Аризонска мечта или горещи новини за американската имиграционна политика

Не мога да се откъсна от величественото очарование на „Козирог” на Макс Ернст.  Склуптурната композиция амбициозно се откроява в изложбата с повече от амбициозното заглавие „Шедьоври.”[1] Самият Макс Ернст толкова е бил под очарованието на своето творение, че е нарекъл хълма в Аризона, на който живее, „Козирог”.  Самата Аризона има силна атрактивна сила  – от тогава до днес, защото художникът напуска Ню Йорк,в който се е спасил от нациска Германия, за да се засели в този граничен американси щат.

М.Ернст е една от безбройните илюстрации на талантливи артисти и интелектуалци, възползвали се от гостроприемната имиграционна политика на САЩ  по време на Втората световна война.  Днес Аризона отново се свързва с имиграция, но далеч не в артистично-творческа, а по-скоро в расистко-дискриминационна перспектива. Но подред.

На 23 април Сенатът на Аризона гласува закон, промотиран от губернаторът на щата, г-жа Jann Brewer. Законът криминализира нелегалната имиграция.  Законът е предложен от сенатора Russel Pearce, бивш полицай, съветван от юриста от крайната десница  Kris Kobach.  Законът въвежда едно крайно разбиране за нерегулярната имиграция не като нарушение, а като престъпление.

Той разширява правата на полицията и позволява – разбирай поощрява – пазителите на реда  да задържат само на базата на визов контрол. Наблюдатели говорят за „лов  au facies”,   за опасност от масов и безпричинен контрол по расови белези.  Явният обект на закона са мексиканците, които са многобройни и в Аризона, и от другата страна на границата, но твърдо решени да я преминат. Испаноговорящите остро реагират срещу „унизителната дискриминация” на гражданите с по-тъмна кожа.  Младеж формурипа сполучливо опасенията на множество испаноговорящи: „Този закон ще промени нашия живот. Вече няма да можем да ходим на училище или по улицата, без да ни взимат за нелегални.”[2]

Рядко закон на отделен щат предизвиква толкова широк – националени и международен – отзвук, толкова противоречиви реакции и остри конфронтации. Критиците са повече от многобройни, високопоставени,  неочаквани.

Самият Обама се включва в дебата, споделяйки своите резерви. Той декларира, че защитава правата на мексиканците в сАЩ.

Мексиканският президент Филипе Калдерон определя закона като „нехуманен, недопустим, дискриминационен и несправедлив”.

Демократическата партия отправя малко противоречиво послание. От една страна, тя е готова  да регуляризира около 11 млн. имигранти в страната, но в замяна на този щедър жест възнамерява да укрепи контрола върху границите и да наложи строги санкции на работодатели, които наемат работници с неизрядни или липсващи документи.

Критиците обвиняват закона в „полицейщина” и „почти расизъм”, защитниците са настъпателни и настояват за още по-крути мерки. По-интересни са по-малко емоционалните и по-аргументирани реакции.

Амалгамата нелегална имиграция-престъпление е предпочитаният прийом на защитниците на закона. В хора на поддръжниците на закона се включва и Джон Маккейн, неуспешният претендент за президентския пост и сенатор от Аризона.  Тази подкрепа е доста неочаквана, ако си спомним, че по време на президентската надпревара сенаторът беше привърженик на идеята за регуляризиране на имиграцията. Само днешнато конюнктура може да обясни тази радикална промяна на позицията.  Той се готви за много трудни предварителни избори срещу ултраконсервативния JD Hayworth.

Основният аргумент е насочен срещу централната власт и нейната неспособност или нежелание да се заеме с нелегалната имиграция, което принуждава някои щати да го направят. По време на своята кампания Обама обещава миграционен закон. Тежките проблеми на кризата отместват вниманието встрани и засега федералното правителство не включва в приоритатния си дневен ред миграцията. Истинската причина обаче не е толкова конюнктурна колкото електорална – Обама не може да си позволи да загуби милионите гласове на испаноговорящите, които толкова съдействаха за неговата победа през 2008 г.

Косите на умерените републиканци настръхват, когато на сцената влезе Сара Пейлин. А няма радикална кауза, която да не възбужда нейния медиен ексхибиционизъм. Кръстоносен поход срещу аборта преди, кръстоносен поход срещу нелегалната имиграция днес. Какво да правят тези републиканци, които не считат американската републиканска идея[3] като  кръстоносен поход, а като разумна дясна консервативна алтернатива. Някои проявяват куража да се дистанцират от закона, като подчертават, че имиграцията е федерална, а не щатска политика.

