МИГРАЦИЯ И ЗАЕТОСТ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА: европейски, регионални, национални перспективи

„Миграцията[2] днес е за работа”[3] – така кратко и ясно заключава Международната организация по труда и илюстрира с цифри: трудещите се и техните семейства са 90% от всички мигранти. Идентична е оценката на Международната организация по миграция: „Продължава да има търсене и интерес към трудовата миграция и в страните на произход, и на дестинация, независимо от икономическата криза”[4].

Югоизточна Европа измина дълъг път, преди да се впише в тази глобална миграционна нормалност. Докладът анализира основните жалони по този път – европейски, регионални, национални, локални.

Кризата – катастрофа или възможност

“Глобалната криза – потенциално най-тежката, която световната икономика някога е преминавала”[5], „най-сериозната криза след Голямата депресия”[6]– драматични описания на кризата ни заливат от медии, анализи, форуми. Всекидневният ни опит непрестанно ни предоставя емпирични илюстрации. Тази очевидност има силна привлекателна сила, защото лесно произвежда теоретичен и политически консенсус. Нямам намерение да й се поддам, целта ми е противоположна – да диверсифицирам теоретичните интерпретации на кризата. Анализът, естествено, ще я разположи на пресечната й точка с миграцията. Ще откроя четири различни визии.

Нова епоха? Икономическа криза, геополитическа трансформация и възникването на нов миграционен ред”. Темата на амбициозната конференция, организирана от Центъра за миграция, политика и общество на Университета в Оксфорд, проведена през 2009 г., резюмира основното послание на първата интерпретация. Тя се резюмира в две твърдения: размахът и обхватът на икономическата криза са безпрецедентни; въздействието й върху имиграцията е пряко и решаващо. Промените се оценяват като толкова значителни, че да обосноват дискусии относно възникването на „нов миграционен ред”.

“Не мисля, че има ‘нова епоха’. Влиянието на глобалната финансова криза върху миграцията не е прекомерно. Мигрантите по света не биват уволнявани и не се завръщат в предсказаните мащаби. Няма такива сеизмични изменения като при Голямата депресия или Петролната криза. Мисля също, че е твърде рано да се говори за геополитически трансформации. Не съм и убеден, че наистина можем да говорим за ‘възникващ миграционен ред.’”[7]. К. Козер от Центъра по политика на сигурността в Женева ясно формулира втората визия, която експлицитно проблематизира предходната. Нейният главен аргумент може да се резюмира с твърдението: кризата е глобална, но стратегиите за излизане от нея са национални. Нещо повече, колкото по-всеобхватна става кризата, толкова повече намалява сътрудничеството и се засилват националните защитни механизми[8].

Третата интерпретация въвежда радикална критика. Тя подчертава, че икономическата криза не трябва да прикрива друга, по-голяма и по-дълбока криза на нарастване на социалните неравенства[9]. Тази визия премества акцента от безработицата към неравенствата, от икономическото към социалното. Тя деикономизира кризата и предлага прочит, близък по дух на концепцията на системата-свят на И. Уолърстейн[10].

Кризата като възможност е централен пункт на четвъртата интерпретация[11]. Нова публикация на Международната организация по труда с показателното заглавие Don’t waste the crisis: critical perspective for a new economic model призовава за размисъл и дебат, така че излизането от кризата да не бъде просто връщане към business as usual, а обосноваване на нов икономически и социален ред[12].

Независимо от разнообразието от интерпретации, има консенсус сред множество анализатори за последствията на кризата върху миграцията[13]:

  • Намаляване на миграционните потоци. То започва през 2008 г.[14], когато за страните от ОИСР легалната миграция намалява с 6% – това е първото намаление след петгодишен устойчив растеж. Друг индикатор са молбите за разрешения за работа. Във Великобитнаия те бележат спад от 24% през 2008 г. и 32% през 2009 г., за Ирландия цифрите са още по-високи: 42% и 60%[15];
  • Нарастване на безработицата сред чуждестранните работници поради по-голямата им заетост в сектори, по-силно чувствителни към икономическите цикли като строителство, туризъм, търговия. През 2007 г. безработицата е рекордно ниска в ОИСР – 5.8%, но достига 8.7% през първото тримесечие на 2010г. Нови 17 млн. души попълват редиците на безработните. Най-засегнати са две групи – младите[16] и имигрантите. Безработицата на имигрантите белязва най-високи стойности в Ирландия и Испания, където нараства съответно с 8% и 11%. Средната й стойност за ЕС-15 е два пъти по-висока от тази на гражданите на европейските държави. Щом най-уязвимите групи са младите и имигрантите, логично е да се очаква, че най-засегнати ще бъдат именно младите имигранти. Те диспрпорционално понасят тежестите на кризата – всеки четвърти мигрант (24%) на възраст между 15 и 24 г. в ЕС няма работа[17];
  • Завръщане на мигрантите поради по-ниски доходи или безработица;
  • Намаляване на транферите на мигрантите. Докладът на ОИСР посочва цифрата 6%[18];
  • Нарастваща враждебност към имигрантите[19].

Тези общи тенденции е необходимо да бъдат нюансирани и артикулирани. Ще откроя едно изключително важно политическо последствие, и две форми на миграция, които избягват от прякото отрицателно въздействие на кризата.

Политическото последствие се отнася до управлението на миграцията. Ако последните години се характеризираха с усилия за засилване на координацията в регионален и глобален план, кризата е на път да ги минира чрез „отдръпване от мултилатерализма и глобалното управление към унилатерализма и националния интерес”[20]. Все повече правителства се ориентират към рестриктивна миграционна политика и съотношението глобално/национално в управлението на потоците се изменя по посока на второто. Увеличава се дистанцията в управленските дискурси на национално и международно ниво.

Кризата влияе различно на различните форми миграция. Ще посоча една нискоквалифицирана и една висококвалифицирана, които се оказват по-резистентни. И двете са характерни за източноевропейските миграции.

Грижите за възрастни, деца и домашната помощ продължават да бъдат ниша, която се нуждае от мигрантска работна ръка, а тя е привлекателна за многобройната женска миграция от Източна и Югоизточна Европа[21]. Вероятно този вид работа е едно от обясненията на интересния феномен, че в същия период, когато намалява мъжката миграционна заетост, леко се повишава женската. Съпругите на мъже, загубили работата си, се включват в пазара на труда, за да стабилизират семейния бюджет.

Студентската миграция е другият интересен случай. Тя се удвоява за по-малко от десетилетие, за да достигне впечатляваща цифра от 2 млн.[22] От петте най-предпочитани дестинации в света три са от ЕС – Великобритания, Германия, Франция[23]. Все повече приемни страни улесняват оставането на дипломираните вишисти, за да отговорят на нуждите на пазара на труда от висококвалифицирана работна сила. Една четвърт се възползват от тези възможности и превръщат студентската в професионална миграция. Други три четвърти предпочитат професионална реализация в собствените си страни[24]. Бих оценила и двете тенденции – и миграцията на всеки четвърти, и завръщането на останалите – като положителни. Втората – от гледна точка на държавите на произход, които намаляват травмата от изтичане на мозъци; първата – от гледна точка на самите мигранти, които получават достъп до правото за мобилност, съответстващ на тяхната висока квалификация и иновативен потенциал.

Спецификата на настоящата криза се откроява по-добре, когато се сравни с предходните. След петролната криза от 1973 г. миграционният профил на Европа се изменя: Югът от емиграционен се превръща в имиграционен център; мобилността се адаптира към рестриктивната политика, като ограниченията пред трудовата се компенсират от увеличена семейна миграция; моделът на гастарбайтера бива окончателно погребан, обединението на семействата и постоянното заселване водят до създаване на нови дългосрочни етнически общности[25]. Този исторически опит подсказва, че трябва да се разграничават краткосрочните от дългосрочните ефекти от кризата[26]. Авторите са значително по-предпазливи в прогнозиране на последните.

Интересна е диверсификацията на говорителите на двете перспективи. Правителствата, поради политическата логика на четиригодишния изборен цикъл, са много по-фокусирани върху спешни мерки. Международните организации много по-систематично заемат средно- и по-дългосрочна перспектива.

“Днешните икономически трудности няма да променят дългосрочните демографски тенденции и не могат да бъдат извинение прекалено да се ограничи имиграцията. Важно е мииграционната политика да има дългосрочна перспектива”[27].

ОИСР „превежда” и на езика на публичните политики тази дългосрочна визия, като експлицитно препоръчва на правителствата да осигуряват на имигрантите същата подкрепа както и на останалите безработни и същото съдействие при намиране на работа[28]. Още по-конкретна по отношение необходимостта от управление на миграция в духа на правата на човека е МОТ в новата си публикация “International labor migration: a rights-based approach” (2010).

Икономистите още спорят каква е формата на кризата – V, VV или L: дали след като се достигне дъното, следва оттласкване нагоре или след възстановяването следва бързо нов рязък спад или самото оттласкване задълго ще се отложи поради продължителна стагнация. Тези хипотези не са обект на анализ в доклада. Негова цел е да разгледа влиянието на глобалната рецесия и криза върху юго-източноевропейските миграции. Кризата влияе върху миграцията многостранно, като се отразява на икономиката, обществото, публичните политики, имигрантите и техните семейства[29]. От тази пъстра палитра докладът ще се фокусира предимно върху публичните политики и социалните ефекти.

