Гигантът, жадуващ глобалност

2ч20 – точно толкова е програмирано времето, за което страхотен панорамен ресторант на XXVIII етаж се завърта, така че да се насладиш на невероятната гледка на Beijing, този безкраен град. А времето да ни заведат там беше избрано така, че да се възхищаваме на столицата и в светлината на завършващия ден, и в прелестта на нощните светлини.

Конференцията „Internal and international migrations: a comparative perspective” моментално те потапя в изключителния котекст на тази изумителна страна, чийто естествен референт за сравнение е целият свят: вътрешната миграция в Китай е 200-250 млн, колкото е цялата международна, включително, китайска (30-50млн ), имиграция в света. Тази глобална перспектива може да бъде бъде постигната само чрез множество гледни точки и наистина колегите са от Китай и ги слушаме с най-голям интерес, но и от САЩ, Канада, Франция, Италия, Португалия, та даже и от България. Удоволствието да представя на този глобален форум още топлия екземпляр на Krasteva A., A.Kasabova, D. Karabonova (eds) Migrations from and to Southeastern Europe. Ravenna: Longo Editore, 2010 е огромно. Китайските колеги правят искрено усилие да разберат сложността на нашите балкански драми и амбиции, а те получават истинската си мяра именно в глобален контекст. Научавам много и най-вече разбирам колко много имам да научавам.

Китайските колеги впечатляват с мащабните си емпирични изследвания. Те са финансирани, някои и поръчани, от държавата. Очевидно е желанието на властите да разберат невероятната динамика на тези огромни преселения.  Не се учудваме особено, че специален интерес има към китайските миграции в Тибет. На конференцията убедително се доказаа, че екзодът от селските райони на 200 млн за 20 год е експлозивна смес, която създава нови неравенства и безпрецедентен натиск върху градовете[1]. Ако преди няколко години за първи път в историята на човечеството градът взе връх над селото, градското население надвиши селското, принос за това имат и китайските миграции.

Много дебати предизвика системата hukou, китайския вариант на съветската подписка,която е нещо като вътрешен паспорт, който трябва да прикове хората към мястото, където са регистрирани. Системата е създадена през 1958 г. като един от ключовите инструменти за контрол на населението. Тя има за цел да ограничи миграциите от града към селото. Те, незавимо от нея, се случват, но с цената на драстично ограничаване правата на селските жители. Независимо, че и с техния труд градовете биват строени и обновявани, те не разполагат с основни права, на които се радват гражданите – образование за децата им[2], поемане на медицинските им разходи. Друго измерение на тези асиметрии е задълбочаване разликите в доходите между градските и селските жители: ако през 1983 г. те са били 1.8 пъти, днес са се увеличили на 3.3 пъти.  Тази система е толкова несправедлива, че изследователите не пестят критики. Тя мобилизира дори контролираните от властите медии за безпрецедентен акт. На 1 март 2010 13 вестника публикуват една и съща редакционна статия с едно послание – призив Народното събрание да премахне системата hukou: „Ние мислим, че всички граждани се раждат свободни и трябва да разполагат с правото свободно да се придвижват. Ние молим народните представители да направят всичко възможно, за да се започне реформа на системата hukou”.  Очевидно властите са счели, че главните редактори са пресекли границата на тяхната търпимост: няколко часа след публикуването й в Интернет, редакционната статия изчезва.

Конференцията се провежда в петзвездния хотел с емблематичното име Beijing International hotel. Китайските колеги проявяват класа и в поканата за откриване на великата им история и култура, с която така неподправено се гордеят. (Когато португалски колега обяснява на канадски, че университетът в Коимбра е на 700 години, което си е респектираща история в Европа, повече от впечатляваща в новия свят, китайските колеги любезно се усмихват. Пиететът им към историята забележимо присъства и в днешните им референции към Ин и Ян, Шан Шуи, Конфуций, непрестанните позовавания на една или друга династия, статуя на Лао Дзъ в хотела…). Кола с шофьор и екскурзовод, за да мога съвсем персонализирано да правя своите културни открития.