Най-интересният аргумент идва не от екзалтирани участници в Теa parties на Сара Пейлин, а от  анализатори. В аналитичната перспектива днешните имигранти, готови да рискуват всичко, за да получат шанс и постигнат по-добър живот, не се различават от прадедите на повечето днешни американски граждани.  Аризона не прави изключение, всяка година в САЩ влизат около 700 000 нерегулярни имигранти. 57% от тях са мексиканци, 24% идват от други латиноамерикански страни и едва 13% – от Африка, Средния Изток, Южна Азия. Именно в състава на имиграционните потоци коментатори като Ross Douthat в International Herald Tribune виждат основното предизвикателство.  Той развива парадоксална, но интересна концепция за асимилацията. Колкото по-голямо е разнообразието на езици и култури, толкова по-голяма е вероятността от акултурация и пълно потъване в американската нация. Колкото по-голяма е концернтрацията на представители на отделна култура, толкова по-голяма е вероятността, счита Ross Douthat, тя да остане компактна и сегрегирана. Когато към културни различия като испанския език се добавят системни социални характеристики като ниско образование, ниска квалификация, ниско платена работа, това прави групата по-неуспешна и по-сегрегирана. Тази ситуация не благоприятства нито групата, нито американското общество, което единствено интересува Ross Douthat. Позицията му е категорична: Америка трябва да избира своите имигранти, за да бъде по-конкурентноспособна, а населението й – по-малко стратифицирано.  Подобна селективна миграционна политика би позволила в глобализирания свят „кандидатите за имиграция в САЩ от Зимбабве и Бирма да имат същите шансове като тези от Мексико и Салвадор. Тогава американската мечта няма да е по-непостижима в Китай отколкото в Мексико.”[4]

Общественото мнение е единодушно, че американската имиграционна политика има нужда от обновяване. 78% са благоприятни на заздравяването на границите. Многобройни са американските граждани (57%), които считат, че трябва да се намери решение на проблема с нерегулярната имиграция и че това е основно в прерогативите на федералното правителство.  По отношение на закона в Аризона мненията са разделени: 51% го поддържат, 36% считат, че той е отишъл твърде далече, а 9% наблягат на точно обратното, че не е отишъл достатъчно далече.[5]

Какво говорят фактите. В Аризона наистина има много нелегални имигранти. Те се оценяват на около 450 000 на фона на население от 6.6 милиона. 30% от местното население са испаноговорящи. Заедно с нерегулярните, процентът им нараства на 33.5%. Повечето от тях са женени за американц(к)и са родители на деца американски граждани.

3000 нерегулярни мигранти се опитват ежедневно да влязат в САЩ, 90% от тях са мексиканци. Границата с Мексико преминава през 4 щата, Аризона е само един от тях. Около 40% от нелегално преминаващите са хващани и репатрирани. Само за миналата 2009 т. над 200[6] опита за преминаване на границата завършват трагично със смърт. Нерегулярните мигранти в САЩ са около 12-14 млн.

Ключови сектори на местната икономика зависят от тях – ресторантьорство, строителство, селско стопанство. Пародаксално, но най-много от закона страдат местните предприемачи и бизнесмени. Нелегалните имигранти намаляват – и защото идват по-малко, и защото заради засилените мерки предпочитат да заминат за други щати. А това оголва тези икономически сектори, които имат нужда от многобройна и евтина работна ръка.

Имигрантите поемат по американските пътища, за да търсят работа другаде. Бизнесмените остават на място да търсят  решение на липсата на евтина работна ръка.[7]

Пред огромния критичен натиск, а и пред критичната ситуация на някои сектори в щата, губернаторът Jann Brewer „омекотява” закона, като ограничава правомощията на полицаите, които вече не могат да проверяват само по визуален контрол, а могат да поставят въпроси за имигрантския статут само на задържани заради нарушаване на щатските закони.


[1] В най-новия музей на съвременното изкуство Centre Pompidou в Мец, Франция.

[2] Mandeville L. La chasse a l’innigre clandestion en Arizona rattrape Obama.

[3] Която няма нищо общо с френската републиканска идея.

[4] Douthat R. America’s borders.- International Herald Tribune, May 2010.

[5] Archibold R. and M. thee-Brenan. Poll of Americans reveals deepening concerns about illegal immigration.- International Herald Tribune, May 5, 2010.

[6] 209

[7] Този феномен е убедително е концептализиран в литературата от теорията за двойния пазар на труда. Анализът на икономическите теории на миграцията е обект на друг постинг

Advertisements

2 thoughts on “Аризонска мечта или горещи новини за американската имиграционна политика

  1. annakrasteva

    Много е интересно да се анализира пълното „разлетяване“ между икономическата и политическата логика, между потребността ит евтината работна ръка на имигрантите – а колкото по-нерегулярни са, толкова по-евтина е тя – и търсенето на политически дивиденти сред консервативно настроения електорат с рестриктивни (и почти расистки) закони.

  2. Много добра публикация,г-жо Кръстева! Проблемите с испаноговорящите в САЩ не са от днес, а властите често са прибягвали до расистки методи, за да спират нелегалността. Дано това бъде променено.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s