Изследването има и втора цел: да деикономизира миграцията, да не позволи кризата да се превърне в единствена референтна рамка. Подобен – твърде често срещан подход – би ограничил анализа и би ни попречил да разберем динамиката на миграцията, обусловена от множество фактори, сред които икономическите са само една, макар и важна част.

Втората причина за отказ от „фетишизиране” на кризата е краткосрочността. Най-бегъл прочит върху официални документи, анализи, становища от преди няколко години откроява, че множество от тях изхождат и предпоставят икономически ръст. В тази оптимистична перспектива имиграцията се разглежда като фактор за ресурс за икономическо развитие и средство за смегчаване на демографската криза. Днес тя се представя като тежест, от която да се освободим. Експулсираните от Н. Саркози румънски и български роми са най-видимият и фрапантен израз на тази нова визия. Те ни позволяват по-нагледно да си представим как по-радикални от Саркози политици си мечтаят да се справят веднъж и завинаги с имиграцията.

Форматът на доклад не позволява да се направи пълна реконструкция на балканските трудови миграции. Фокусът ще бъде поставен върху последното десетилетие, защото именно то създава контекста, който прави възможна и нашата конференция: завършване на прехода от насилствени към икономически миграции. Геополитическият партньор, който задава рамките, ориентира и вдъхновява развитието на Юго-източна Европа, е Европейският Съюз. Логично анализът ще започне с него. Необятната европейска проблематика ще бъде сведена до две теми: комунитаризация на европейската миграционна политика и европеизация на Балканите.

Най-голямото предизвикателство е как синтетично да се представи изключителната интензивност и разнообразие на балканските миграции. Голяма публична видимост има въпросът за балканските общности в ЕС: румънците са най-голямата имигрантска група в две от най-големите имигрантски държави в Европа – Испания и Италия[30], албанците – в Гърция, събрите[31] – в Австрия[32]. Техният анализ би бил обект на друго изследване. За целите на нашата конференция съм избрала двете теми, през които международната трудова миграция намира най-пряк израз в ЮИЕ – имиграцията и трансферите. Този проблемен подход ще бъде допълнен с опит за типология на балканските страни по отношение на техния миграционен профил.

Комунитаризация на европейската миграционна политика

От обширната тема на европейската миграционна политика за целите на нашата конференция ще откроя пет особености:

  • Свръхпроизводство на документи, програми, стратегии, сред които: Глобален подход към миграцията (2005), три петгодишни програми – Тампере (1999), Хага (2004), Стокхолм (2009), Европейски пакт за миграция и убежище (2008), Обща миграционна политика за Европа: принципи, действия, инструменти (2008). То свидетелства за нарастващото значение, което ЕС отдава на миграцията.
  • Комунитаризация – преход на миграционната политика от трети към първи стълб, от междуправителствено сътрудничество към общностно ниво. Този преломен момент започва на 1 май 1999 г., когато влиза в сила Амстердамският договор.
  • Баланс между европейски и национални компетенции. Засилващият се общностен характер на миграционната политика не анихилира напълно националното ниво на вземане на миграционни решения. Лисабонският договор запазва някои национални компетенции, като например възможността страните-членки сами да определят от колко граждани от трети страни имат нужда. Тя активно се практикува в условията на рецесия и криза, когато множество държави приемат рестриктивни мерки.
  • Глобален подход. Той има за цел да „изнесе” миграционната политика извън рамките на ЕС. Обоснованият през 2005 г. ‘глобален подход’ е външното измерение на европейската миграционна политика, интегрираща се в другите външни политики на ЕС. Сред външните партньори на ЕС в глобалния подход са включени и Западните Балкани и Черноморския регион.
  • Трояка цел. Огромното разнообразие от мерки и политики би могло да се сведе до изпълнението на три цели:
  • по-добро управление на икономическата миграция;
  • превенция и намаление на нерегулярната миграция;
  • превръщане на миграцията и мобилността в позитивни фактори за развитие.

В един по-разгърнат анализ бих отделила специално място на защитата правата на имигрантите, още повече че през настоящата 2010 г. честваме двадесетгодишния юбилей от приемането на Международната конвенция на Обединените нации за правата на работниците- мигранти и членовете на техните семейства.

Eвропеизация на Балканите

Чакаме с нетърпение новия доклад на ЕК за постиженията и предизвикателствата на разширяването на Западните Балкани, но той ще излезе броени дни след нашата конференция.[33] Ще бъде интересно да сравним нашите заключения с неговите.

Променяне миграционния профил на Балканите е стратегическа цел не само на ЕС, но и на международни организации като МОМ и МОТ. На първо място в годишния доклад на МОМ в частта за изграждане на капацитет за миграционна политика са поставени Западните Балкани: “По линия на съвместния проект на МОМ и МОТ, финансиран от ЕС, за изграждане на капацитет и подкрепа на организираната трудова миграция, са проведени 7 уъркшопа с 140 участника от правителства, НПО и организации на социалните партньори в Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово, Черна Гора, Сърбия, Македония”[34].

От многобройните констатации и анализи в последния доклад на ЕК за стратегията на разширяване за периода 2009 – 2010[35] ще се спра на трите, които имат най-пряко отношение към нашата тема: кризата, разширяването, регионалното сътрудничество.

Една лоша и една добра новина, така би могло да се резюмира ситуацията по отношение на кризата. Първата е известна: има изключения от глобалната криза, но те не са на Балканите. Новото изследване на МОТ посочва, че брутният световен продукт се свива с 1.1% през 2009 г., но докато в някои региони той просто намалява, в други става отрицателен. Именно към втората група се числят и ЮИЕ, и ЕС[36]. По отношение на заетостта отново и ЮИЕ, и ЕС са в най-засегнатите региони[37]. Безработицата в световен мащаб достига 6.6% през 2009 г., докато в Централна и Югоизточна Европа е над 10%[38]. Отново нашият регион наред с останалите от бившия комунистически блок – Източна Европа и Общността на независимите държави – води тъжната статистика на намаляване на производителността. Докладът за разширяването конкретизира тези тенденции.

“Икономическата активност в Западните Балкани и Турция силно се сви след втората половина на 2008 г. вследствие на намаленото търсене на техния експорт, намалените преки чуждестранни инвестиции… Фискалните позиции се влошават във всички икономики. Безработицата, висока в много страни, нараства още повече”[39].

Не е реалистично да се очаква кандидат-членките да бъдат по-добре от членките, но сравнителният анализ не потвърждава асиметрията ученици-учители и може да се отнесе по-скоро към умерено оптимистичните новини: „През 2009 г. икономическият спад в Западните Балкани и Турция е от същата величина като средната за ЕС, но по-малко сериозен отколкото в страните, които са най-много засегнати от кризата”.[40]

ЕС резюмира философията на разширяването в 3C – commitment, conditionality, communication. Виждаме известно разминаване в акцентите: балканските политически дискурси предпочитат да подчертават ангажимента на ЕС да приобщи и своя юго-източен регион; европейските политици поставят ясен акцент върху условията, върху икономическите и политически изисквания, които кандидат-членките трябва да изпълнят. Всяко отклонение открито се критикува: нередностите и проявите на насилие на изборите в Македония през 2008 г. намаляват скоростта на присъединяване.

Докладът на Комисията от края на 2009 г. е предпазлив и окуражителен. Корупцията и организираната престъпност не са балканско изобретение, но ЕС категорично държи да се предпази от нарастване на тяхната критична маса в собствените си граници като резултат от евентуален „внос” от нови и бъдещи членки. Самият процес на разширяване ЕС описва като линеен, с ясна цел и трасиран път. Отделните страни са на различно място на пистата: някои като Черна Гора и Албания са още в нейното начало, техните молби за членство са подадени сравнително скоро (съответно декември 2008 г. и април 2009 г.), Хърватия е на финалната права[41].

По-важни за нашата конференция са някои от мерките като премахването на визите – за Македония, Черна Гора и Сърбия от началото на 2010 г. Разширяване правото на мобилност е възможен лек срещу фрагментацията на региона, прорязан от мнобройни нови граници. То е и един от изразите на разширяването, които го правят най-видимо и ценено не само от политиците, но и от гражданите.

Разширяването се оценява като най-успешната външна политика на ЕС[42]. Тази висока самооценка на ЕС се потвърждава от доста широкия консенсус между политическите елити и общественото мнение в ЮИЕ, че ЕС е най-надежният път за гарантиране стабилността, сигурността и просперитета на региона.

Парадоксално и показателно е, че регионалното сътрудничество е предмет на анализ в европейската, не в регионалната част на доклада. Безспорна заслуга на ЕС е подкрепата и промотирането на сътрудничеството като форма на взаимодействие между държави, белязани от пресни и дори настоящи напрежения: “За Западните Балкани регионалното сътрудничество остава ключов и централен елемент на процеса на стабилизиране и асоцииране”[43].

Институционалната структура се променя, за да отрази новия етап: Пактът за стабилност, който действаше в постконфликтна ситуация, бива заместен от нов орган с по-позитивно название – Съвет за регионално сътрудничество. Самото сътрудничество се схваща широко: не само като вътрешно регионално, но и като развитие на връзки с други съседни страни – не само членките, но и кандидатките се включват в разработената европейска стратегия за Дунавския регион. Турция е част от програмата за Черноморско икономическо съртурничество[44].

