15 април 2010. Исторически дебат. Сблъсък на визии и политики, на стилове и имиджи. 50 години след революционизиращия политическите комуникации дебат на Никсън и Кенеди[1] са необходими на Великобритания, за да приеме тази политическа иновация. Известна е категоричната и критична позиция на Маргарет Тачер, отказала дебат с лейбъриста Джим Калахан: „Вярвам, че проблемите и политиките решават изборите, не личностите”. Макар собственият й персоналистичен стил да не доказва нейното твърдение, тази позиция с радост и задълго е прегърната и от ляво, и от дясно. По ирония на политическия календар, не на харизматичния, обожаващ камерите Тони Блеър, а на некомуникабилния и неатрактивен, „не имиджов” Гордън Броун се падна да историческата привилегия и тежест да срещне в пряк, открит двубой своите опоненти.
Дълги месеци сложни преговори между три телевизии и три партии едва стигат, за да се уточни формата на дебата и да се напишат неговите правила. За да се борят за разума, сърцата и вота[2] на гражданите на острова, пред камерите застават лейбъристът Гордън Браун, настоящ премиер, консерваторът Дейвид Камерън, със самочувствието на бъдещ премиер, и Ник Клег, лидер на Лебералните демократи. Милиони гласоподаватели в пъбове, клубове, у дома слушат, коментират, преценяват, решават.
Кой е проблемът, който първоначно прикова вниманието и откри този първи дебат? За тези, които наблюдаваме динамиката на западните обществени настроения и приоритетите и в дискурсите, и в политиките, нямаше изненада: миграционната политика.
Въпросът е зададен по британски прагматично и умерено: кои са ключовите елементи на справедлива и работеща миграционна политика, които да гарантират нейната ефикасност.
Въпросите, на които – и граждани, и наблюдатели – очакваме да получим отговори са многобройни: има ли лява и дясна миграционна политика; управляваема ли е миграцята или глобализацията и мобилността като нейно фундаментално измерение се изплъзват от национален контрол; икономически или социален и културен е имиграционният феномен; европейска, национална или регионална трябва да бъде миграционната политика.
Повечето от тези въпроси не получават – и не могат да получат в дебат от този формат – удовлетворитлен отговор, но е любопито да сравним позициите на тримата британски лидери.
Управление, контрол, овладяване – Гордън Браун започва и завършва своите коментари с тази мантра. Похватът е и дискурсивен, и политически. Дискурсивен, защото министър председателят очаква – с основание – атаки по тази линия. Политически, защото именно тази насока белязва британската, френската, холандската и множество други национални политики през последните години. Аргументът в подкрета на тази твърда линия е въвеждането на точкова система. Тя, според Г. Браун, има за цел да елиминира основен поток нежелани мигранти – неквалифицирана работна ръка извън ЕС. Друг стълб в позицията на лейбъристите е трудовата политика. Той цитира два инструмента: централизиране информацията за работни места в Jobcenters и преквалификация, така че работодателите да не са принудени да търсят работна ръка сред имигрантите, а да я задоволяват с местни работници. Друга насока на миграционната политика на леъйбъриското правителство е борбата с нелегалната имиграция. Спечифичен инструмент е въвеждането на лични карти на имигрантите, които да позволят на работодателите да имат точна информация за статута на имигрантите – легален или ререгулярен.
Повече от девет десети от времето и аргументите на Гордън Браун са посветени на контрол, ограничаване, намаляване на миграцията, но за да не загърби напълно по-прогресистката част на своя елеткторат, той въвежда – без да развива – и противоположното твърдение за разнообразието на британското общество и толерантността на политиката.
Предвидимо, колкото и твърд да е Гордън Браун, това не е достатъчно на Дейвид Камерън. Различията с Браун Д. Камерън структурира около три оси. Първата е броят имигранти. Консерваторът посочва 200 000 годишно, което веднага екстраполира като 2 млн. за десетилетие. Неизбежно е неблагоприятното за настоящото лейбъристко правителство сравнение с управлението на торите: „Преди 1997 г. имигрантите никога не са били повече от 77 000 годишно, по време на вашето правителство те не са падали под 140 000”. Защитата на Браун, че през последните години – благодарение на по-твърдия контрол – имиграцията намалява, естествено не смегчават критичния патос на Камерън. Мантрата на Камерен е „много, твърде много”, имигрантите са повече, отклокото иска британскито общество. Образователната, здравната и социалната система не могат да понесат този масиран натиск. Естествено, това, което обещава, е радикално да ги намали: до „десетки хиляди, а не стотици хиляди”. В духа на този количествен подход той критикува и точковата система: тя не е достатъчна, необходимо е да се допълни с таван, с ограничение за имигранните извън ЕС.
