Временна и циркулярна миграция

Преоткриване на гурбета? Преход от усядане към циркулация, от миграция към мобилност?

Докладът е част от международния проект на Европейската миграционна мрежа (ЕММ). Автори на доклада са Анна Кръстева, Илдико Отова, Евелина Стайкова.

1.Увод

1.1.Цел

Целта на изследването е да анализира мястото и ролята на временната и циркулярната миграция сред другите форми на трудова миграция в България.

Тази основна цел се артикулира в три подцели:

  • да се разгледа как политическите визии и стратегии за миграция разбират временната и циркулярната миграция и как ги вписват сред националните приоритети в тази сфера;
  • да се посочат основните институции с отговорности по отношение на тази форми на миграция и тяхното взаимодействие с други социални партньори като работодатели и синдикати за дефиниране потребностите от циркулярна и временна миграция;
  • да се оценят наличните данни, регулярността и надежността на събиране на статистическа информация.

В съответствие с аналитичната схема на ЕММ фокусът на изследването са гражданите на трети страни като имигранти в България, но ще бъда включени елементи и на вътрешноевропейска мобилност (intraeuropean mobility), защото тя е важна за българския случай.

Необходимо е да се подчертае, че България все още е преобладаващо емигрантска отколкото имигрантска страна.. Няма дългогодишна традиция на оценките на пазара на труда във връзка с възможностите, които предоставя имиграцията. Няма натрупан богат опит нито в разработването на специфични политики, нито в анализа на специфични форми на трудова миграция като временната и циркулярната.

Изследването е насочено към няколко таргет публики:

  • министерства и други отговорни институции с компетенции в сферата на икономическата миграция;
  • академични институти;
  • неправителствени организации;
  • представители на гражданското общество и на мигрантските общности.

1.1. Методология

Изследването използва аналитичната схема на ЕММ, която осигурява основата за съпоставимост на резултатите, тяхното разбиране и интерпретиране в сравнителен план.

Необходимо е да се направи важно уточнения за българския случай[1], който го различава от ЕС-25. Периодът 2004 – 2010 г. няма същата обяснителна сила по отношение на България както по отношение на останалите страни – членки. 2004 е годината на присъединяването на ЕС-10, което оказва съществено влияние върху миграционната ситуация на новите страни-членки: те стават част от единното европейско пространство. Тази година става съществен фактор и пред управлението на миграционните потоци на старите членки, които се изправят пред необходимостта да вземат решение за разрешителния режим на мигрантска работна ръка от новите членки по схемата 2+3+2.

През 2004 г. България е три години преди присъединяването си към ЕС. Ефектът от европейската интеграция може да се оцени в неговата комплексност едва след 2007г.

Друга особеност на разглеждания период, по която България по-скоро прилича на останалите страни, е ефектът от икономическата криза върху националните икономики и потребностите от работна ръка. В това отношение 6-годишният анализиран период е твърде хетерогенен и обхваща три различни подпериода на:

  • икономически подем и нужда от работна ръка до 2007 – 2008 г.;
  • икономическа криза, увеличававане на безработицата и рязко намаляване търсенето на работна ръка – 2009 г.;
  • несигурни знаци на съживяване на икономиката – 2010.

Настоящето изследване се основава на данни от официални доклади и документи като национални стратегии за миграция, на статистика, предоставена от Министерство на труда и социалната политика, както и на информация от изследвания на общественото мнение и на академични анализи. Специално внимание се обръща на гледната точка за чуждестранните работници на работодателите, от една страна, и на синдикатите, от друга.

1.2. Трудности

Основен проблем пред българския екип е достъпът до надеждна и актуална информация: „България е единствената страна в ЕС, която няма сравнима ежегодна статистика за миграцията” (ИОО 2010: 52).

Данните се събират по различни методики, което ги прави трудно сравними. Достъпът на самите държавни институции до данни, събирани от други държавни институции също не е лесен, отнема време. Публичният достъп до тях е още по-ограничен и затруднен. Липсата на надеждна, дългосрочна, изчерпателна статистическа информация за миграцията е основен дефицит и предизвикателство пред формулирането и приложението на ефикасна миграционна политика, особено що се отнася до конкретни е специфични форми като временната и циркулярната миграция. Колкото по-неразвита е националната система за събиране на статистическа информация на миграцията, толкова повече вниманието е съсредоточено върху големите информационни потоци. Маргинализират се въпросите на информацията за специфични форми като циркулярната миграция.

1.3. Дефиниции

Политическото значение на циркулярната миграция нараства след приемането на Стокхолската програма (декември 2009). Тя препоръчва както да се развива (explore) самото понятие, така и да се улеснява осъществяването на този вид миграция в рамките на ЕС.

Понятието циркулярна миграция се дефинира от ЕК (2007) като форма на миграция, която включва легална мобилност – отиване и връщане (back and forth) – между две страни.