ЕС мултиплицира политическите инструменти за регионално сътрудничество, но то все още е повече програмна цел отколкото убедителна и многостранна реалност: „Двустранни диспути и несъгласия, свързани с Косово, неправомерно се отразяват на регионалното сътрудничество”[45]. Целта на регионалното сътрудничество е двустранна: да се създаде климат на доверие и среда за взаимоизгодни контакти; държавите в региона да поемат в свои ръце отговорностите по неговото укрепване. Има някои окуражителни примeри в миграционната сфера. Ще посоча MARRI – Регионална инициатива за миграция, убежище и бежанци. Тя обхваща 6 страни от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна Гора, Сърбия и Хърватия. Целта й е да развива капацитета на балканските страни за сътрудничество, да се координират публичните политики и да съдейства за стабилизирането и развитието на региона. Седалището й е в Скопие. Създава се през 2003 г. по идея на Пакта за стабилност, но по-късно участничките продължават самостоятелно. Разработката на видния експерт по етнически проблеми проф. Митя Жагар поставя основите на дебат за интегриран мениджмънт на етническите различия и миграцията по отношение на стратегиите, политиките и възможните сценарии[46].

Политиките на регионално сътрудничество имат шансове за успех, защото се основават на убеждението на гражданите на Западните Балкани, че „свободното движение на хора и стоки ще помогне на региона да постигне мирно и проспериращо бъдеще”[47]. То се споделя от 8 от 10 граждани на региона и е особено силно в Македония и Сърбия, където повече от 9 от 10 души са убедени, че мобилността и търговията са ключовете към стабилността и развитието.

Този пример позволява плавен преход от европейското към регионалното ниво, от европейския поглед към Балканите към балканския поглед към Балканите.

Балканите: дългото (пре)откриване на трудовата миграция

От разнообразяване към сближаване на балканските миграционни модели

Миграционен шампион на Европа – с такава репутация внезапно се сдобиват Балканите в началото на 90-те години. Същият период се характеризира с доста противоречиви тенденции в източния и западния подрегиони. Ще анализирам тази изключителна динамика и разнообразие чрез периодизация на основните етапи в развитието на миграционната ситуация и типология на основните потоци. И двете имат работен, предимно хипотетичен характер, като целта им е да предоставят основа за конструктивен дебат по време на конференцията.

„Едва ли има друг регион в света, където съвременната миграционна ситуация да е толкова значително повлияна от историята като Балканите”[48]. Форматът на доклад не позволява подробно разглеждане на историческите тенденции, но и изключва съвременното състояние да бъде анализирано извън контекста на радикалните исторически промени от последните две десетилетия. Бих разтраничила три периода след падането на Берлинската стена.

Първият е от 1989 г. до средата на 90-те години, които бележат и края на войните в бивша Югославия. Той се характеризира с три тенденции:

  • рязко и огромно нарастване на миграционните потоци;
  • умножаване на формите и значително нарастване на интензивността както на трудовата, така и на нетрудовата миграция;
  • буквално ‘разлетяване’ на Западните и Източните Балкани към два противоположни миграционни полюса.

Ще разгърна накратко тези тенденции, като започна от последната. Източните Балкани осъществяват преход от политизация към икономизация на миграцията, Западните – точно обратния, от икономизация към политизация.

След посткомунистическите промени в Румъния и България, както и в Албания, се осъществява бърз и радикален преход от затворено към отворено общество. По време на комунизма миграциите – както навън, така и навътре – са стриктно контролирани от държавата. Те са сведени до минимум и в двете посоки и се разглеждат единствено в светлината на държавната сигурност и интерес. Евентуалното желание за трудова реализация в чужбина се третира като политически акт на нелоялност към режима.

Една от първите и най-жадно консумирани свободи на посткомунистическия преход беше свободата за движение и от всеки десети гражданин в България до всеки четвърти в Албания се възползва от нея.

Югославският модел е отворен, емиграцията и циркулярната трудова миграция са негов естествен израз. Избухването на конфликтите и войните отприщва мощни размествания. От икономическата логика на мобилността по време на федерацията рязко и драматично се преминава към политическата и военна логика на насилствените размествания.

От четирите форми на миграция, с които Martin Edwards-Baldwin (2005) характеризира балканските миграции в първата половина на 90-те, три[49] са не-трудови: насилствени, етнически, трафик. 10 милиона от 80-милионното население попълват миграционните потоци[50].

Вторият период започва след Дейтънското споразумение през 1995 г. и завършва около средата на първото десетилетие с приемането на Словения (2004), Румъния (2007) и България (2007) в ЕС. Той се характеризира с две тенденции: преминаване към пост-конфликтни миграционни потоци на Западните Балкани и постепенна бавна европеизация на миграцията на Източните Балкани. Абсолютен приоритет придобива политиката на доброволно завръщане на насилствено разселените. Ако миграционната панорама в бивша Югославия трябва да лекува раните от конфликтите, бежанският профил на Румъния и България придобива еропейски облик: той не е от съседни страни, а от далечни – класическите източници на глобални бежански потоци. Политическа и икономическа видимост постепенно започва да получава и имиграцията. Това е период на постепенно реабилитиране на трудовата миграция. Тя не е вече една форма наред с много други, а заема все по-централно място в миграционната панорама.

В момента сме в третия период, когато европейската интеграция е вече реалност, предстоящо или обозримо бъдеще за целия регион. Трудовата миграция постепенно застава в центъра като основен източник и на емиграцията, и на имиграцията.

Икономизацията на миграцията започва постепенно да заличава различията от началото на 90-те, наблюдаваме все по-голяма конвергенция на видовете миграционни потоци и тенденции. Няма още достатъчно знаци за радикална промяна на миграционната ситуация в резултат на кризата, което е аргумент да не обособявам нов – „кризисен” – период.

Трудовата емиграция продължава да преобладава над трудовата имиграция. 70 000 от 24.7 милионното население на Западните Балкани имат желание да емигрират – потенциалната емиграция е ‘значителна’, но не и ‘масова’[51].

Югоизточна Европа измина дълъг път, докато реабилитира трудовата миграция, докато направи легитимна и централна темата на нашата конференция.

Тенденции: от извънредни към нормални потоци

Ако поема невъзможната задача да изразя с една дума комплексните, противоречиви и разнообразни балкански миграции в началото на 21 век, тя би била нормализация. Тя приема различни изрази, аз ще откроя четирите основни тенденции[52]:

  • От насилствени миграции към завръщане. Конфликтите и войните в бивша Югославия произведоха много ВРЛ и бежанци. Петнадесет години по-късно, завръшането все още е завършило[53]. Много бежанци никога няма да се завърнат по родните си места, защото те не са вече същите и междуетническите структури са се променили. Завръщането обаче е реална и жизнена алтернатива.
  • От етническа към икономическа логика. Етническите миграции – втори по обхват след насилствените – са важен елемент на потоците в края на 80-те – началото на 90-те. Десетилетие по-късно същите населения заминават за същите дестинации, но логиката вече не е етническа, а икономическа. Характерна илюстрация са българските граждани от турски произход, от които една трета милион в навечерието на промяната биват принудени от комунинистическите власти да се изселят в Турция. По-късно икономическите трудности тласкат много представители на най-голямата малцинствена група в България да потърсят трудова реализация или в Турция или в Германия, както теорията на мрежите предсказва.
  • От масова емиграция към временна и циркулярна миграция. Берачки на ягоди в Испания, които се зъвращат през зимата в родната страна, строителни работници, които работят в чужбина, а семействата им са у дома; висококвалифицирани експерти, преминаващи от една работа на друга, независимо от страната – временната и циркулярна миграция приема разнообразни форми. Тя обхваща днес всички професии – от сезонните работници до експертите. Завръщането се утвърждава като нормален елемент от плановете за трудова мобилност. Повече от половината (60%) кандидати да емигрират са категорични, че възнамеряват да го направят само за няколко години[54].
  • От емиграция към имиграция. Босненци, сърби, македонци в Словения, австрийци, германци, холандци в Хърватия, китайци почти навсякъде, руснаци, украинци и британци в България, молдовци – в Румъния, имиграцията в ЮИЕ е факт. Привличащите фактори са в широката гама от мекия климат и красота на адриатическото крайбрежение до относително ниските цени на недвижимите имоти в България и Румъния, до икономическите ниши в относително младите пазарни икономики. Емиграцията все още преобладава над имиграцията, но европейската интеграция може да преобърне ситуацията, както това вече става със Словения. Средиземноморският модел, който трансформира Испания, Италия и Гърция от емиграционни в имиграционни страни само преди 2-3 десетилетия, би могъл да се реализира в редица балкански страни[55].

Типология на балканските миграции

Голямото разнообразие на миграционните потоци на Балканите за целите на нашата конференция бих разделила на две големи групи: не-трудови и трудови.

