Първата българка, оценяваща канадски проекти. Първи транснационални краски в пъстрия ми оценителски опит.
По-същественото е глобализацията на оценяването, прозрачността и обективността на процедурите, съставът на журитата, в които чуждестранните експерти са поне два пъти по-многобройни от националните.
Изводът: истинската наука е интернационализираната, иновативността не е в местно преоткриване на водещи направления, а оригиналност и продуктивност; признанието е автентично, когато е подплатено с международни отличия, цитирания, отговорности.
Най-вдъхновяващото понятие – recherchе-creation (изследване-създаване). Не случайно канадци са сред лидерите на миксиране на арт иновации и мжодерни технологии.
Най-стимулиращата научна политика – на пробивите, първенството, постиженията.
Най-прагматичното наблюдение: частните фондове за наука, надхвърлящи държавните, също значителни, инвестиции в изследвания.
Най-перспективната политика: задържане и привличане на мозъци. Е, да, и Канада има проблем с изтичане на експерти към САЩ. Има проблем, но има и политика за преодоляването му. Най-интересният й елемент са катедрите – значително финансиране за средносрочен период, за което учени с мащабни и амбициозни проекти кандидатстват. Множество организации се надпреварват да ги създават – на първо място самите университети, но и местните власти, както и други организации – индустриални, синдикални, филантропически. Най-престижни са изследователските катедри на Канада (chaires de recherche du Canada).
Най-оригиналната политика: приоритетно финансиране на мрежите, на интердисциплинарността и интеринституционалността.
Очаквам с любопитство да видя кога у нас спорадичните усилия на учени да хвърлят мостове към други дисциплини и научни институции ще се превърнат в целенасочена научна политика.
Най-симпатичната практика: път и поощрение на постиженията, колкото и „годишни” да са те. Пресен пример: млад учен е назначена в престижен университет преди да е защитила доктората си, защото достойнствата му вече са признати от националната и международната академична общност. Друг солиден университет също я „съблазнява” и с пост, и с изследователски фондове.
Чакам с нетърпение да видя родния бизнес да поощрява, а родните университети да се борят за научните таланти.
Anna Krasteva 