ЕММ посочва две основни форми на циркулярна миграция, които са най-характерни за европейския контекст:

  • Circular migration of third country nationals settled in the EU

This category gives people the opportunity to engage in an activity (business, professional, voluntary, etc) in their country of origin while retaining their main residence in one of the member states. This covers various groups: business people working in the EU and wishing to start an activity in their country of origin (or in another third country); doctors, professors or other professionals willing to support their country of origin by conducting part of their professional activity there (EMM 2010: 6-7).

  • Циркулярна миграция на граждани на трети страни, живеещи в ЕС

Тази категория дава възможност на хора да започнат дейност –професионална, доброволна или бизнес,- в своята родна страна, докато запазват основното си местожителство в една от страните-членки.  Тя обхваща разнообразни групи: бизнесмени, които работят в ЕС и желаят да започнат дейност в родината си (или в друга трета страна); лекари, преподаватели и други професионалисти, желаещи да подпомогнат своите страни чрез някаква професионална дейност там (EMM 2010: 6-7).

  • Circular migration of persons residing in a third country

Circular migration could create an opportunity for persons residing in a third country to come to the EU temporarily for work, study, training or a combination of these, on the condition that they must re-establish their main residence and their main activity in their country of origin (EMM 2010: 7)

  • .Циркулярна миграция на граждани на трети страни

Циркулярната миграция създава възможност на граждани на трети страни да дойдат временно в ЕС за работа, образование, квалификация или комбинация от тези дейности, при условие, че основното им местожителство и професионална дейност ще бъдат в родната им страна (EMM 2010: 7).

This category covers a wide range of situations: seasonal employment; study or training; intercultural exchanges, active citizenship, education and youth  – training courses, seminars; voluntary activities (EMM 2010: 7).

Тази категория покрива широка гама от ситуации: сезонна работа; образование и усъвършенстване на квалификацията, интеркултурен обмен, активно гражданство, образователни и младежки дейности – курсове, семинари; доброволчески дейности (EMM 2010: 7).

Научната литература предлага и други дефиниции и дистинкции. Ще въведем две от тях. Първата се отнася до посоката на циркулярната миграция: от или към страната на произход (inward and outward). Едната се отнася до хора, които постоянно живеят в родната си страна, за известно време работят и живеят в чужда държава, след което се завръщат. Другата форма се отнася до имигранти, които окончателно са се заселили в приемната страна, но често или регулярно се връщат в страната на произход (Newland 2010).

Друго разграничение е между начина на осъществяване на циркулярната миграция: спонтанна или управлявана (managed). При първата водещ е мигрантът и неговото желание и способност за мобилност. При втората водеща е политиката и регулирането на циркулярната миграция чрез различни програми за сезонна или други видове временна заетост (Newland 2010).

Временната миграция, според възприетата от дефиницията ЕММ, предполага специфична цел или мотивация на завръщане в страната на произход или продължаване на мобилността по други миграционни пътища.

  1. 2. ПОЛИТИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА МИГРАЦИЯ

2.1. Национална визия и стратегия

Понятията временна и циркулярна миграция не са сред приоритетите на българската миграционна политика. Те още не са обект на специални раздели в националните стратегии.

В същото време е изключително интересно да се проследи как българската миграционна политика мисли временната миграция: често имплицитно, но също толкова често позитивно. Политическият дискурс по отношение на временната и циркулярна миграция понякога напомня героя на Молиер, който с изненада открил, че говори проза. Така и в стратегическите документи разбирането за временна и циркулярна миграция присъства значително по-често от термините.

2.1.1.Национална стратегия за имиграция и интеграция 2008 – 2015 г.

България 18 години има миграция, преди да приеме стратегия за миграция. Националната стратегия за миграция и интеграция от 2008 г. е първият цялостен документ, който показва как българската държава вижда миграционна ситуация на страната, визията й за оптимален миграционнен профил и управленските механизми за прехода от реалното към оптималното.

Първата от двете стратегически цели има пряко отношение към нашия анализ:

  • Привличане на лица с българско гражданство, живеещи на територията на други страни, и на лица от български произход с чуждо гражданство – за трайно завръщане в Република България.

Стратегията визира две основни таргет групи:

  • представители на новата българска емиграция, заминали през последните двадесет години след демократичния преход;
  • представители на старата българска диаспора, която от десетилетия или столетия трайно се е установила в други държави.

Общото в двете много различни групи е завръщането им в България. Именно в тях държавата вижда възможност за оптимизиране на миграционния профил на страната и илюстрация на позитивното разбиране на миграцията като ресурс – за демографско и икономическо развитие, както и за съхранение и утвърждаване на националната идентичност.