  1. I. Нетрудова миграция
  2. Трафик
  3. Пенсионна
  4. Убежище
  1. II. Трудова
  2. Емиграция, включително циркулярна миграция и свободно движение на хора
  3. Имиграция, включително на представители на историческата диаспора
  4. Завръщане

Виждаме, че групата на нетрудовата миграция е изключително хетерогенна. На единия полюс е трафикът на хора. Най-големи „износителки” са Албания и Румъния, следвани от България. Всички страни от региона са транзитни, а Косово и Босна и Херцеговина се превръщат и в дестинация. През 2009 г. завършва 5-годишната програма на МОМ, обхващаща 10 страни от ЮИЕ, за изграждане на капацитет за подпомагане на жертвите на трафика[56]. Ако трафикът е съвременния еквивалент на робството, миграцията на свободното време се разполага на противоположния полюс на доброволността и комфортния живот. Най-характерни групи са германци, и австрийци в Хърватия[57], британци в България[58]. Някои от представителите на тези групи са пенсионери, всички са привлечени от по-мекия климат и възможност част от годината или постоянно да повишат качеството на живота си. Убежището по дефиниция е политическа миграция.

Определението „нетрудова” е условно и е за целите на конференцията. Отказвам, разбира се, да разглеждам като форма на труд принудителните дейности на трафикираните жертви. Другите две форми от тази първа категория имат отношение към труда: получилите статут на бежанец имат равен достъп до трудовия пазар като останалите граждани; някои от представителите на пенсионната миграция подхващат бизнес. И в двата случая трудовата заетост не е причината, нито основната характеристика на тези видове миграция.

И трите форми са значително по-малочислени отколкото представителите на трудовата миграция. Това, разбира се, са добри новини в регион, който съвсем неотдавна осъществява преход от конфликтни към мирни форми на мобилност.

Трудовата емиграция има солидна традиция на Балканите, където за нея е изкован пресичащите граници термин гурбет. Те са и сред най-солидните източници на трудова миграция в Европа: до 90-те години тази роля се поема от Югославия и Турция. След демократичните промени всички страни се включват в потоците навън, като най-голям износител е Албания[59]. Петте топ дестинациии на мигрантите от ЮИЕ[60] са Германия, Италия, Гърция, Щвейцария и Австрия [61].

Присъединяването към ЕС има пряк ефект върху миграционните потоци, който има качествена и количествена страна. Първата е свързана с достъпа на балкански жители до нова миграционна категория „свободно движение на хора”. Втората – с нарастването на емиграцията. Този феномен е такова кълбо от митове, медийни спекулации, реалности, политически дискурси, че разплитането му изисква отделна конференция. Тук ще отбележа два еднакво съществени факта.

Първият е нарастването на потоците от новите членки: от 0.3 млн. през 2001 г. броят на румънците достига 1.7 млн през 2008 г., съответните цифри за българските граждани са 0.1 и 0.3 млн. Разширяванията от 2004 и 2007 г. оказват различно въздействие върху миграционните потоци: през 2001 г. в ЕС има два пъти повече граждани от ЕС-10 отколкото румънци и българи; през 2008 г. ситуацията се преобръща и в абсолютни, и в относителни термини[62]. Балканските граждани по-жадно консумират правото на свободно движение.

Вторият факт е, че мобилността на новите членки не е изключение, а е потвърждение на правилото на високата мобилност на старите: “75% от чужденците в ЕС-27 живеят в Германия, Испания, Великобритания, Франция и Италия; в същото време, гражданите на тези страни са сред най-многобройните европейски чужденци, живеещи в друга страна-членка”[63]. Профилът на (юго)източно европейския трудов мигрант се разгръща в широкото пространство между два полюса, които бих определила като „евроводопроводчици” и “eврозвезди”[64].

Работата на първите често спада към термина 3D – difficult, dirty, dangerous. Източноевропейските мигранти са типична илюстрация на концепцията за двойния пазар на труда, според която има сектори, които са нeпривлекателни за местните жители и се запълват с чуждестранна работна ръка[65]. В анализирания случай това са строителството, туризма, ресторантьорството, домашните услуги и грижата за възрастни.

Втората категория мигранти е център на политическия и академичния дискурс във всички страни, но се назовава с друго понятие: ‘изтичане на мозъци’. Оценките са единодушни: това е сериозен бич за крехките икономики, защото обезкръвява най-висококвалифицираната и иновативна част на работната сила[66]. Поради мащабността и сериозността на явлението то бива назовавано с отрицателния термин ‘изтичане на мозъци’. Този понятиен апарат изразява перспективата на държавата, основателно разтревожена от загубата на високвалифициран трудов ресурс. Ако използвам положителния термин ‘eurostars’, то е за да въведа перспективата на мигрантите. Най-динамичните, предприемчиви и висококвалифицирани от тях искат пълноценно да се възползват от правото си на мобилност, още повече, че за много от тях тя е ключов елемент от професионалната им кариера. От аналитична гледна точка изключително интересни са случаите, когато ‘евроводопроводчици’ се чувстват почти като ‘еврозвезди’[67]. Той би могъл да бъде разгледан на друга конференция върху емиграцията, настоящата разглежда как трудовата миграция се проектира в ЮИЕ.

Ще се спра на две от тези проекции: трансферите и имиграцията.

Трансферите

Първият индикатор, към който се обръщат изпращащите страни по време на криза, са трансферите на мигрантите. Чудесата в икономиката са изключение и очакванията за намаляване на трансферите се потвърждават: те се понижават с 6% от 336 $ млрд през 2008 г. на 316 $ млрд през 2009 г. Има и добри новини.

Първата е, че Световната банка ревизира собствената си прогноза към по-високи стойности и в момента очакванията й са за 6.2% ръст през 2010 и 7.1% през 2011.[68] Човешката солидарност се оказва по-силна от икономическата аналитичност.

Втората новина е за доста устойчивата тенденция на увеличение на трансферите, независимо от флуктуациите, свързани с кризата: през 2000 г. сумата е била 132 $ млрд, като за по-малко от десетилетие тя нараства повече от три пъти[69].

Най-интересна е третата новина: мигрантските трансфери са по-устойчививи на кризата от преките чуждестранни инвестиции[70].

Няма страна в ЮИЕ, която да не получава мигрантски трансфери. Съществените различия са в две насоки: дали надвишават ПЧИ и каква част от БВП осигуряват. Тук флуктуациите в региона са значителни: в годините на икономически подем преди кризата трансферите са по-малко от ПЧИ в България и Хърватия, но са 3 пъти повече в Босна и Херцеговина и 5 пъти повече в Албания и Македония[71].

Трансфери в избрани страни

АЛБ БиХ БГ ХР РУ МК
US$, млр. 0.7 1.2 0.6 1.4 1.6 0.4
% от БВП 17.0 19.7 3.8 6.1 3.6 12.2
% от ПЧИ 546.9 365.9 53.6 89.8 111.0 599.1

Източник: Shipu and Sigfried 2006

Сред топ 20-те страни на най-големите получатели на трансфери в света откриваме и една балканска държава – Сърбия (на двадесето място). По-напред в класацията на транферите като част от БВП са Босна и Херцеговина на 14 място (15%) и Албания – на 12 място (12%).[72]

Да имаш роднини в чужбина като средство за икономическа подкрепа е валидно за многобройни жители на ЮИЕ, като е най-характерно за албанските, живеещи в Албания, Косово и Македония: три четвърти от македонските албанци и 8 от 10 косовски албанци, които имат членове на семейството в чужбина, получават помощ от тях[73]. Месечните суми, които мигрантите изпращат на семействата си, са съществени за балканските стандарти: 160 евро за Албания, 170 – за Босна и Херцеговина, 240 – за Македония, 300 – за Косово. В Косово едно от всеки четири семейства получава половината от месечния си доход от роднини в чужбина. Трансферите покриват от една пета до половината от средствата за месечната издръжка на семействата: съответните цифри в евро за Албания са 154 от 500, за Босна и Херцеговина – 172 от 538 , за Черна Гора – 200 от 718, за Сърбия – 231 от 698, за Македония – 242 от 592[74].

Конюнктурата на кризата затъмнява друго, нематериално, но изключително важно измерение на трансферите – преносът на социален капитал, на идеи, на по-активно, предприемчиво и готово да поеме разумен риск поведение, което се концептуализира като ‘социални трансфери’’[75].

Трансферите са аналитичният вход в разглеждането на мигрантите не само като работна сила, а и като човешки същества със силни семейни привързаности и отговорности. Впечатляващо е да се види, че именно това най-крехко и най-човешко измерение на миграцията устоява най-стабилно на икономическата криза.

Имиграцията или новата привлекателност на ЮИЕ

Колкото по-ново и неочаквано е едно явление, толкова по-голям е публичният интерес към него. Броят имигранти в Албания е незначителен, нетният баланс е силно негативен: -6.5[76], но именно с тях започва имиграционният профил на страната на МОМ (ibid).

В трудовата имиграция в ЮИЕ могат да се разграничат три групи:

  • Дребни и средни, по-рядко големи бизнесмени и предприемачи и самоосигурени имигранти;
  • Имигранти, наети на работа от други имигранти, от местни бизнесмени или – съвсем рядко – от администрацията;
  • Висококвалифицирани експерти, консултанти, инвеститори.

Произходът на имигрантите варира от страна до страна, но обобщено би могло да се каже, че първата група се състои преимуществено от търговци и бизнесмени от арабски страни от Близкия и Средния Изток като Сирия, Ливан, палестински територии, от Китай и др. страни. Представители на същите страни на произход има и във втората група, но в нея по-масово са представени и други националности – молдовци в Румъния, руснаци в България, граждани на страни от бивша Югославия в Словения. В периоди на икономически подем имигрантска работна ръка запълва някои липси: в строителството – украинци в Румъния, виетнамци в България, в текстилната промишленост – китайци в Румъния[77].

