Права на мигрантите: гражданската и парламентарната визия

Човешки права носи универсално послание: всеки има права – и гражданите на една държава, и чужденците. Не само поради прагматичното съобржание, че българските граждани са чужденци в другите страни, а най-вече поради уважението на човешкото достойнство и защитата за демокрацията. Няма демокрация, която да мисли само за мнозинството и за държавата. Има демокрация тогава, когато има солидарност, когато граждани, които имат всички права, мислят и работят за тези, които ги нямат в същата степен.

Тест за зрелостта на демокрацията е балансът между национална сигурност и човешки права. Когато държавата приоритетно се грижи за сигурността, гражданското общество трябва още по-активно да защитава правата.

Още през 2009 г. адвокатите Валерия Иларева и Дияна Даскалова направиха предложения към Закона за чужденците в РБългария. Целта им е да обхванат случаи на хора, които „не са против закона, но са извън закона”, според чудесния израз на Даниела Горчева. Всички сме чували за хора, които живеят от години в България, напълно са интегрирани, свързват своите житейски и професионални планове с нашата страна, но са с неуреден статут. Този статут не може да бъде уреден, защото законодателството не е предвидило техните случаи.

Тези случаи са неброгобройни, но защитата на правата не работи с цифри, а с демократични принципи и респект към всеки отделен човек.

Инициативата на адвокатите Валерия Иларева и Дияна Даскалова стана кауза на 1500 граждани и многобройни НПО: Правна клиника за бежанци и имигранти, Гражданска инициатива «Справедливост 21», Фондация «Център за правна помощ – Глас в България», Български хелзинкски комитет, Център за подпомагане на хора, преживели изтезание (АСЕТ), Център за миграционни изследвания – CERMES, Етиопско земляческо дружество, Институт за принципите на правото, Сдружение «Палестинска Асоциация в България», Фондация «Шелтър България», Център за предприемачество и управленско развитие – CEED, Адвокати Европа, Асоциация на афганистанската общност в България, Фондация «Толерантност», Асоциация «Общество и ценности», Сдружение на тунизийците в България.

Редица граждански дебати приобщиха и много други – както българи, така и мигранти – към каузата.

Парламентът беше запознат с предложенията на гражданския сектор, съобрази се с някои от тях.

Следващата таблица, подготвена от адвокат Иларева, резюмира гражданската и парламентарната визия.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА 17 НПО	ПРИЕТО ОТ НС
1. Регулиране статута на определена категория чужденци, останали без документи в България 1.1. Разрешение за пребиваване за чужденци, които отговарят на определени интеграционни критерии, след тригодишно пребиваване в страната 1.2. Даване на удостоверение на освобождаваните от СДВНЧ-Бусманци лица относно основанието за прекратяване на задържането им и основните им човешки права 2. Имиграционното задържане 2.1. Премахване на предложената от МС дефиниция за «опасност от укриване», която е всеобхватна 2.2. Замяна на израза «принудително настаняване» с «имиграционно задържане» и на «Специален дом за временно настаняване на чужденци» с «Център за имиграционно задържане» 2.3. Разширяване срока на обжалване на заповедта за задържането от «тридневен от фактическото настаняване» на «14-дневен от връчването й». 2.4. Докато тече обжалването изпълнението на заповедта за задържане да се спре, както е в общото административно право 2.5. Решението на първоинстанционния съд относно заповедта за задържане да не е окончателно, а да може да се обжалва 2.6. Въвеждане на правото по всяко време чужденецът да поиска промяна на мярката поради отпадане на условията за налагането й (възможност според Директива 2008/115/ЕО) 2.7. При шестмесечното преразглеждане на задържането право да поиска образуване на делото да има и чужденеца (а не само задържащия орган, както е сега) и съдебното заседание да не е закрито, а чужденецът да може да участва. 2.8. Въвеждане условията на Директива 2008/115/ЕО, гарантиращи, че задържането се прилага само като крайна мярка 2.9. Въвеждане условията на Директива 2008/115/ЕО, гарантиращи, че продължаването на задържането над принципния 6-месечен срок до 18 месеца ще става само по изключение. 3. Експулсирането на легално пребиваващ чужденец по причини «национална сигурност»Да се отчетат присъдите срещу България пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и да се въведе възможност за запознаване на чужденеца с мотивите за обявяването му за «сериозна заплаха за националната сигурност», а при съдебното обжалване Съдът да може да се запознае с доказателствата, довели до това заключение.	1.1. Разрешение за пребиваване само на чужденци, които са непрекъснато в България от преди 27 декември 1998 г. и „не са признати за граждани на бившите съветски републики” [1]. (това е предложението, внесено от МС) 1.2. – 2.1. Прието 2.2. – 2.3. Срокът остава да тече от момента на «фактическото настаняване», но е удължен от три на седем дни 2.4. – 2.5. Прието 2.6. – 2.7. Чужденецът също има право да поиска образуване на делото. Заседанието обаче остава закрито. Въвежда се възможност за обжалване на определението на съда. 2.8. – 2.9. – 3. –

---

[1] Чл.25, ал.1, “12. които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават и не са напускали територията на Република България или са родени на територията на Република България и не са признати за граждани на бившите съветски републики; за тази категория лица не се прилага изискването на чл. 15, ал. 1;”

Реклама