Това, което е интересно за нашия анализ, не е общото между двете групи, а различното. Целта по отношение на първата група е миграцията да стане временна, за втората – постоянна. Правителството си поставя амбициозната цел да привлече отново българските граждани, които са я напуснали през последните две десетилетия, да не допусне миграцията им да стане постоянна, а да бъде последвана от връщане в родината. По отношение представителите на историческата диаспора поканата е да извървят пътя на своите прародители, но в обратна посока: както дедите им преди столетия са потърсили убежище и хляб навън, така съвременниците днес, които още пазят български език и идентичност, трябва да почувстват, че са добре дошли обратно в прародината.

Необходимо е да се посочи, че има и експлицитни позовавания на циркулярната миграция. Откриваме понятието на четири места в текста на Стратегията от 2008 г.. В три от случаите (Стратегия 2008: 26, 29, 37) става въпрос за миграция от България, като изрично се подчертава необходимостта от партньорство със страните на произход. Ясно се откроява инкорпорирането на езика на европейската политика в националната визия. В четвъртия случай циркулярната миграция придобива балкански измерения и макар да не визира изрично миграция от България включва предимно нея: „постигане на циркулярна миграция на базата на съществуващите краткосрочни сезонни трансгранични движения в региона” (Стратегия 2008: 18). Във всички случаи циркулярната миграция е в съчетание с „насърчаване” и „стимулиране”, които ясно изразяват положителното отношение на политиката към тази форма на трудова миграция.

Новата стратегия, която се очаква да бъде приета в началото на 2011 г., запазва същите приоритети. Изводът за утвърждаване като приоритет на завръщането, т.е. за превръщане на миграцията на българските граждани във временна, е валидна и за новата стратегическа визия.

Друга целева група е дефинирана като „граждани на трети страни с квалификация, отговаряща на потребностите на секторите на българската икономика, в които се изпитва недостиг на работна сила” (Стратегия 2008: 20). Тя е свързана и с икономически съображения при формулирането на миграционната политика, при които водещи са изискванията на пазара и необходимостта от работна ръка в отделни отрасли.

В предварителния вариант на Стратегия 2011, който е обект на публично обсъждане, понятието циркулярна миграция се среща веднъж: „…насърчаване на Партньорствата за мобилност, на циркулярната миграцията и платформите за сътрудничеството в областта на миграцията и развитието” (работен вариант на Стратегия 2011: 39).

Тук откриваме същата особеност: термините временна или циркулярна миграция се използват сравнително рядко, но разбирането за оптимална миграция е ориентирано именно в тяхната посока: икономическата ситуация е много динамична, пазарът на труда е гъвкав, за добра миграция се счита тази, която най-бързо и точно може да отговори на променливите му изисквания. Имплицитно е заложено положително разбиране за временната имиграция.

Две други таргет групи, на които Стратегия 2008 дава предимство, са

  • Работната сила от други държави-членки на ЕС, ЕИП и Щвейцария;
  • Завършили в България студенти, както и научни работници, висококвалифицирани специалисти.

В България и двете категории се включват във висококвалифицираните експерти и професионалисти, а те, както показва миграционният опит, са сред най-мобилните мигранти.

Някои от инструментите, предвидени в Стратегия 2008, също имат отношение към темата за временната миграция: определяне на годишни браншови квоти за прием на работници от трети страни, участие на социалните партньори в идентифицирането на дефицитите от работна ръка с определена квалификация.

В заключение може да се обобщяи, че Стратегията за миграция и интеграция 2008 относително рядко употребява понятията временна и циркулярна миграция, но разбирането за тях се съдържа в редица от приоритетите, таргет групите и механизмите. Два противопололожни извода изразяват тази парадоксална ситуация:

  • Политическият дискурс още не успява да артикулира разнообразието от форми на трудова миграция и в речника му още не са трайно включени  понятия като временна и циркулярна миграция;
  • Необходимо е да се подчертае в същото време, че макар разбирането за временната миграция  още да не е отчетливо изкристализирало понятийно в политическия дискурс, то е положително.
  • Положителното разбиране за временната миграция се отнася и до емиграцията, и до имиграцията:
    • стимулира се и се подпомага завръщането на българските емигранти;
    • предлага се разбиране за имиграцията като зависеща от динамиката на пазара на труда.

2.2. Законодателство

След влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, в областта на свободното движение на работници цялостно се прилага общностното право (Регламент ЕИО № 1612/68 на Съвета от 15.10.1968г. за свободно движение на работници в Общността).[2]. С направените промени в Закона за насърчаване на заетостта са определени равни права с тези на българските граждани на гражданите на държавите членки на ЕС, страни по Споразумението за ЕИП,  Конфедерация Швейцария, както и за лицата – граждани на трети държави, които са членове на семейство на български граждани[3].  Подзаконовите нормативни актове, касаещи заетостта на чужденци се прилагат само за граждани на трети държави[4].

В доклада за трудова миграция за България са описани основните нормативни актове, които имат отношение към трудовата миграция. Повечето от тях са валидни и за случаите на временна миграция.