Третата група идва от ЕС, САЩ и други развити страни: всеки четвърти имигрант в Румъния е от ЕС – 24% от Италия и 18% от Испания[78], същият (26%) е относителният дял на гражданите на ЕС и в Хърватия[79].

Търговията и ресторантьорството са основни икономически ниши, където са концентрирани много от имигрантите.

Висококвалифицираните професионалисти от развитите страни работят при чуждестранните инвеститори, представителствата на международните организации, като консултанти на местни институции.

Количественият израз на имиграцията[80] е доста скромен до момента: 0.6% от населението за Румъния[81], 1.4% за България[82].

Нейното политическо и символно значение е несравнимо по-голямо. Първото е свързано със спецификата на имиграцията в новите държави-членки на ЕС и необходимостта от адаптирани публични политики. Интересният парадокс на страни с нова имиграция като Румъния и България е, че нейният профил е по-положителен от този на страни с десетилетна миграционна история: съотношението между първите две групи е в полза на първата, множество имигранти имат собствен бизнес и създават заетост за семействата си и за други трудещи се.

Символното измерение на имиграцията също е от голямо значение. За страни, напуснати от многобройни емигранти, търсещи труд и реализация в чужбина, имигрантите, който инвестират в същите тези страни енергия, труд и екзистенциален смисъл,  са носители на силното послание за атрактивност, за нови възможности.

Типология на националните миграционни модели

Европейското и регионалното ниво на анализ се конкретизира и прецизира с националното. Всяка страна има уникален миграционен профил и модел и конференцията ще допринесе за тяхното разбиране. В този уводен и проблемен доклад моята задача е да разположа това разнообразие по аналитични оси и да го синтезирам в типология. Сред пъстротата на миграционния опит на отделните страни бих откроила четири типа:

  • Пост-конфликтен. Елементи от него намираме в повечето страни от бивша Югославия, но е най-проявен в Босна и Херцеговина;
  • All inclusive – с този образ назовавам миграционния профил, в който има от всички видове миграция. Типичен представител е Албания;
  • Нов емиграционен ‘шампион’. Страната, привличаща най-много вниманието на европейската общественост със значителната си и интензивна миграция, безспорно е Румъния.
  • Имиграционен. Първата страна в региона, която осъществява преход от емиграция към трудова имиграция, е Словения;
  • All inclusive в голям мащаб и обхват: Украйна. ЮИЕ и постсъветското пространство обикновено се анализират отделно, защото всяка група има ярки собствени специфики. За целите на настоящата конференция в типологията е включена и Украйна.

Следващите кратки анализи не си поставят нереалистичната задача да представят подробно и изчерпателно респективните страни, а да откроят тези елементи в техния миграционен профил и политики, което ги прави представители на отделен модел.

Пост-конфликтен модел: Босна и Херцеговина

Не случайно страната, в която миграционната политика е свръхинституционализирана, е Босна и Херцеговина: в 14-те правителства има министерства за бежанците и завръщането[83]. Не случайно именно в Босна и Херцеговина отговорната национална институция носи името Министерство на човешките права и бежанците. Страданието на народа на Босна и Херцеговина, платил най-високата миграционна цена на конфликтите и войните в бивша Югославия, изисква институционални – и национални, и международни – контрабаланси.

Другият логичен и очакван факт е, че десетилетието след Дейтънското споразумение в центъра на миграционната политика е завръщането от изгнание. За този период се завръщат около 50% от бежанците и ВРС[84], след това заавръщането продължава, но съвсем слабо:

Завръщане на граждани на Босна е Херцеговина с помощта на МОМ за периода 2001 – 2009

2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 Общо
1566 1355 844 295 101 54 28 16 73 4332

Източник: B&H Ministry of security 2010 : 40

Завръщането не винаги е гладък процес: някои бежанци биват връщани от държави, които отказват повече своето гостоприемство, но няма жилищни и други условия, които да позволят завръщането по родните места. 60% от върнатите от Германия биват заселени не в родните им села и градове, което води до промяна на техния бежански статут в статут на разселени[85].

Днес могат да се очертаят две тенденции: едната е окончателното затихване на завръщането[86]. Другата е въвеждането на по-високи критерии, по които международната общност оценява неговите резултати. Използва се понятието устойчиво завръщане[87], което по-експлицитно го обвързва със справедлив достъп до труд, жилище, здравеопазване.

И двете тенденции илюстрират приближаване към края на миграционен модел, белязан от насилствени преселения, и прехода към нормален емиграционен модел. Гражданите на Босна и Херцеговина са сред най-мобилните в Европа, те представляват най-голямата имигрантска група в Словения, третата в Австрия и петата в Швеция[88]. Емигрантите достигат 1 350 000 (ibid) от население, което е впечатляваща цифра спрямо население от 3.8 млн.[89].

Ще завърша с една изключително любопитна тенденция, пряко свързана с темата на конференцията за трудовата миграция в региона. През последните години силно спада атрактивността на традиционно най-престижната дестинация – САЩ (от 15 000 емигранти през 2000 г. на 3 789 през 2006 г.) и изключително се увеличава привлекателността на Словения: миграцията към съседната балканска страна нараства над 6 пъти (от 2016 емигранти през 2000 г. на 12 477 през 2007 г.)[90].

Този факт може да се тълкува и символично като помирение с региона и като положителна оценка на възможностите за трудова реализация, които той предлага.

All inclusive: Албания

„Страна на път”[91] Миграцията е едно от най-значимите социални и икономически явления, протичащи в Албания. Една четвърт от албанското население напуска страната след 1990 г. наред със значителна градско-селска миграция”[92]. Характеристиките на изследователи и международни организации като МОМ въвеждат в първите два аспекта на албанския модел: огромната численост – всеки четвърти албанец е мигрант; както и дълбокото социално-икономическо въздействие. Променя се самата структура на албанското население. От една страна, Албания е с положителен демографски ръст, един от най-високите в Европа. От друга страна, емиграцията е възрастово и джендър селективна и това поражда две отрицателни последствия: намаляване относителния дял на младежите в трудова възраст; ускоряване остаряването на албанското население[93]. Демографският дисбаланс е сериозен проблем. Също толкова сериозен е социално-икономическият дисбаланс: трансферите са три пъти повече от ПЧИ и почти два пъти повече от чуждестранната помощ[94]. Центърът на развитие се измества от страната към нейната диаспора: „Нараства значението на диаспората за растежа и социално-икономическото развитие на страната”[95].

Друго измерение на албанския модел е пъстротата на миграционните форми. Тя е малка страна, произвеждаща многоброен трафик. Ярко е проявена е и двойката ‘нерегулярна миграция – насилствени връщания’: няколко десетки хиляди албанци са върнати от европейските страни[96]. Специфично за албанския опит са и някои ‘екзотични’ форми като 5000-те албанци, потърсили убежище в западни посолства в Тирана (юни-юли 1990); претоварените с кандидат-емигранти кораби към Италия; вълната мигранти в резултат на кризата на финансовите пирамиди[97].

Множество изследователи подчертават специфичността и уникалността на албанския случай: ‘лаборатория за изследване на миграцията и развитието’ (King 2005) и ‘нов миграционен ред’ (Van Hear 1998), ‘значителен и уникален случай’ (Vulnerati 2007).

Има западни представи за балканските миграции като ‘балканизирани’: екзотични, по-често нерегулярни, многобройни и като форми, и като численост. Албанските миграции често се възприемат като тяхна най-близка илюстрация.

Нов емиграционен ‘шампион’: Румъния

Видими, но не многобройни” Така френската изследователка от румънски произход Дана Диминеску резюмира румънската миграция в ЕС само преди 6 г.[98]. Времето засили първата характеристика и направи невалидна втората: румънските имигранти в ЕС са 2.5 – 2.7 млн. Само в Италия те наброяват три четвърти милион през 2008 г. – 796 000, два пъти повече отколкото в предходната година. Напълно симетрична е ситуацията в Испания: 797 000[99].

Румънската емиграция в голяма степен синтезира особеностите на югоизточноевропейските потоци навън. Тя най-добре се обяснява чрез неокласическата икономическа теория, която има два концептуални центъра: различията в заплатите и географските разлики в предлагането и търсенето на работна ръка[100]. Румъния се характеризира и със свръхпредлагане на работна сила, и с ниски доходи: първите години на икономическо преструктуриране довеждат и до понижаване на реалните доходи. Ако стойността им през 1990 г. се приеме за изходна точка (100%), то десет години по-късно през 2000г. те са само 59%. Макар доходите да продължават да нарастват, през 2006 г. те още не достигат напълно стойностите от началото на демократичния преход (97.4%)[101]. Два външни – европейски, фактора облекчават и умножават миграционните потоци: отварянето на Шенгенското пространство за безвизово пътуване през 2001 г. и европейското членство през 2007 г. Румънският случай илюстрира две от предимствата на емиграцията за изпращащите страни: намаляване натиска върху местния пазар на труда и трансферите. Румъния никога не достига нивата на безработица на съседните източноевропейски страни, като от 10.04% през 1997 г. тя пада на 4.1% през 2007 г. преди кризата[102]. Наскоро румънският президент Траян Бъсеску[103] атрактивно синтезира двете предимства, като призова емигрантите да не се връщат, защото страната има нужда от техните транфери[104], а и няма работа, която да им предложи.

