Бурката – лятната френска политическа мода

Законадателят на модата прие закон какво не може да се носи – през лятото и след него. Страната[1], въвела минито, не е склонна да се откаже от собствения си принос и радикално да го замени, да премине от полюса на примамващото откриване към полюса на радикалното скриване.

Тези закачливи бележки са продукт на свеж летен бриз.

Сериозната тема е напълно сериозно приетият закон във Франция, забраняващ бурката.

На 13 юли 2010 френското Народно събрание на първа инстанция  гласува закон, забраняващ пълното покриване на публични места.

Какво постановява законът? Какво характеризира парламентарният елит, който го гласува?

Законът подхожда изключително диференцирано към акта на забулването. Той е значително по-благосклонен, когато субект на решението за забулването е самата жена. Тогава законът изисква глоба от 150 евро. Законът е изключително строг, когато субектът  на решението за забулването е извън забулената жена. Подбутителите на забулването се наказват с впечатляващата сума от 30 000 евро, както и със санкция от 1 година затвор .

Законът за бурката не употребява понятието бурка. Законодателят е предпазлив. Говори за покриване на лицето на публични места – не можеш в банка да теглиш пари, независимо дали лицето ти е прокрито с каска или воал.

От самото лансиране на тезата за бурката политическата класа е разделена. Няма консенсус нито по отнешение на начина на формулиране на проблема, нито по отношение на противодействието  – законодателно, образователно и т.н.. Тази раздвоеност характеризира и приемането на закона.

Две противоположни характеристики определят политическия профил на законодателното решение: огромно мнозинство, от една страна, и разцепване на политическата класа, от друга.

Законът е гласуван с впечатляващото мнозинство от 335 гласа. Всички депутати от управляваща партия на Саркози гласуват решението, подкрепени от Новия център и отделни депутати от останалите партии. Само един народен представител  от участващите в гласуването гласува отрицателно. Причините за неговата позиция имат по-малко общо с бурката отколкото с причастността му към новосъздадената нова партия на главния опонент на Н. Саркози, бившия министър председател Доминик дьо Вилпен. Той използва силен аргумент за обосноваване на своето решение: „за да се противопоставим на едно екстремиско поведение, рискуваме да се хлъзнем към едно тоталитарно общество”.

Опозицията – социалисти, комунисти и зелени – отказва да участва в гласуването. Не защото подкрепят бурката, а защото не подкрепят политическата й инструментализация от управляващите. Един от лозунгите на лявата Новата антикапиталистическа партия – нито бурка, нито закон – резюмира тази позиция. Леви блогъри се питат защо засягащата цялото население реформа на пенсиите се дебатира само 6 месеца, а законът анти-бурка – цяла година.

Разногласието по повод закона запълва цялото дискурсивно пространство между полюсите, но особено се концентрира именно около тях. Бизнесмен-мюсюлманин създава фонд, който да подпомага на забулените жени да си плащат глобите.

Правозащитните организации не поощряват носенето на бурката, но я поставят в светлината на човешките права. Amnesty Int още в деня на приемането на закона излиза с категорична критична позиция:

„Пълната забрана на покриваш лицето си представлява нарушаване свободата на израз и на религия на жените, носещи бурка или никаб като израз на верската им идентичност. Свободата на израз и религия означава, че всеки е свободен да избира какво да носи и какво да не носи. Това право не бива да бъде ограничавано поради мотива, че някои – дори ако те са мнозинство – намират едно облекло за неподходящо или обиждащо”.

От самото си възникване до днес дебатът за бурката поражда разногласни политически гласове. Следя бурка-сагата:

Религия и политика: френските страсти (4.02.10) https://annakrasteva.wordpress.com/2010/02/04/religionpolitics_france/

Белгийските политици: разделени във всичко, обединени в безпрецедентно за света решение (6.05.10) https://annakrasteva.wordpress.com/2010/05/06/law-on-burqa-in-belgium/

Ислям и политика във Франция: Н.Саркози срещу Държавния съвет (23.05.10) https://annakrasteva.wordpress.com/2010/05/23/islam-politics-france/

Когато започнах да пиша по темата, тя изглеждаше екзотично-далечна за България. Няколко жени с кърпи, нежелаещи да се снимат без тях, я направи близка и интригуваща.

Ще продължавам да я анализирам.


[1] Макар Англия да оспорва първенството на Франция за тази модна иновация.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s