Законодателството ясно дефинира групите чужди граждани, които могат да работят в България. Трудова дейност могат да извършват чуждестранни граждани, които:

  • са наети по трудово правоотношение от работодател по смисъла на Кодекса на труда;
  • са командировани за определен срок от чуждестранен работодател в рамките на предоставяне на услуги на територията на страната;
  • желаят да извършват дейност на свободна практика.[5]

Чужденци могат да извършват трудова дейност само след получаване на разрешение за работа от Агенцията по заетостта[6]. Разрешение се получава за работа, която изисква специализирани знания и умения, и когато пазарът на труда не предлага подготвено местно лице. Издава се по искане на работодателя – физическо или юридическо лице, регистрирано по българското законодателство или по искане на юридическо лице, регистрирано по българското законодателство, страна по действащ междуфирмен договор с чуждестранно юридическо лице, което е работодател на чужденеца. Законодателят е оставил инициативата за наемане на чуждестранни работници в ръцете на работодателите, но формалните изисквания и административната тежест все още се оценяват като тежки от тях[7].

Документите, необходими за издаване на разрешително за работа, се подават в Бюрото по труда по месторабота на чужденеца. Разрешението за работа е официален личен документ на чужденеца, който му дава право да работи в България за определен период от време на конкретно работно място, на конкретна длъжност при конкретно юридическо или физическо лице, регистрирано по българското законодателство, което е направило искането за издаване на разрешението за работа. Разрешението за работа се издава за срок до една година с възможност за продължаване общо до 3 години за изпълнителския и над 3 години за ръководния персонал. Един от важните акценти е, че разрешителното за работа се издава за определен срок от време и формалната логика зад тази мярка е разбирането, че след приключването на трудовия договор чужденецът ще напусне страната.

Облекчени условия за издаване на разрешение за работа са предвидени за:

  • чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори, страна по които е България;
  • гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища;
  • висш ръководен персонал на фирми, създадени от чуждестранни юридически лица на територията на България;
  • спортисти и треньори в професионални спортни клубове;
  • лица от български произход;
  • специалисти на чуждестранни фирми във връзка с договорени монтаж, пуск и ремонт на вносно оборудване[8].

В нормативната уредба са предвидени и случаите, когато за заетост на чужденец на територията на страната не е необходимо разрешение за работа – чужденци с постоянно пребиваване в България или с приравнени на техните права чрез предоставеното им право на убежище или признат статут на бежанец.

Краткосрочна заетост без разрешение за работа може да бъде осъществявана[9]:

  • В случаите, които се регистрират в дирекция «Бюро по труда» от работодателя – за чуждестранни студенти от български произход, стипендианти на Р България при намален работен ден; за студенти в български и чуждестранни висши училища за срок до 6 месеца;
  • От чужденец, командирован в Р България от чуждестранния му работодател за срок до 3 месеца в рамките на 12 месеца, за изпълнение на конкретни задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта в случай на извършване на монтаж и гаранционен ремонт на доставени от чужбина машини и съоръжения, обучение в обслужването или приемане на поръчани съоръжения, машини или други вещи или преминаване на курс за обучение в рамките на експортен договор за доставка или на лицензионен договор;
  • От служители на чуждестранни туроператорски фирми, командировани в рамките на един туристически сезон за изпълнение на задачи, свързани с контрола и координацията на договорени туристически услуги с български туроператор или хотелиер за срок до 6 месеца в рамките на 12 месеца чрез еднократна регистрация в Агенция по заетостта.

2.3. Институционална рамка

Ключова роля по отношение политиката по временна и циркулярна миграция има Министерство на труда и социалната политика с неговата дирекция „Свободно движение на хора, миграция и интеграция” и две други негови звена.

МТСП развива дейност по отношение на временната и циркулярната миграция и в двете посоки: към и от България. Първата безспорно има приоритет и основна цел на МТСП е да поддържа, развива и укрепва връзките на българските емигранти с българската държава, както и да посредничи във връзките им с местния бизнес и работодатели. За целта МТСП организира трудови борси в различни градове (Мадрид, Берлин и др.), на които заедно с представители на българския бизнес информира български студенти и емигранти за възможностите на българския трудов пазар.

Две други форми на дейност на МТСП също целят повишаване на информираността както по отношение на европейски инструменти за намиране на работа, както и на възможностите на българския пазар на труда. За популяризиране на мрежата от Европейски служби по заетостта EURES се провеждат информационни регионални трудови борси и дни на отворени врати. За поддържане на контакти с младите високообразовани българи в чужбина се провеждат форуми от типа на „Кариера в България? Защо не?”.

За дефиниране на позиции във втората насока – циркулярна миграция към България – към МТСП функционира Национален съвет по трудова миграция. Той си поставя за цел да определя годишни квоти за работници от трети страни на основата на анализ на недостига на работна сила. При очертаване на недостиг на заявени специалисти на пазара на труда препоръчва приема им от трети страни, включително в рамките на двустранните спогодби и в рамките на определена от него годишна квота.[10] НСТМ е създаден на 18.12.08 и е подновен, като след смяната на правителството съставът му е обновен на 15.02.10.