Румъния илюстрира апетита на югоизточноевропейците за емиграция, който европейската интеграция и свободното движение на работна сила стимулира. Икономическите миграционни теории аргументират, че докато съществуват значителни различия в доходите и качеството на живот, трудовата мобилност ще продължава да привлича множество граждани на нови или бъдещи членки на ЕС.

Имиграционен модел: Словения

Преходът от емиграция към имиграция повишава политическото самочувствие на страните и дискурсите за имиграцията често изпреварват нейното стабилно и количествено значително изражение. Едната държава, където реалността повече се доближава до дискурсите, е Словения. Другата е Хърватия, която също има положителен нетен миграционен баланс (0.5 по данни на МОМ, 2010). Нетният баланс на Словения е 2.2. Процентът на чуждото население започва да достига европейски стойности: 8.1%[105]. Процентът на имигрантите в работната сила е още по-висок: 10%[106]. Гражданите от други страни-членки на ЕС са малко – 0.2% от населението [107], но относително повече отколкото в България и Румъния.[108]

Два аспекта са съществени за тематиката на нашата конференция: ярко изразеният регионален профил на имигрантите и регионалната политика на Словения. По данни на Евростат, от петте топ чужди националности, четири са от бивша Югославия: 47.3% от всички имигранти са от Босна и Херцеговина, 20.1% – от Сърбия, 10.9% – от Македония, 10.2% – от Хърватия[109]. 95% от разрешителните за работа са на граждани от бившите югославски републики, преобладават тези от Босна и Херцеговина[110]. Регионалната миграционна политика на страната има две измерения: двустранно и многостранно. Словения има сключени споразумения със Сърбия и Босна и Херцеговина за наемане на техни граждани, вероятно след кризата ще продължи установяването на подобни споразумения. По-амбициозната цел е да провокира дебати относно създаването на зона за свободно движение на работна сила в Западните Балкани в периода преди присъединването на държавите от региона към ЕС (ibid).

Примерът на Словения е интересен в две прспективи: регионализация и европеизация. Страната се характеризира с интензивна регионална миграция, която се подкрепя[111] и от активната политика на държавата в Западните Балкани. Словения води в осъществяването на средиземноморския модел на преход от емиграция към имиграция. Именно той е магистралният път за туширане на балканската специфика и за постепенно придобиване на европейски миграционен профил.

All inclusive в голям мащаб и обхват: Украйна

С 45-милионното си население, почти два пъти по-многобройно от целите Западни Балкани, Украйна е специфичен и трудно сравним случай. В предложената работна типология тя е най-близка до модела all inclusive, но в голям мащаб и обхват. Многобройността на потоците е първата, придвидима и видима разлика в сравнение с Албания. Втората е по-съществена: многобройни са потоците и навън, и навътре.

Колко многоборйни са те и кой поток е по-многоброен – по тези ключови въпроси международните организации не винаги успяват да постигнат консенсус. ООН счита миграционния баланс за положителен, Световната банка и МОМ наклоняват везните в противоположната посока и отчитат лек негативен баланс от -0.3%[112]. Сред многото фактори, каращи престижни междунароодни огранизации да се разминават в оценките си, ще откроя два:

  • проблеми в украинската статистика, водещи до недостатъчна регистрация на заминаванията;
  • високият процент нелегална миграция.

Очакваме с интерес украинските участници в конференцията да хвърлят светлина.

Комплексният миграционен профил на Украйна ще резюмирам в 6 характеристики, първите три от които са през европейския поглед, останалите три – през източноевропейския и постсъветския:

  • Нарастващо значение на страната като съсед на ЕС с 500 км обща граница с новите членки Унгария, Полша и Словакия, както и опасенията, които предизвиква особено пропускливостта на последната. Укрепването на украинските граници е предизвикателство пред националната, регионалната и европейската сигурност. За да му се отговори адекватно, се прилагат множество инструменти и програми, сред които ще посоча като пример Söderköping Process. Тази многостранната инициатива се лансира  през 2001г. и цели подобряване на сътрудничеството в сферата на убежището, миграцията и управлението на границите. В нея Украйна си сътрудничи с широк кръг държави както от ЕС, така и от пост-съветското пространство – Беларус, Молдова, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. През настоящата година инициативата се трансформира, но продължава да функцонира, като първи неин председател през януари 2010 г. става Унгария.
  • Високият процент незаконнна миграция, която МОМ описва с доста силни термини: “Украйна доставя значителна работна ръка, но само незначителна част от нея стават легални мигранти в приемните страни. Мнозинството работят без документи, което ги прави нерегулярни мигранти”[113];
  • Важен елемент – еднакво съществен и в имиграционния профил, и в имиграционния имидж – е трафикът: страната е сред най-големите източници на трафик за проституция и принудителен труд в Западна Европа, Турция и Русия[114]. Този образ се подсилва и от ролята на Украйна като транзитна спирка на големи потоци нерегулярна миграция[115];
  • Европейският образ на Украйна е на мощен миграционен източник, но страната е и сред световните имиграционни лидери – нарежда се сред първите пет страни по абсолютен брой имигранти[116] ;
  • Украйна е характерен пример за постсъветското пространство, което геополитиката и политиката прекрои, но индивидите продължават да тъкат нишки между държавите – огромното мнозинство и транзитиращи, и установили се имигранти са от страните на бившия СССР;
  • Любопитен феномен е феминизацията на имиграцията. Заслужава си конференцията да разгърне джендър измерението с неговите (не)очаквани симетрии: мнозинството от представителите на украинската общност в България са жени; повече от половината – 57.2% – от имигрантите в Украйна – също.

Не съществуват, разбира се, чисти модели, както няма и страни, принадлежащи само на един модел. Във всички страни има трудова имиграция, както и високи стойности на трудова емиграция. Хърватия би могла да се характеризира като смесен тип между Босна и Херцеговина и Словения, както – в различни пропоции – Македония и Сърбия. Молдова е сходна с Албания. България е близка до миграционния профил на Румъния, но в умален вариант. Времето ще покаже как ще изкристализират миграционните модели на Черна гора и Косово.

Градските политики:

нови перспективи пред интеграцията на имигрантите

Дали регионалното ниво в управлението на миграцията и интеграцията се утвърждава като толкова значимо колкото националното и европейското е открит въпрос, който конференцията вероятно няма да може да реши, но би могла да допринесе за неговото осмисляне с информация и идеи. Ще открия дебата с три групи съображения: в европейска, регионална и локална перспектива.

Една от най-оригиналните и перспективни насоки в интеграционната политика е автономизацията на градовете. От бляскави столици до скромни селища – грдадовете все по-често и по-амбициозно започват да разработват собствени интеграциони стратегии. По две различни причини. Първата, защото градът[117] е привилегированото място на включване на имигрантите в приемното общество.  Второ, по-малко очевидно, но по-значимо от политическа гледна точка, градовете могат да развиват миграционна политика, различна от националната и да постигат впечатляващо по-добри резултати. Австрия е на дъното на класацията на интеграционния индекс, Виена е сред най-убедителните европейски примери за разнообразна и интересна интеграционна политика.

Освен общите предимства, напълно валидни и за региона, по отношение на Източна Европа бих добавила още един аргумент за градската политика. Той е свързан с демократичния потенциал на подобен подход, защото той ориентира градовете към активно включване в мрежи като Creative cities, Eurоcities, Open cities. Те позволяват йерархичните отношения централна – местна власт да се допълнят и от хоризонталните отношения на връзки със сходни или положително различни градове.

Бих илюстрирала тези аргументи с една добра практика – участието на София в мрежата Отворени градове. Както и други мрежи със симпатичмни имена, тя промотира динамично разбиране за миграцията като ресурс. То е разгърнато на три нива:

  • Лидерство и управление, на което се дефинира стратегическата визия за града;
  • Включване и интеграция, на което се разгръща палитра от мерки от посрещането до приобщаването на имигрантите;
  • Интернационализация, на което миграцията се разглежда като фактор за международна видимост, атрактивност и динамичност на града.

В България в момента се разработва нова миграционна стратегия. Първият публичен дебат върху нея открои сигурността като неин център и фокус. Включването на София в проекта Отворени градове е възможност столицата да работи и за едно по-отворено и положително разбиране за миграцията.

Заключение

Да търсиш работа, а не убежище. Трудовата миграция, работата и по-високото качество на живот като топ причина за човешката мобилност е огромно постижение за последните две десетилетия както за излизащите от затворени общества страни като Албания, България, Румъния, така и за следконфликтните и следвоенни държави от бивша Югославия. Това е първото положително заключение.

Второто е възможността Източните и Западните Балкани да се разглеждат като единна аналитична единица. Преди малко повече от десетилетие това беше почти невъзможно, двете части на региона се развиваха в противоположни потоци: преход от затвореност към отвореност, както и от политически към икономически миграции в България, Румъния, Албания; точно противоположният преход в бивша Югославия. Настоящето десетилетие осъществи сближаване на миграционното развитие в двете части на региона.

Днес трудовата миграция е централна във всички национални миграционни модели в ЮИЕ по отношение на всички потоци – и навън, и навътре.

