E-Пловдив

E-Пловдив – интерес към Интернет политиката, интензивен дебат, иновативни идеи.

Пловдив и 17 септември 2010 бяха изборът ни за първата регионална агора от серията дебати Е-гражданственост. Очаквахме много, получи се още повече.

Интернет политиката: нови възможности на младежко участие? Темата привлече членове на младежки организации – и граждански, и политически – както и блогъри, студенти, преподаватели, представители на местната власт, активни граждани.

Обменените идеи бяха стимулиращи, събраната информация – значителна, и двете изискват време за осмисляне. Тук ще споделя първи свежи мисли, още неуталожени в заключения.

Младите са (свръх)активни в Интернет и не рядко не активни в публичния и политическия живот. Привличат ли се противоположностите: интернет активност и политическа пасивност? Какъв микс представлява Интернет политиката? Дебатът не формулира отговори, но откри интересни перспективи. Повечето имат симпатичния вид на парадокси, опозиции, дилеми. Ще синтезирам трите, които ще продължим да наблюдаваме и в следващите агори.

Интернет променя ли радикално политиката или е просто нова машинария? Навлизаме ли в нова епоха на политическо участие или формите, механизмите, същността остават същите, макар опаковката да е информатизирана и мрежовизирана? Дебатът не наклони везните в никоя посока. Откроиха се аргументи и в двете – и по отношение на родната, и на международната политика. Когато става въпрос за Интернет политика, последната винаги е първа, все още сме повече взрени в чужди образци. И ние започнахме сблъсъка на мения от архетипното начало – Обама. Обама като маркетингов продукт, лансиран и транслиран в мрежата: гарантиран успех на изборите , предизвестен неуспех след тях – първата теза е радикална в своя критичен патос. Втората теза се разположи на противоположния полюс – не като патос, а като интерпретация.  Залогът на този изключителен политически феномен беше не имиджов, а политически: американците имаха нужда от нова политика, нова Америка и ново място на Америка в света и избраха ентусиазирано този, който успя най-убедително да предложи промяна и да ги овласти да я осъществят: “Yes, we can”. Заслугата на Интернет беше неимоверно да усили посланието, не като го направи гръмко, а като го направи персонално, като го насочи към всеки, така че всеки и всички се почувствата засегнати и въвлечени.

Тази опозиция още няма български еквиваленти. Нашите харизматични политици не са в Интернет, а за тези, които са в него, той все още е повече цвете в бутониерата. Както иронично се изрази един от респондентите в интервютата, „българският политик в Интернет е като Ахмед Доган в Парламента – някой друг ходи там вместо него”.

В Пловдив изкристализира една интересна перспектива, която бяга от опростеността на опозициите и формулира продуктивно разграничение: „Можем да мислим Интернет като виртуален площад, но да не забравяме, че и на площада има трибуна и периферия, а чуваемостта зависи от положението в пространството – в пространствен и властови смисъл – а не от силата на споделената идея. Мисля, че понякога идеализираме агората”[1]

Младите са убедени, че Интернет е тяхното пространство. Те срещат и възрастни се в него, но са убедени, че макар последните да използват Интернет, не са активни в продуцирането на съдържание on-line, така че са предимно реципиенти на мрежата (‘поданици’) , но не и източници (‘суверени’).[2]

Самото виртуално пространство се схваща като възрастово специализирано. По подобие на реалното пространство, и във виртуалното поколенията не ходят на едни и същи места: възрастните посещават блогове и сайтове, младите се чувстват ‘у дома си’ в социалните мрежи. Това мнение не се потвърждава от нашите интервюта в Пловдив, където активни е-граждани открихме в различни възрастови групи, но то е широко споделено.

И в Пловдив наблюдавахме едно изключително характерно преобръщане: виртуалното става основният референт, спрямо който се мисли и обговаря социалното. То вече не е реално и виртуално, а online и offline.

Бих откроила пет фигури на Е-гражданина, пловдивска версия.

