Ислям и политика във Франция: Никола Саркози срещу Държавния съвет

Ислям и политика е най-експлозивната смес, която след-11-септемврийският Запад изобрети. Политици, изкусени от високия волтаж, обичат да я забъркват. А такъв, безспорно, е свръхамбициоцният и хиперактивен френски президент Никола Саркози.

На 19 май, на очаквания с интензивен интерес Министерски съвет, Н.Саркози на висок глас заяви това, които всички очакваха: „Ние сме една стара нация, обединена около идеята за достойнството на личността и по-специално на достойнството на жената, около една идея за съвместния живот. Пълното було е посегателство на тези фундаментални за нас ценности.”[1]

Подробната хронология и логика на политически интерес към бурката са анализирани в друг постинг „Религия и политика: френските страсти”. Тук ще припомня само тези събития, които позволяват да разберем механизма на политическата инструментализация на един религиозен феномен.

През 2009 г. френският Парламент възлага на ad hoc комисия от депутати да формулира становище по отношение на бурката – пълното було, с които се покриват някои мюсюлманки.  Цялата работа на комисията, както и нейният доклад, са обект на непрестанно поддържан и грижливо подновяван медиен интерес. Водещ в него, непрестанно произвеждащ ракурси, теми и новини, е десният вестник  Le Figaro, по-центриският  Le Monde се опитва да задава по-аналитичен тон, най-трудна е позицията на левия La Libération, който никак не харесва дебата, който е адресиран към десни, понякога крайно десни политически чувствителности,  но не намира начин конструктивно да се изключи от него.

След парламентарната комисия топката се прехвърля към Държавния съвет.  Тук на политолозите започва да им става съвсем интересно.

Държавният съвет е институцията на „мъдреците”, които от епохата на краля до тази на президента, от монархията до републиката, имат важната роля да съветват.  Съветът на Дръжантия съвет е недвусмислен: пълната законодателна забрана на бурката би била противоконституционна. Други са начините явлението да се ограничи.

Правителството, което е поискало мнението на ДС, с категорична решителност и впечатляваща бързина прави точно обратното – на 19 май приема предложение за закон за пълна забрана на забулването в публичното пространство. Нарушител(к)ите  се глобяват 150 евро и или се пращат на граждански стаж. С подбутителите, които подтикват или налагат забулването,  законът е безмилостен – 15000 евро.

За пореден път виждаме формалната логика безсилна пред политическата стратегия. Защо политическият елит иска мнение, което не иска да уважи?

Може би защото знае факти и аргументи, които са избегнали на Държавния съвет? Несръчните изказвания на министри не навеждат в тази посока. Министърът на правосъдието Мишел Алио-Мари, коят овнася проектозакона, твърди, че ислямските страни не допускат бурката. Това изказване взривява форумите, където интернотите корегират министрите.

Може би защото политическият елит е единодушен в навременността и необхидомостта на законодателно решение? Политическата класа остава повече разделена отколкото обединена. Опозиционната Социалистическа партия счита проектозакона за неприложим и разработва свой. Депутатите на Френската комунистическата партия възнамеряват да бойкотират вота на Парламента през юли. Зелените също са резервирани.

Може би защото проблемът е приоритетен за френското общество? Наистина, мнозинството френски граждани не харесват бурката, считат я за религиозен радикализъм и за открито предизвикателство към светските републикански ценности. Но и многобройни френски граждани предпочитат политическата енергия да се съсредоточава върху въпроси, пряко засягащи именно мнозинството френски граждани – възстановяването след финансовата и икономическата криза, новата криза на еврозоната, трудната пенсионна реформа….

Серж Алими в Монд дипломатик[2] разказва позабравена история, която може да ни насочи към един възможен отговор. В самото начала на своя мандат през 1988 г. Джордж Буш – senior, не junior – концентрира огромната си власт, за да криминализира изгарянето на американското знаме. Прави сте, драги чтатели, да предлолагате, че в патриотична Америка този неуважителен акт (почти) не съществува – от 1до7 пъти годишно. Прави сте и вече да се опитвате да си спомните както важно събитие се случва по същото време – това е един от най-грандиозните скандали в американската икономическа история, свързан с разграбването на спестовните каси. Същите спестовни каси, които са дерегламентирани от Конгреса и които са разграбени от спонсорите на конгресмените, гласували дерегламентирането. Загубите се изчисляват на 500 милиарда долара, но кой мисли за пари при „опасността” някой младеж да подпали американското знаме.

Кой във Франция да мисли за криза, когато 1-2 хиляди жени ходят покрити?

Има ли проблем с бурката във Франция? Безспорно. Нация, издигнала лаичността като фундамент на своя републикански идеал, не може – и не иска – да остане безразлична към религиозния радикализъм.  Още по-малко, когато той е неразривно свързан с правата на жените.

Има ли политическа инструментализация на бурката? Безспорно. Защото вместо да решава проблема, управляващият елит го политизира.

Политика или педагогика? Първата е по-ефикасна в краткосрочен план, втората – в дългосрочен. Опитът на една мюсюлманка е показателен: на 20 години никой не може да я накара да смени булото – нико деканът в университета, нито бащата у дома. Петнадесет години по-късно, утвърден лекар, тя носи само малка бяла кърпа. От приятелките й в университета само една още е забулена, илюстрираща като изключение правилото, че обещаващ е петят на образованието, еманципацията, включването на жените, активната трудова дейност.

Политика или педагогика? Или политика и педагогика.


[1] Jarasse J. Nikolas Sarkozy défend le projet de loi sur la burqa.- Le Figaro, 19.05.10.

[2] Halimi S. Burqa-bla-bla.- Le Monde diplomatique, avril 2010.

Advertisements

One thought on “Ислям и политика във Франция: Никола Саркози срещу Държавния съвет

  1. Pingback: Бурката – лятната френска политическа мода « Анна Кръстева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s