Великата китайска стена е толкова велика и противоречива като великата китайска страна. Построена на части от множество владетели, преди да бъде свързана във впечатляващите си почти 7000 км като символ на обединен Китай. Символ е точният термин. Огромни са човешки жертви и финансови инвестиции за изграждането на това безпрецедентно и уникално защитно съоръжение, което е спряло някои нашественици, но е преодоляно от други. Комунизмът се оказва още по-разрушителен от военните нашествия. Мао призовава селяните да си взимат материали от нея, за да си стоят къщи. На много места стената е напълно изчезнала, на още повече други – в окаяно състояние. Сега е на ред капитализмът: стената е възстановена на места, които са превърнати в същия панаир от напълно нова реконструкция,  бутици със сувенири, паркинги и огромен поток от хора като всяка друга туристическа атракция. Има даже и лифтове за най-ленивите, които искат да се снимат нависоко, но нямат желание да се поизпотят по стръмните стъпала на историята. Дали капиталистическият туризъм няма да се окаже толкова разрушителен колкото маоиският комунизъм предстои скоро да се разбере.

Междувременно туризмът – като всичко останало – добива гигантски размери. Само за 2009 г. китайците са осъществили 2 милиарда дестинации. Защеметяващи цифри. Любима остава собствената им страна с неизчерпаемата си пъстрота (27 обекта, класирани паметници на културата от Юнеско). Пъстротата  на света е все по-атрактивна за набиращата самочувствие средна класа. 45.8 милиона китайци избират чужбина за своите ваканции. Преобдава познатия от родните ни ширини жанр – „4 страни за 11 дни”, но сред милионите има и ценители. За момента категорично преобладава не уникалното и индивидуалното, а мащабното – все повече и все повече  На световното изложение в Шанхай, което ще се открие на 1 май, се очакват 100 милиона посетители, 95% – очевидно – ще са китайци.

И пространствата на туризма са функция на времето. Едва преди десетилетие, в края на 90-те години, правителството отпуска „златната седмица”, идеята за ваканция, почивка, пътуване бързо пуска корени.

След пронизващия вятър на стената, който подчертава усилието на културното постигане, чайната церемония е удоволствие за всички сетива. Да спреш времето, за да сътвориш красота, култура и ритуал в ежедневния жест е изтънчено източно изкуство. Днес темпоралността в огромните китайски метрополии е толкова френетична колкото във всички останали, но и днес модернизирани урбанизирани китайци по-ритуално приготвят и поднасят чай, когато искат да покажат на своите гости, че са специални или близки.

Нарастващото благосъстояние блика отвсякъде. Цените в бутиците на парижките марки са двойни отколкото на Шанз Елизе, луксозни автомобили докарват пред вратите им изящни и изискани клиентки.  На обед в хубав ресторант с богато меню с прилични цени не е лесно да си намериш маса, а армията сервитьори виртуозно обслужва армията клиенти. Потреблението на домакинствата все още е едва 35% от БВП срещу 60-70% в страните на ОИСР, но нараства с изумяващи темпове.

Знаем, че Китай изнася в такива количества и обеми, че подкопава най-мощните икономики. Знаем, че Китай продължава да се развива. Някои анонсират сюрреалистичния 12%-ов ръст през първото тримесечие на 2010 (след 9.6% през 2008 и 8.7% през 2009). Очаква се тази година Китай да задмине Япония и да стане втората икономика в света. Анализаторите на Goldman Sacks му отреждат лидерското място до 2026 г. „Ранена на Уолт Стрийт, глобализацията се съвзема в Шанхай”[3], иронизира Серж Алими. След „Вашинготнския консенсус” идва „пекинския консенсус”.

Китай и консумира, Китай и внася – това все още предизвиква изненада. Само през януари вносът се увеличава с 85.5%, през февруари – с още 44.7%. И суровини – петрол и въглища, но и технологии и лукс. Китай вече изпреварва САЩ и става световен лидер на автомобилния пазар. Има и други, доста неочаквани рекорди – вторият вносител на изисканите френски вина от Бордо е именно новият гигант.  Китай е Елдорадото за хипермаркетите: Карфур има 56 магазина, Теско – 72.

