие, но ние възкръснахме”. Самият Льо Пен получава доста висок резултат, както и неговата дъщеря – Мари Льо Пен, заместник председател на партията. Също като баща си и тя влиза в категорията „политическо животно” – адвокат, боравеща с изключителна лекота, ирония и убедителност с политическия дискурс, труден събеседник.[1] Крайнодясната партия е далече от най-високите си резултати, но демократично мислещите граждани са обезпокоени от поредното й усилване.
  • Избори 2010  почти заличиха лявото на лявото, крайната левица, левите алтернативи на СП.  Създавайки Демократичното движение, Франсоа Байру разчита на основата на останките от Социалистическата партия да изгради една нова, свежа, динамична лява партия. На президентските избори през 2007 г. проектът дава обнадеждаващи резултати и Брайру събира 18% ог гласовете. Регионалните регистрират крах – повече от незначителните 4%, два пъти по-малко от европейските избори, влиянието на този нов проект намалява от вот на вот. Амбициозният Оливие Безансно – университетски възпитаник, който работи като пощальон, за да се доближи до народните маси, които иска да представлява, също не успява да представи почти никого – едва 2.5% гласуват доверие на листите на неговата Нова антикапиталистическа партия.

Целият политически живот в президентска Франция е ориентиран към президентските избори. Логиката на местните е много различна, очевидно е, че броячът на президентските ще започне от нула. Това не пречи на анализаторите да правят все пак спекулации какви шансове създават резултатите от мартенските избори за включване в президентската надпревара. По отношение на основния претендерт – настоящия президент Н.Саркози – ситуацията е несигурно двусмислена. Французите продължават да считат, че той е по-подходящ кандидат от М. Обри. В същото време обаче тези избори хвърлят голяма сянка върху неговата политика и върху политическите му проекти. На предишните президетски избори той събира избори чрез две теми: околната среда и сигурността. Двете теми продължават да звучат мощно в публичното пространство, но този път избирателите предпочитат „специализираните” им говорители – Европа Екология и Националния фронт. Най-проблематична остава стратегията за анихилихилиране на други десни алтернативи. В момента тя не концентрира електорална енергия в СНД, а оставя много десни избиратели без представителство.

Социалистическата партия не от вчера има двойна женска интрига. Нейната председателка Мартин Обри наистина прави много, за да върне на партията кохерентността и увереността, напълно раздити след съкрушителната победа на Саркози на президентските избори през 2007 г. Самата Мартин Обри – с огромен опит и като министър, и като кмет на Лил, с излъчване, което кара някои да я наричат лявата френска версия на Ангела Меркел – е изграден политик. На заключителния митинг на СП в духа на големите традиции на народен трибун изнася пламенно слово от 70 мин. на базата само на бележки, компетентно и подготвено обсъждащо множество проблеми. Успехът на първия тур я превръща в безспорен лидер на опозицията и сериозен кандидат за президентското надпрреварване.

Най-сериозният й противник е в собствената й партия – Сеголен Роаял. Тя загуби от Саркози на предишните президентски избори, загуби от М.Обри вътрешнопартийните избори за председател, но продължава да събира сили за нова президентска надпревара. Представя се убедително в совя регион – 40%, но не успява да спечели от първия тур както на предишните избори.

Поуките от първи тур на френските местни избори 2010:

  • Избирателите санкционират управляващите и чрез вот, и чрез невот;
  • Политическите процеси са обратими – съкрушената от загубата на президентските избори и от вътрешни противоречия СП още е далече от стабилно и устойчиво състояние, но се представя убедително както по отношение на управляващите десни, така и на левите алтернативи;
  • Екологичното се утвърждава като незаменим фактор. То е съблазнявано и от ляво,[2] и от дясно.[3] И СП, и ОНД обговарят зелената тема и се обръщат системно към екологично мислещите избиратели.
  • На противоположния полюс на симпатичното екологично е екстремисткото крайнодясно. Саркози обещава да пречупи НФ, но последният  се връща на политическата сцена.

Политическата сцена изглежда доста опростена: двама силни играчи в ляво и дясно, структуриращите политически актьори остават Социалистическата партия и Съюзът за народно движение. В ляво има друг интересен играч. Очаквано, това са новите зелени. В дясно има също друг играч, който не е за подценяване. Очаквано, това е крайнодесният Национален фронт.


[1]На телевизионни интервюта често срещу нея има не един, а 2-3 опитни журналисти и целият им екип едва успява – или не успява – да се справи с тази машина за провокативно и екстрамистко говорене.

[2] Дискурсът на победилата СП не е триумфиращ, а напротив, говори за партньорство, споделена отговорност.

[3] СНД призовава екологично мислещите избиратели да подкрепят екологичната политика на правителството на втория тур.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s