Друга дейност на МТСП също има отношение, макар и косвено, към темата на анализа: създаването на служби по трудови и социални въпроси към посолствата на РБългария в чужбина. Такива  служби вече са разкрити в Мадрид, Атина, Берлин, Лондон, Дъблин и Никозия. Предстои откриване на нова СТСВ в Париж и разширяване дейността на съществуващата в Берлин, който трябва да покрие и Виена. Тези служби имат за цел да повишат информираността на българските граждани за правата им по отношение на свободното движение на хора и достъпа до пазара на труда на останалите членки на ЕС. Тези служби работят както с временни емигранти, така и с установили се в приемните държави български граждани, но доколкото илюстрират грижата и ангажираността на държавата към правата на нейните граждани, където и да се намират те, те съдействат за запазване на добрите им чувства към родината и евентуално отварят път за връщане назад.

Агенция по заетостта е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика. Отговорна е за издаване на разрешения за работа и за упражняване на свободна практика на граждани на трети държави. Тя регистрира и гражданите на ЕС, които търсят работа в страната.

2.4. Позицията на други партньори

Идеята за временната и циркулярната миграция присъства и в позицията на работодателите и синдикатите. Най-често тя не е формулирана експлицитно, а прозира в подхода към имиграцията, но в документите се срещат и конкретни мерки за нейното стимулиране.

2.4.1.Работодатели

Работодателските организации имат политическа воля да участват във формирането и реализирането на политика на прием и селекция на мигранти. Тяхна експлицитна цел е този прием да бъде максимално близък до динамиката на пазара на труда.

Сред дейностите на Конфедерацията на работодателите и синдикатите в България ще откроим тези, които имат отношение към завръщането на българските емигранти, както и към формулиране потребностите на пазара на труда, в чието запълване временната и циркулярната миграция могат да бъдат от голяма полза:

  • Участие в организираните от МТСП трудови борси в Берлин и Мадрид;
  • Подкрепа на инициативата Back to Bulgaria за предлагане на работа в България на българки студенти, работещи в чужбина. Формулиране на многостранно разбиране за завръщането, свързано с комплекс от фактори като намаляване на престъпността, повишаване качеството на образованието, ефективна защита на собствеността във всичките й форми;
  • Подкрепа на механизма за определяне на годишни браншови квоти за прием на граждани на трети държави на българския пазар на труда, но и критика на високите такси, както и другите задължителни разходи, свързани с внос на работна ръка, които са сериозна пречка за усвояване на квотите;
  • Обосноваване на необходимостта от особен режим по отношение вноса на висококвалифицирана работна ръка, ключов фактор при стартирането на големи чужди инвестиции (Захариев 2010).

Асоциацията на индустриалния капитал в България има сходна позиция по отношение водещата роля на пазара на труда и неговите конкретни потребности от специфични квалификации: през 2009 г. АИКБ внася в Националния съвет по трудова миграция предложение за годишна браншова квота за чуждестранни работници в машиностроенето и електротехниката.

2.4.2. Синдикати

Позицията на синдикатите е подробно анализирана в доклада за трудова миграция.

2.5. Сътрудничество с други страни

Развитието на разнообразни форми на сътрудничество с трети страни играе съществена роля за регулиране на трудовата миграция. В голямото си мнозинство двустранните споразумения се отнасят до краткосрочни форми на миграция.

Един от инструментите на Глобалния подход към миграция са партньорствата за мобилност. България се включва в тяхното подписване и реализиране. Първите две страни, с които са сключени партньорства за мобилност, са Молдова и Грузия. Предстои да се сключи и с Армения.

България е сключила спогодби за чуждестранни работници с редица страни. Необходимо е да се отбележи, че текстът на договорите е симетричен и обхваща възможностите за трудова миграция в двете посоки, но е очевидно, че обектът в действителност е предимно потокът от България към съответната приемаща страна. Всички се отнасят до краткосрочна мобилност, в повечето случаи със строго дефиниран период:

  • Спогодба за чуждестранни работници с Германия (1992, изменена през 2003 г.). Ориентирана е предимно към хора със завършено професионално образование. Основава се на гастарбайтерската логика на временна заетост и усъвършенстване на професионалните и езикови умения. Очертава профила на желания мигрант, който след това се възприема от много други споразумения – млад, от 18 до 35 годишен. Годишната квота е от 1000 души. След промените в Спогодбата от 2003 г. квотата нараства на 2000 души. Предвиден е точен механизъм за увеличаване, съответно намаляване на тази бройка съобразно възходящата или низходяща динамика на пазара на труда. Срокът на разрешенията за работа е 2 год, максимално може да бъде удължен до 3.  Предвидена е и възможност за продължаване на трудовата заетост в Германия, но само на основата на ново разрешение за работа по нов договор. За ръководни или управленски кадри срокът на разрешенията за работа е 4 г., но те не могат да се издават на повече от 4 души на договор.
  • Спогодбата с Чешката република (2000) е по-специфична и обхваща граждани на България, постоянно живеещи в Чехия, и граждани на Чехия, постоянно живеещи в България. Споразумението уточнява, че мигрантите не могат да извършват друга платена работа освен тази, за която имат разрешение.
  • С други страни като Щвейцария (2002), Люксембург (2003), Франция (2003) се сключват спогодби за т.нар. стажанти. За разлика от спогодбата с Чехия, стажантските споразумения са насочени към граждани на съответните държави, постоянно живеещи в собствените си страни, които постъпват на работа в приемащата страна по изучена от тях професия за ограничен период от време с цел усъвършенстване на професионалната и езиковата подготовка. Стажантите са млади, във възрастовия интервал 18 – 35 год. Люксембург е готов да приеме до 30 стажанти годишно, Щвейцария – до 100, Франция – 300. Периодът на престой е ограничен до 1 година с възможност за едно единствено допълнително продължение от 6 месеца.
  • Със страни с голяма българска миграция като Германия се сключват и споразумения, отнасящи се до конкретни категории мигранти. Такъв е случаят на спогодбата от 2002г., изменена през 2003 г, която се отнася до заетите в хотелиерството, ресторантьорството и при домакинства с лица, нуждаещи се от грижи. За първите две категории разрешенията за работа са най-краткосрочни – до 3 месеца на календарна година, за третата – до 3 год.
  • Спогодбата с Португалия (2003) е насочена към взаимна информация на наличие на работни места и цели улесняването издаване на визи и/или разрешения за работа.
  • Има отделни случаи, когато спогодбата се сключва не с държава, а с регион и е насочена към съвсем конкретен вид миграция. Пример за подобно конкретно споразумение е с Ломбардия, Италия (2004) и е насочен към медицински сестри.
  • Испания (2005) е една от ключовите дестинации на българската икономическа емиграция и е естествено споразумението с нея да е пример за по-комплексен подход, фокусиран не върху отделна група, а обхващащ три различни категории: постоянни работници, които ще се наемат за първоначален период не по-малък от 1 година; сезонни работници, наемани за не повече от 9 месеца; стажанти , които по познатата дефиниция са млади и могат да усъвършенстват своите професионални и езикови умения за 12 месеца с евентуално продължение от 6 мес. Подборът на кандидатите се извършва в изпращащата страна от българо-испанска комисия за подбор, в която могат да се включат и представители на работодателя.
  • Великобритания (2009) Главна инспекция по труда в София и Службата за лицензиране на фирми за временно наемане на работа във Великобритания сключват споразумение по Директива 96/71.

Към споразуменията, отнасящи се до различни форми на временна трудова миграция, могат да се добавят и облекченията, които предлага българската държава по отношение на студентската мобилност към България. На привилегировани условия на прием в български ВУЗ се радват както граждани на трети страни от български произход, така и граждани на Македония.

3. СТАТИСТИКА И ТЕНДЕНЦИИ

Липсата на специална статистика за временна и циркулярна миграция ще компенсиране с артикулирането на няколко форми, които изразяват както двете противоположни посоки навън и навътре, така и разнообразните й разновидности:

  • нагласи на българските граждани към временна vs постоянна емиграция;
  • данни за български граждани на временни договори в чужестранни страни;
  • причини за завръщане на български граждани от емиграция;
  • данни за чуждестранни граждани на работа в България;

Нагласите към емиграция определено отдават предпочитание на временната емиграция. Всеки пети българин (20%) изразява положително отношение към идеята да поработи за няколко години в чужбина, но след това да се завърне в родината. Този процент е почти два пъти по-висок от тези, които предпочитат трайно да се заселят в чужбина (13%.). Необходимо е да се уточни, че 13% изразяват нагласа, а не реално намерение: тези, които сериозно възнамеряват да емигрират, са едва 3%. Най-любопитното в тези данни е, че те са почти непроменени преди кризата през 2008 г. и през 2010 г., когато ясно се усетиха всички нейни отрицателни ефекти[11].(Григорова 2010).[12].

Необходимо е да се подчертае, че макар нагласите да са ориентирани към временна емиграция, те не предпочитат краткосрочната: желанието за престой в чужбина за период повече от 1 година е по-силно в сравнение с желанието за престой по-малко от година (Михайлов 2007: 149).

Логично и очаквано е нагласите за емиграция, включително и за временна, да бъдат най-проявени сред младите на възраст 18-25 години, както и сред по-образованите – висшистите и компютърно грамотните българи (Григорова 2010).

Картината на българските граждани, които работят на временни договори в чужбина ще изградим на базата на двата типа данни, предоставени от МТСП: на заетите по линия на спогодби и на получилите работа чрез фирми посредници.