Най-видимата и очакваната е Фейсбук фенът. По-малко очакван е входът към нея. Цари всеобщо мнение, че водещи са нарцистичният ексхибиционизъм и воайорството, желанието и ти да се да се покажеш , а и да надникнеш в дворчето на другия. Е-Пловдив ни изненада и с обратни примери: „Към Фейсбук ме привлече първоначално нуждата от мрежуване покрай проекти, в които участвам. Днес наред с това правя много повече неща – обменям мнения, информирам се за приятели, с които е географски невъзможно да общувам лично”[3] В този случай първа е гражданската активност, а едва после идва общуването и виртуалното „приятелство”. Независимо от „входа”, употребите на Фейсбук често са разнообразни – и игрови, и сериозни, и снимки, и каузи.

Втората фигура е активистът. Той е ангажиран в политическа или гражданска дейност, понякога и в двете. Интернет е незаменим инструмент в неговата работа и за да разпространи информация, и за да създаде мобилизация. Казвам Интернет, но формите му не са симетрично налични в негория инструментариум –сайтовете на младежките организации на политическите партии в Пловдив не са образцови, любовта безрезервно се отдава на социалните мрежи. Ключово за активиста е отношението on line – off line. За него Интернет политиката не е самоцел, той иска да прави off-line политика.

Просветителят е също толкова ативен като активиста, но сферата на неговите Интернет-употреби е различна. Той има мисия – да разпространява знание. Няма размаха на енциклопедистите от XVIII век , но споделя техния ентусиазъм за преобразуващата сила на знанието. Просветителят следи и споделя информация от най-разнообразни сфери. Неговото пространство, естествено, не са кратките афористични форми на Twitter или визуалната среда на Facebook, той предпочита възможностите за интелектуално разгръщане на блогосферата. Втората мисия на просветителя е също така благодорна и утопична като първата: да издига равнището на езика в Интернет. Не само собственият му език е ‘висок’ и богат, но той инвестира време и всеотдайност да редактира стила – и не само – на коментарите и въпросите, които му се отправят. Не срещнахме в Пловдив автори на статии в Wikipaedia, но просветителят е именно фигурата на интернота, която създава и поддържа на толкова езици този гигантски виртуален справочник.

Кой прекарва повече време в мрежата? Лесните отговори не са най-верните. Поне не винаги. Прави сте да мислите, че Фейсбук фенът е по-верен/причастен/пристрастен към мрежата от активиста. Но не му отреждаяйте първото място. Преборва го просветителят – поради висотата на мисията, която си е избрал, той може да прекара до 7-8 часа на ден, четейки, редактирайки, пишейки в блогосферата.

Плахият. Това, естествено, не е психологическа харатеристика, а спецификата на присъствието в Интернет. Плахият е едновременно вътре и вън, той навлиза избирателно. Водещ е професионалният принцип – посещава сайтове, които са ключови за работата му, разбира се, регулярно работи чрез е-поща, но не се хвърля стремглаво към фейсбук и прочее моди. Не е скептичен, но не е и ентусиаст.

Отговорният. Той е оригинален микс от останалите фигури. Като просветителя знае много и още повече се интересува. Никак не е плах, но е избрал разумно да преминава границата и да не фаворизира нито виртуалното, нито реалното, а да бъде едновременно и в двете. Не е страстен фен на нито една отделна форма и употреба на Интернет, а внимателно ги подбира, за да съответстват най-добре на посланието, което иска да прати. Има критично и балансирано мнение за виртуалната мрежа: оценява, например, възможностите на Фейсбук за мрежуване и дискутиране, но е резервиран към маркетирането на профили. Активен е като активиста, но не подарява своята енергия на отделна партия, НПО или инициатива, а сам я насочва според собствените си ценности и приоритети. Истински либерал, независимо, че може да бъде ляв, десен, центрист. Не екстремист. Избира темите, с които се ангажира по два критерия: да са обществено значими; да може компетентно да допринесе за дебата. Когато тези две условия са налице, се включва във форуми и дебати. Интересна Интернет верия на Зимеловия „добре информиран гражданин”.

За да усетите атмосферата на дебата, първа спирка – Facebook (http://www.facebook.com/home.php#!/album.php?aid=91701&id=1441718649&ref=mf).

За да се потопите в динамиката на дебата и оцените силата на аргументите , втора спирка – Виртуалната агора (www.virtual-agora.com)

(https://annakrasteva.wordpress.com/2010/09/23/virtual-agora_1-10-10/)


[1] Интервю с 27-годишен пловдивчанин.

[2] Ibid

[3] интервю на млад политолог-журналист на свободна практика

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s