Евроскептицизмът на консерваторите намира израз и по отношение на миграционната политика. Кемерън е единственият в този дебат, който говори за необходимостта от контрол и над европейската миграция от новите страни-членки. Дебатите са място на категорични и полемични,а не на нюансирани изказвания. Камерън не намеква дори, че ЕС е предвидил гъвкава политика на пропуск до трудовите пазари за новите страни-членки, известна като формулата 3+2+3.
Друг предвидим аргумент от дясната реторика е борбата с нерегулярната имиграция и предложението за създаване на специална гранична полиция, където да се обединят граници, митница, имиграция, сигурност.
Третият участник в един дебат винаги е в привилегирована позиция. Именно нея максимално капитализира Ник Крег. Както в целия дебат, което му позволи да излезе като печелившият от него, така и в частта за имиграцията. Той сближава максимално позициите на консерваторите и лейбъристите, за да открои различията си спрямо двете, като обвинява всички в твърди дискурси и хаотични действия. Именно консерваторите премахват изходните визи, политика, която лейбъристите продължават. Крег обещава да ги възстанови като форма на контрол на границите, както и като средство за точна информация за броя на имигрантите. Той е единственият, който въвежда регионалното равнище в миграционната политика. За разлика от Браун и Камерън, които говорят от позицията на националното правителство и мислят миграционната политика на държавно ниво, Крег счита, че съществена иновация би било системата мигрантите да се насочват в тези региони, където трудовият пазар има конкретна нужда от техните компетенции и работна сила.
Крег е единственият, който въвежда разграничението „добра и лоша имиграция”. В този дебат, твърде много фокусиран върху контрол и сигурност, той казва основната причина за имиграцията, която всички знаят, но която рядко достига до високата трибуна на политическите дебати: а именно, липсата на работна ръка в ключови сектори. Примерът, естествено , е толкова драматичен и афективен, колкото един телевизионен дебат изисква: най-модерно оборудване за лекуване на болни недоизносени бебета стои неизползвано, поради липсата на лекари.
Няколко извода изкристализират от този кратък анализ:
- Нараства политическата тежест на миграционната политика, която я нарежда сред топ приоритетите;
- Задълбочава се пропастта между икономическата и политическата перспектива върху миграцията. Първата я разглежда в термините на пазара на труда, втората – на сигурността. За работодателите имигрантите са отговор на тяхната нужда от работна ръка със специфична квалификация и/или с висока мотивираност. Политиците все повече се фокусират върху рестрикции, санкции, контрол.
- По отношение на секуритарния дискурс разликите между ляво и дясно са по-скоро количествени: Г.Браун отчита колко е намалил имиграционните потоци, Камеран обещава да ги намали още повече.
- Разлики между лейбъйристката и консервативната гледна точка в този дебат се очертават по-скоро по оста европейска миграция. Макар и имплицитно, Г.Браун е по-лоялен към европейските ангажименти и въвежда точкова система за извъневропейската миграция, Камерън подчертава необходимостта от контрол и за имигрантите от новите страни-членки на ЕС. Повече от показателно е, че никой от участниците в дебата не използва термина свободно движение на хора: гражданите на Европейския съюз също са класирани в графата „миграция”.
- Конструктивна и интересна идея е разграничаването между национално и регионално равнище, фокусът върху последното като по-близко до пазара на труда и по-способно за гъвкаво реагиране на неговите специфични потребности.
Първи, наистина първи дебат. Следват останалите два от тройната серия, изборите на 6 май и политиката на новото правителство. Естествено, ще ги следим с интерес.
[1] През 1960 г.
[2] На парламентарните избори на 6.05.10.
Anna Krasteva 