Брой български граждани,

заминали на работа в чужбина по международни спогодби или чрез EURES

по години

Година 2004 2005 2006 2007 2008 2009
М/Ж М Ж М Ж М Ж М Ж М Ж М Ж
1029 1932 1112 2434 2174 2458 918 3479 2310 5419 1208 2858
Общо 2961 3546 4632 4397 7729 4066

Източник: МТСП

Тенденцията на български граждани, заминали по двустранни спогодби или EURES, е възходяща и нараства от 2691 през 2004 г. на 7729 през 2008г, когато рязко намалява на 4066 през 2009г.

Основните дестинации на този вид мобилност са Испания и Германия. Италия е една от предпочитаните дестинации за трудова миграция, както и Франция, но по отношение на приетите българи международните спогодби стойностите са повече от скромни.

Брой български граждани,

заминали на работа в чужбина по международни спогодби

по страни

2004 2005 2006 2007 2008 2009 общо
Испания 1479 1984 3211 3051 4739 14464
Германия 1451 1523 1384 1319 2959 4055 12691
Щвейцария 31 32 11 18 14 5 111
Франция 3 7 9 17 6 42
Италия 4 19 23

Източник: МТСП

Източник: МТСП

Нов начин в навлизане в европейския пазаран на труда е EURES, българските граждани правят още първи стъпки в неговото използване. Броят на българите, намерилите работа чрез тази европейска база данни е още твърде скромен, но показва тенденция на нарастване: 300 през 2007 г., 370 – през 2008 г., 460 през 2009-10 г.

«Географията» на намерилите работа в чужбина чрез фирми посредници е различна и се оглавява от Чехия, Дания, Великобритания, Кипър и САЩ.

Български граждани, заминали на работа в чужбина чрез фирми посредници

(по страни)

2004 2005 2006 2007 2008 2009 общо
Чехия 34 3 96 237 37 407
Дания 3 136 237 376
Великобритания 64 58 120 44 18 2 306
Р.Кипър 34 26 62 68 49 4 243
САЩ 79 68 53 200
Словакия 170 27 197
Гърция 36 14 8 3 13 33 107
Кувейт 82 82
Тунис 35 25 10 6 76
Полша 11 26 28 65
Израел 48 10 3 61
Тунис 25 10 6 41
Либия 37 37
Португалия 19 10 29
ОАЕ 24 24
Латвия 14 14
Русия 13 13
Италия 8 4 12
Йемен 8 8
Сирия 7 7
Норвегия 7 7
Бахрейн 5 5
Испания 4 4
Малта 4 4
Судан 3 3
Франция 2 2

Представително изследване на българското население за нагласите за емиграция посочва, че на фирма – посредник биха разчитали 22.3%, а на съществуващите двустранни спогодби – 4%. Авторите правят извода, че «не повече от ¼ от потенциалната емиграция може да се регулира чрез регистрационния режим на фирмите, предоставящи пореднически услуги, наредбата за предоставяне на посреднически услуги от Агенцията по заетостта, спогодбите за взаимно наемане на работа на граждани и др. Т.е. съзнателно или не, през годините България се е ориентирала към либерална миграционна политика» (Михайлов 2007: 150-151).

Причини за завръшане от временна емиграция

Какво кара хората да поемат пътя обратно към родината? Кои са факторите, които привличат към България? Литературата предлага различни интерпретационни схеми на завръщането: едни го оценяват като неуспех на миграционния проект, други – обрабтоното, като успех и логичен завършек на конкретна миграционна цел, трети – като през нормален етап в един мобилен професионален път. Тук накратко ще обобщя резултатите от представително изследване на завърналите се от временна емиграция.

Противно на разпространеното мнение за преобладаващо икономическия характер на трудовата миграция, главната причина за нейното прекратяване е социално-психологическа – привързаността към семейството и близките е важно за 80% от завърналите се. Други причини, разбира се, са от икономически характер и те са свързани както с възможностите за добра работа или бизнес в България (21%) или, обратното, с трудността да се намери легална работа с официален договор и осигуровки в чужбина (36.8%). Мобилният начин на живот не е за всеки и някои го осъзнават едва, когато преживеят миграционен опит: «не желая повече да живея в чужбина», споделя всеки четвърти (24%) от анкетираните (Михайлов 2007: 136).

Средната продължителност на престоя зад граница, според това представително изследване, е малко повече от 1 година – 13.8 месеца.

Продължителност на престоя зад граница

Колко време пребивавахте в чужбина? 

(брой месеци)

%
До 3 месеца 27.9
Над 3 до 6 месеца 22.8
Над 6 до 12 месеца 16.9
Над 1 до 2 години 12.3
Над 2 до 3 години 6.8
Над 3 години 7.8
Не отговорили 5.5
Средна продължителност 13.8 месеца

Източник: Михайлов 2007: 136.