Новобогаташите са толкова арогантни и екстравагантни в афиширането на богатството си колкото в Москва. Дребна илюстрация, специално подбрана. Любопитно ми беше отношението към кучетата и европейския мит, че азиатците не ги обичат или поне не по европейски начин. И в Бейджин, като в София, Париж, Берлин, има хора, които разхождат кучетата си и си бъбрят, докато любимиците им си играят. Нешо повече, расова порода куче се превръща в новия атрибут на лукс. Последният вик на модата е една тибетска порода, за която китайските новобогаташи броят хиляди долари. Бизнес дама от северен Китай пратила луксозен кортеж от 30 черни Мерцедеси и БМВ-та да посрещне новия люлимец на летището. Западните журналисти се изумяват: същата порода кучета в САЩ могат да се купят за няколко стотин долара.  Но какво са 20-30 000$, когато трябва да демонстрираш колко си велик.

Небостъргачите са зашеметяващи с многобройността и  архитектурата, не знаеш в коя световна метрополия се намираш. Разбираш, когато отидеш отзад. Зад някои  на гърба на лъскавата фасада започват малките прашни и мръсни улички, където продуктите се пренасят във велосипеден вариант на родните каруци, бельо съхне до тенджери, в които на улицата се приготвя храната на околните ресторанчетата.

Китайските колеги се оказват по-критични и аналитични, отколкото може би очакваме, един професор от Университета в Бейджин констатира, че партията отдавна е изоставила класовата идеология. Капиталистическата икономика създава благосъстояние, но не така лесно идентичност. Отдавна се питам какво осигурява сцеплението на  този милиарден народ. Не за една седмица мога да проникна в тази необятна тема, но видях два от многобройните отговори. Първият има симпатичния образ на гнездо,  до него хотел вие снага като дракон. Всички ги познаваме от олимпийските игри. За народа, построил великатата китайска страна, никое усилие не е прекомерно. Колосалните средства, изсипани в най-скъпата олимпиада, не ги притесняват, не мислят, че биха могли да се ползотворят  в социални програми и образование, а са горди: „Целият свят разбра за Китай”.

И преди, и сега, по-любопитна ми е втората причина. След класата – религията. Доста невероятно превъплъщение за комунистическа партия. Не е изкристализирало в експлицитна програма, но знаци и реализации бликат отвсякъде.  China Daily (27-28.03.10), контролираният от правителството всекидневник на английски, привлича погледа с голяма и ефектна снимка на дълга процесия от будиски монаси.  Тя не е илюстрация на статия или акцент в броя, което още повече подсилва ефекта на послание. Конфуций е издигнат на национален пиедестал: ученици и студенти го изучават в детайли и дълбочина, вестниците разказват, по-скоро формират,  тази нова духовна страст, интелектуалците творят неоконфуциански концепции. Китайският колега от моя френски Institute for advanced studies им посвещава своя доклад на институтския семинар. Религиозната спойка има всички шансове да проработи: толерира се отгоре, силно се разгръща отдолу.  Дълбоки поклони, дарове, храмовете са препълнени от многобройни поклонници,  сред които много, впечатляващо много млади хора.

Забраненият град и Великата стена са sine qua non. Те, естествено, не са ми достатъчни. Решавам да напусна анонимността на луксозния, съвсем централно разположен хотел, и да се доближа до сърцето на града. Жест на културно любопитство, който се оказа невероятно възнаграден, оказах се във вихъра на обикновения живот, надникнах в теази най-всекидневна вътрешна страна, която е така недостъпна на туриста. Още първата вечер се оказах на рожден ден в малък схлупен ресторант като родна селска кръчка, но с наистина чудесна кухня, с повече от симпатична атмосфера на „истински” китайци, с веселата глъчка на цяла сурия италианци.

Последният – съботен – ден беше истински „социологически” бисер, прекарах го с нови приятели като среден столичанин. Шопинг в прословутия Silk market, който е посетен от 60 държавни глави и само по време на олимпиадата от 2 млн клиенти, а е просто Илиенци на пет етажа; разходка в парка, където малки и големи искрено се забавляват с хвърчила; двама мъже пееха за свое удоволствие; други правеха упражнения, което тук е обичайно и масово явление,  много групички увлечено участваха в хазартни игри.