Кризата произвежда по-малко положителни заключения. ЮИЕ е сред най-засегнатите региони в света, но все пак не достига тежкото състояние на най-пострадалите страни в ЕС. Въздействието на кризата върху миграцията е предимно по отношение намаляването на потоците навън, все още не в пораждането на големи потоци на завръщане.

Мигрантските трансфери се оказват по-устойчиви на кризата от чуждестранните инвестиции и финансовите капиталови потоци. Човешкото лице на глобализацията е по-солидарно и по-силно от икономическото.

Трудовата емиграция все още категорично преобладава над имиграцията – с изключение на Словения и Хърватия, но значението на имиграцията като вероятен център на миграционните модели в средносрочно бъдеще се увеличава.

В деня, когато pull factors постигнат силата на push factors, гражданите от ЮИЕ ще честват края на ‘балканизацията’ и ще приветстват новия образ на атрактивен и гостоприемен регион. Този ден не е утре, но е в обозримо бъдеще. Милиони емигранти лишиха региона от смисъл: ‘пътищата’ станаха по-важни от ‘корените’. Други явления усложняват, но и просветляват картината: завръщащите се от миграция; циркулярните мигранти, които печелят навън и харчат у дома; имигрантите, които инвестирайки труд, капитал, екзистенциален смисъл.

* * * * * * *

  1. Кръстева А. (2005) Българският имиграционен феномен. -В- Кръстева А. (съст.) Имиграцията в България. София: IMIR, 7 – 18.
  2. МВнР (2010) Справка за миграционната ситуация в Босна и Херцеговина.
  3. МВнР (2010) Справка за миграционната ситуация в Република Хърватия.
  4. МВнР (2010) Справка за миграционната ситуация в Словения.
  5. Baldwin-Edwards M. (2005) Balkan migrations and the European Union: patterns and trends.– Romanian Journal of European Studies, N 4, 31 – 44.
  6. Barbulescu R. (2009) The economic crisis and its effects for intra-european movement: mobility patterns and sate responses. The case of Romanians in Spain. Paper at the Annual Conference 2009 of the Centre on migration, policy and society, University of Oxford “New times? Economic crisis, geopolitical transformation and the emergent migration order”
  7. B&H. Ministry of security (2010) B&H Migration profile. Sarajevo, March 2010.
  8. Bimbilovski I. and S. Kastovska (2007) Macedonia.- In: Migration flows in Southeast Europe, a compendium of national perspectives. Belgrade: Group 484, 195 – 226.
  9. Bobic M. (2010) Serbian unfinished business. Refugees and IDPS.- In: Krasteva A., A.Kasabova, D. Karabonova (eds) (2010) Migrations from and to Southeastern Europe. Ravenna: Longo Editore, 211 – 224.

10.  Bonifazi C. and M. Mamolo (2004) Past and current trends of Balkan migrations.- Espaces, populations, societies, N 3, 519 – 531.

11.  Borjas G. J. (1989) Economic theory and international migration.- International Migration Review, N 3, 457 – 485.

12.  Bozic S. (2007) Croatia.- In: Migration flows in Southeast Europe, a compendium of national perspectives. Belgrade: Group 484, 11 – 42.

13.  Breinbauer A. (2010) Brains on the move.- In: Krasteva A., A.Kasabova, D. Karabonova (eds) (2010) Migrations from and to Southeastern Europe. Ravenna: Longo Editore, 93 – 120.

14.  Carletto G., Davis B, Stampini M. and Zezza A. (2006) A country on the move: international migrations in post-communist Albania.- International Migration Review 40 (4), 767 – 85.

15.  Castle St. (2009) Migration and the global financial crisis: a virtual symposium. February 2009.http://www.age-of-migration.com/uk/financialcrisis/updates/migration_crisis_april2010.pdf

16.  Cerna L. and W. Hynes (2009) The deeper impact of the economic crisis: changes in high-skill immigration policies. Paper at the Annual Conference 2009 of the Centre on migration, policy and society, University of Oxford “New times? Economic crisis, geopolitical transformation and the emergent migration order”

17.  COM (2009) 533. The enlargement strategy and the main challenges 2009 – 2010. Communication from the Commission to the European Parliament and the Council. Brussels, 14.10.09.

18.  Comini D. and F. Faes-Cannito (2009) Remittances from the EU down for the first time in 2009, flows to non-EU countries more resilient.- Eurstat, 2010, N 40.

19.  Diminescu D. (2004) Visibles, mais peu nombreux. Les circulations migratoires roumaines. Paris : MSH.

20.  Dobre S. and V. Ariton (2008) Romania. Migration and development: creating regional labor markets and labor market circulation as response to regional market demands. Paper for Group 484.

21.  Favell A. (2009) Eurostars and eurocities. Free movement and mobility in an integrated Europe. Oxford, etc.: Black well.

22.  GALLUP (2009) The impact of migration.- Balkan Monitor. Insights and perceptions: voices of the Balkans. June 2009, 1-9.

23.  Grecic V., V. Petronievic and P. Willis (2007) Serbia (including Kosovo) and Montenegro.- In: Migration flows in Southeast Europe, a compendium of national perspectives. Belgrade: Group 484, 77 – 107.

24.  Gurria A. (2010) Launch of the OECD International Migration Outlook 2010. 12.07.10.

25.  http://www.oecd.org/document/31/0,3343,en_21571361_44315115_45635487_1_1_1_1,00.html

26.  Hoerder D. (2009) Transformations over time of sudden change: historical perspectives on mass migrations and human lives. Paper at the Annual Conference 2009 of the Centre on migration, policy and society, University of Oxford “New times? Economic crisis, geopolitical transformation and the emergent migration order”

27.  International Cenre for Policy Studies. (2006) White paper. Ukraine’s policy to control illegal migration. Kyiv.

28.  ILO (2010) Global employment trends. http://www.ilo.org/global/About_the_ILO/Media_and_public_information/Press_releases/lang–en/WCMS_120465/index.htm

29.  ILO (2010a) International labor migration: a rights-based approach. http://www.ilo.org

30.  IOM (2010) Report of the director general on the work of the Organization for the year 2009. 8.06.10.

31.  IOM (2010) Bosnia and Herzegovina. http://www.iom.int/jahia/Jahia/activities/europe/south-eastern-europe/bosnia-and-herzegovina

32.  IOM (2010). Bulgaria. http://ftp.iom.int/jahia/Jahia/bulgaria

33.  IOM (2010). Croatia. http://iom.int/jahia/Jahia/croatia

34.  IOM (2010). Serbia. http://www.iom.int/jahia/Jahia/activities/europe/south-eastern-europe/serbia

35.  IOM (2010) Romania. http://www.iom.int/jahia/Jahia/romania

36.  IOM (2010) Ukraine.

37.  IOM (2010) The Republic of Albania: migration profile. IOM and Ministry of interior of Slovenia.

38.  IOM (2008) Migration in Ukraine: a country profile.

39.  Ivlevs A., M. Piacentini and R. Upward (2009) The effects of the economic downturn on migration from the new EU member states to the United Kingdom. Paper at the Annual Conference 2009 of the Centre on migration, policy and society, University of Oxford “New times? Economic crisis, geopolitical transformation and the emergent migration order”

40.  Jansen M and E. von Uexkull (2010) Trade and employment in the global crisis. ILO.

41.  King R. (2005) Albania as a labotary for the study of migration and development.- Journal of South Europe and the Balkans, 7(2), 13 – 56.

42.  Koser K. (2009) Changes in global migration governance. Paper at the Annual Conference 2009 of the Centre on migration, policy and society, University of Oxford “New times? Economic crisis, geopolitical transformation and the emergent migration order”

43.  Krasteva A. (2007) Post-communist discovery of immigration: the case of Bulgaria.- In: Berggren E. et al (eds) Irregular migration, informal labor and community: a challenge for Europe. Maastricht: Shaker Publishing, 104 – 117.

44.  Krasteva A. (2007a) Bulgaria.- In: Migration flows in Southeast Europe, a compendium of national perspectives. Belgrade: Group 484, 163 – 193.

45.  Krasteva A. et al (2007 b) Human trafficking: the Bulgarian case. Paper for HERA international project.

46.  Krasteva A. (2008) L’immigration en Bulgarie : culture d’entreprise et questions d’intégration.- Hommes et migrations, N 1275, 112 – 126.

47.  Krasteva A., A.Kasabova, D. Karabonova (eds) (2010) Migrations from and to Southeastern Europe. Ravenna: Longo Editore.

48.  Krasteva A.(2010) Introduction.-In: Krasteva A., A.Kasabova, D. Karabonova (eds) Migrations from and to Southeastern Europe. Ravenna: Longo Editore, 2010, 9 – 14.

49.  Lazariou S. Romania.- In: Migration flows in Southeast Europe, a compendium of national perspectives. Belgrade: Group 484, 109 – 161.

50.  Laczko F., A. von Koppenfels and J. Barthel. (2002) Trafficking in women from Central and Eastern Europe: a review of statistical data.- In: Laczko F., I. Stacher and Koppenfels A. von (eds) New challenges for migration policy in Central and Eastern Europe. The Hague: IOM: TMC Asser press, 153 – 174.