Естествено, чаша чай в красиво заведение на малко островче в парка. Обсъждаме неизброимите парадокси: в Бейджин трудно се диша от замърсяване и бизнесът, а и обикновеният китаец, все още счита екологичната загриженост за лукс, който си позволяват развитите,  но който е преждевременен за развиващите се. В същото време официозната преса подчертава, че през 2009 г. за първи път Китай е задминал САЩ по екологични технологии (не открих същата информация в западната преса).  Мултиплицират се и символните жестове. Тази събота (27.03.10) за първи път Забраненият град,600-годишният  горд символ на китайската култура, паметник на Юнеско се включи в Часа на земята и изгаси за час светлините си наред с множество други столици и градове по света. Другата тема, обект и на нашия – и на глобален – интерес е за младото поколение: Gen-Y. Безпорно е вниманието към Gen-Y: Business Week му посвещава специален брой,  като подчертава, че градската китайска младеж е интелигентна, добре образована и талантлива, изследване на  Guttmacher Institute установява, че китайските студенти показват по-добри резултати от връстнците си. Gen-Y, младото поколение, родено през 80-те до средата на 90-те години, наброява 240 млн. Образованите, динамични и амбициозни млади китайци са предпочитани от чуждите работодатели, но и ги придезвикват с високите си очаквания. Те не приемат шефовете да им нареждат какво и как да правят, а очакват те им да бъдат като кунг-фу майстори: да споделят своите знания и опит в подходящото време и място, да ги водят фино, деликатно и уважително Безспорни са високите оценки за  Gen-Y, дебатът още продължава само модернизирани ли са или и вестарнизирани.

Някои парадокси са шеговити и симпатични: китайците все още са масово облечени с качеството и вкуса на своя  Silk market, но полагат огромни усилия да привлекат и създадат висша мода. China fashion week фокусира погледите в луксозен хотел, усилията са насочени и към привличане на световни дизайнери, и към издигането на свои до световни.

Най-дълго се спираме на глобалните амбиции на тази жадуваща глобалност страна. Китай е световният „двигател” на растежа, но няма още геополитическата тежест на равнището на своя икономически успех и лидерски амбиции. Една от насоките е изграждане на свой блок, на утвърждаване на нов играч на международната арена: Шанхайската организация за сътрудничество. Тя обхваща Казахстан, Киргистан, Узбекистан, Таджикистан. Ключов бином е двойката Китай-Русия, две „continent-sized countries”. Организацията притежава 30% от световния газ,  значителни количества петрол и други природни богатства и се стреми да преначертае геополотическата сцена.

Тази организация още не стряска Запада, но жестове като скорошната покупка на шведското Волво истински разтревожват експерти като Andre Loesekrug-Pietri от Европейската търговска камера в Бейджин, който грабва перото, за да алармира евроейската общественост, че Китай заема пространството, отсанало вакантно след една Европа, колебаеща се между своето колониално минало и изоставянето на африканския континент след 70-те години: днес китайско-африканската търговия надхвърля американо-африканската. За динамиката на отношенията с Бразилия може да се съди по непрестанно нарастващия брой бизнесмени от латиноамериканския гигант в Бейджин и Хон Конг. Китайският пазар спира дъха на наблюдателите със своята „нахална динамика” (Andre Loesekrug-Pietri): целият свят е в криза, а той нараства с 50% през 2009 г.

Моят страхотен „социологически” ден завърша прекрасно с надникване в самото сърце на града, с вегетарианска вечеря и чаша чай в hutong area, в един от малкото останали квартали на традиционен Бейджин. Сградите са схлупени, а вътре – компютри и Интернет, досущ като Китай, противоречив, интригуващ, привличащ.

Точно седмицата, когато съм в Бейджин, Google напуска Китай, битка, която следя от месеци. Но за нея – друг постинг.

Досещате се, докато пиша тези редове, пия ароматен китайски чай. Моето ново откритие – личи с рози.

Глобален поздрав от тази страна, която жадува и неистово гради глобалност.

Beijing, 21 – 28.03.10

Образи от Китай http://www.facebook.com/home.php?#!/album.php?aid=61048&id=1441718649&ref=mf


[1] 600 млн или 46% от китайското население живее вече в градовете.

 

[2] По оценки в столицата има 250 000 деца, които нямат право на образование.

[3] « Китайският модел съблазнява най-вече тези, които биха желали да помирят икономически растеж,, търговски либерализъм и стабилна власт на една полу-политическа, полу-индустриална олигархия. През 2005 г. повече от една трета от собствениците в частния сектор са членове на КП”.-Halimi S. Consensus de Pekin.- Le Monde diplomatique, Fevrier 2010.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s