51.  Leigh M. (2009) Interview by A. Krasteva.- Southeastern Europe, 33 (1), pp 119 – 126.

52.  Levitt P. (1998) Social remittances: migration driven local-level forms of cultural diffusion.- International Migration Review, 32 (4), pp 926 – 48.

53.  Marinkovic D. (2007) Bosnia and Herzegovina.- In: Migration flows in Southeast Europe, a compendium of national perspectives. Belgrade: Group 484, 43 – 75.

54.  Mesic M. and D. Bagic (2010) Serb returnees in Croatia – the question of return sustainability.- International migration, vol. 48 (2), 133 – 160.

55.  OECD (2010) International migration outlook. www.oecd.org/els/migration/imo

56.  Papademetriou D. and A. Terrazas (2009) Immigrants and the current economic crisis: research evidence, policy challenges and implications. http://www.migrationpolicy.org/pubs/lmi_recessionJan09.pdf

57.  Piore M. J. (1979) Birds of passage: migrant labor and industrial societies. New York: Cambridge University Press.

58.  Piore M. J. (1980) United States immigration policy and unsanctioned migrants.- Industrial and labor migration review, vol. 33, N 3, 312 – 314.

59.  Piore M. J. (2002) Economics and sociology.- Revue economique, vol. 53, N 2, 291 – 300.

60.  Pons-Vignon N. (2010) Don’t waste the crisis: critical perspective for a new economic model. Geneva :ILO. http://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/–dgreports/–dcomm/–publ/documents/genericdocument/wcms_141464.pdf

61.  Ratha D., S. Mohapatra and A. Silwal (2010) Outlook for remittances flows in 2010-2011. World Bank. Migration and Development Brief. April 23, 2010.

62.  Schipu I and N. Siegfried (2006) Determinants of Workers’ Remittances: Evidence from the European Neighboring Region. European Central Bank, Working Paper Series, No. 688, October 2006.

63.  Taillac M. (2010) L’Espagne en crise se retourne contre ses immigres.-Le Figaro, 5.03.10.

64.  Van Hear N. (1998) New Diasporas. London: UCL Press.

65.  Vasileva K. (2009) Population and social conditions.- Eurostat, N 94, 1-7.

66.  Vulnetari J. (2007) Albanian migration and development: state of the art review. IMISCO working paper. September 2007.

67.  Wallerstein I. (1981) The modern world system I. Academy Press.

68.  Wallerstein I. and E. Balibar (1991) Race, class, nation. Ambiguous identities. Verso.

69.  Zagar M. (2009) A hypothetical case of integrated diversity and migration management: scenarios, strategies and policies – considering possible applications for the MARRI region. Ljubljana.A text prepared for MARRI within the framework of the MARRI 2008-9 Migration Strategy and Policy Paper.


[1] Доктор хонорис кауза на Университета Лил 3, Франция, ръководител на Центъра за миграционни изследвания и Департамента по политически науки на НБУ.

[2] Пленарен доклад на международната конференция „Миграция и заетост:европейски и регионални перспективи”, 3-5.11.10.

[3] (ILO 2010a)

[4] (IOM 2010: 17)

[5] (Cerna and Hynes 2009)

[6] (Papademetriou and Terrazas 2009, Barbulescu 2009)

[7] (Koser 2009: 1)

[8] (Koser 2009: 2)

[9] (Hoerder 2009)

[10] (Wallerstein 1981, 1991)

[11] (Barbulescu 2009)

[12] (Pons-Vognon 2010)

[13] (Castle 2009, Koser 2009)

[14] Продължава и след това, но цифрите не са включени в OECD International Migration Outlook 2010 (Gurria 2010).

[15] (Gurria 2010)

[16] Глобалната младежка безработица достига 13.4% през 2009 г. и това е най-високата стойност откакто започва да се води такава статистика през 1991 г. (ILO 2010).

[17] (Gurria 2010)

[18] (Gurria 2010)

[19] (Castle 2009, Koser 2009)

[20] (Koser 2009: 2)

[21] (Gurria 2010)

[22] за периода 2000 – 2007 г.

[23] (Gurria 2010) Останалите две са САЩ и Австралия, съответно на първо и пето място.

[24] (Gurria 2010)

[25] (Castle 2009)

[26] (Castle 2009)

[27] (OECD 2010)

[28] (OECD 2010)

[29] (Papademetriou and Terrazas 2009)

[30] Както и в Унгария.

[31] Данните включват Сърбия и Черна Гора

[32] (Vasileva 2009)

[33] 10.11.10.

[34] (IOM 2010: 17)

[35] (COM 2009)

[36] (Jansen and Uexkull 2010: 33)

[37] (Jansen and Uexkull 2010: 33)

[38] (ILO 2010)

[39] (COM 2009: 3)

[40] (COM 2009: 3-4) Оставям на икономистите окончателното заключение песимистично или умерено оптимистично е заключението за ЮИЕ. Според МОТ, нашият регион, наред с останалия пост-комунистически блок, преживява през 2009 г. най-сериозния шок по отношение на икономическия растеж в сравнение с всички останали региони (ILO 2010).

[41] Най-обтекаеми са формулировките за Турция: Турция достигна по-важен етап, изискващ нов устрем за реформи” (COM 2009: 2).

[42] (Leigh 2009)

[43] (COM 2009: 3)

[44] (COM 2009)

[45] (COM 2009: 6)

[46] (Zagar 2009)

[47] (Gallup 2009: 7)

[48] (Bonifazi and Mamolo 2004: 519)

[49] Четвъртата е временната миграция.

[50] (Edwards-Baldwin 2005)

[51] (Gallup 2009)

[52] (Krasteva 2010)

[53] (Bobic 2010)

[54] (Gallup 2009)

[55] (Krasteva 2010: 10 – 11)

[56] (IOM 2010)

[57] (Bosic 2007)

[58] (Krasteva 2008)

[59] (Bonifazi and Mamolo 2004)

[60] Изследването на Gallup е за Западните Балкани.

[61] (Gallup 2009)

[62] (Vasileva 2009: 6)

[63] (Vasileva 2009: 1)

[64] сполучливия термин на Adrian Favell (2009).

[65] (Piore 1979, 1980, 2002)

[66] (Breinbauer 2010)

[67] (Krasteva 2010)

[68] (Ratha et al 2010: 1)

[69] (Manssor and Quillin 2007)

[70] (Ratha et al 2010: 3)

[71] (Shipu and Sigfried 2006)

[72] (Gallup 2009: 6) Данните са от различни години, затова има някои различия за отделните страни.

[73] (Gallup 2009: 6)

[74] (Gallup 2009: 6)

[75] (Levitt 1998: 926)

[76] (IOM 2007)

[77] (Lazaroiu 2007: 158)

[78] (Dobre and Ariton 2008)

[79] (МВнР Хърватия 2010)

[80] В данните на МОМ няма разграничение между трудова и нетрудова имиграция. По-високите стойности в страните от бивша Югославия – 5.3%)за Сърбия (IOM Serbia 2010), 15.9% за Хърватия (IOM Croatia 2010) се дължат на големите преселения.

[81] (IOM Romania 2010)

[82] (IOM Bulgaria 2010)

[83] (МВнР Босна и Херцеговина 2010)

[84] (Marinkovic 2007)

[85] (Marinkovic 2007: 65)

[86] Сходни тенденции има и по отношение завръщането на сърбите в Хърватия (Mesic and Bagic 2010).

[87] (Mesic and Bagic 2010)

[88] (B&H Ministry of security 2010)

[89] (IOM B&H 2010)

[90] (B&H Ministry of security 2010: 64)

[91] (Carletto et al 2006)

[92] (IOM 2007: 23)

[93] Относителният дял на населението под 15 години намялава от 33% на 29.3% за периода 1989-2001, докато това над 65 г. нараства от 5.31% на 7.5% (Vulnerati 2007)

[94] (IOM 2007)

[95] (Vulnerati 2007: 76)

[96] (IOM 2007) 42 254 до 2006 г.

[97] (Vulnerati 2007: 76)

[98] (Diminescu 2004)

[99] (OECD 2010)

[100] (Borjas 1989)

[101] (Dobre and Ariton 2008: 188)

[102] (Dobre and Ariton 2008: 185)

[103] Труд, 10.08.10

[104] Румъния е най-големият нетен получател на трансфери в ЕС. Като дял от БВП тя отново е начело на класацията заедно с България. В същото време спадът от 42% на румънските трансфери през 2009 г. значително превишава средноевропейския – 18% (Comini and Faes-Cannito 2010).

[105] (по данни на МОМ, 2010)

[106] (МВнР 2010, справка за Словения)

[107] (Vasileva 2009: 3)

[108] Според данните на Евростат, гражданите от ЕС в България и Румъния са статистически невидими – 0.0% от населението (Vasileva 2009: 3).

[109] (Vasileva 2009: 5)

[110] (МВнР 2010, сравка за Словения)

[111] Държавната политика, естествено, държи сметка за икономическата конюнктура: поради кризата в момента е премахната сезонната работа за чужденци в строителството, ресторантьорството и туризма (МВнР 2010, сравка за Словения).

[112] IOM 2010

[113] IOM 2008: 12

[114] IOM 2010.

[115] Борбатата срещу нерегулярната миграция е приоритет на украйинската миграционна политика – Whitk paper 2006.

[116] IOM 2008: 11

[117] Имиграцията в селските райони не е предмет на анализ в този текст.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s