Миграцията към България има сходна динамика на миграцията от България – нарастване до 2008 г. и рязък спад след това. Предкризисният период преди 2008 г. показва нарастване броя разрешения за работа на чуждестранни граждани в България: те се увеличават 2.5 пъти от 622 през 2004 г. на 1453 през 2008 г. Кризата се отразява много рязко и през 2009 г. броят РР спада до нивото от началото на анализирания период.

Издадени разрешения за работа на чуждестранни граждани по години

21 019 граждани на трети страни работят на трудов договор в България, а 4 695 чужденци са самостоятелно заети, според данни[13] на Националната агенция по заетостта (Стратегия 2011).

Година 2004 2005 2006 2007 2008 2009
М/Ж М Ж М Ж М Ж М Ж М Ж М Ж
562 60 566 65 866 113 834 71 1357 96 625 67
Общо 622 631 979 905 1453 692

Източник: МТСП

Източник: МТСП

Структурата на имигрантите, които влизат в пазара на труда чрез разрешения за работа, най-близко съответва на желаната миграция:  преобладават квалифицираните и висококвалифицираните имигранти. Нискоквалифицираните са едва едва пета от общия поток.

Издадени разрешения за работа на чуждестранни граждани в България

според квалификацията

2004 2005 2006 2007 2008 2009 Общо
Висококвалифицирани 254 329 444 289 301 218 1835
Квалифицирани 254 252 422 508 864 188 2488
Нискоквалифицирани 114 50 113 108 288 286 959

Източник: МТСП

Източник: МТСП

Топ 5 страни на икономическа миграция в България
на основата на разрешения за работа
Страна/Година 2004 2005 2006 2007 2008 2009 Общо
Турция 191 85 94 394 833 367 1964
Украйна 36 32 124 44 46 28 310
Македония 151 96 34 13 294
САЩ 20 49 71 45 48 233
Индия 70 61 64 32 227

Източник: МТСП

Петте топ страни, чиито граждани получават разрешения за работа, се променят през годините, но Турция неизменно остава на първо място. Така е и през 2009 и 2010г. Те са заети предимно в енегретиката и националната пътна мрежа.  В първата тройка страни за последните две години е Виетнам, заетостта е предимно в металообработването като заварчици, както и Русия, съответно с 94 и 64 РР, нейните граждани са предимно на ръководни позиции. Следва САЩ, американските граждани са ангажирани предимно в големи проекти на чуждестранни инвеститори (Стелянова 2010).

Източник: МТСП

Източник: МТСП

Обобщената картина за издадените разрешения за работа за целия анализиран период показва трайния интерес и на гражданите на трети страни като Украйна и Македония. Представители на европейски страни като Германия и Италия също са сред водещите топ 10 до 2007 г., но не са включени в таблицата, защото отпадат от статистиката след европейското членство на България.

Топ 10 държави на граждани от трети страни
на основата на разрешения за работа
Страна/Година 2004 2005 2006 2007 2008 2009 Общо
Турция 191 85 94 394 833 367 1964
Украйна 36 32 124 44 46 28 310
Македония 151 96 34 13 294
САЩ 20 49 71 45 48 233
Индия 70 61 64 32 227
Русия 28 27 28 71 48 202
Сърбия 30 36 57 48 24 195
Виетнам 93 50 143
Тайланд 23 44 67
Китай 31 21 7 59

Източник: МТСП

Освен да дава разрешения за работа, Агенцията по заетостта има и друга функция – да играе ролята на посредник за осигуряване на работа и обучение на всички търсещи работа, включително чужденци. През 2010 г. в бюрата по труда са регистрирани 16 чужденци, които търсят работа, от тях 5 са жени с бежански или хуманитарен статус. 5 от чужденците имат висше образование, 3 – средно. Чужденците идват от 8 страни, най-голяма група – 7 безработни – са от Афганистан. С помощта на бюрата по труда двама бежанци са намерили работа (Стелянова 2010).

Бюрота по труда са съдействали да намeрят работа на 247 чужденци с постоянно пребиваване, от които 236 жени. В програми за заетост са включени 34 лица, а в курсове за професионална реализация – 16 (Стелянова 2010).

4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ще обобщим основните изводи от анализа на временната и циркулярната миграция в България в няколко групи:

  • Емиграционните нагласите на българските граждани определено отдават предпочитание на временната миграция. Българите, които биха предпочели да поработят известно време навън и след това да се върнат, за да работят и живеят в родината си, са два пъти по-многобройни от тези, които биха желали да се установят. Реалната средна продължителност на престоя в чужбина на завърналите се български граждани е 13 месеца, но желателната е по-дългосрочна: мнозинството потенциални емигранти категорично предпочитат  престой повече от една година.
  • Българската политика по отношение на временната и циркулярната миграция има две основни характеристики, които на пръв поглед изглеждат противоположни. Първата е липсата на специфичен интерес, тя не фигурира сред приоритетите нито на Стратегия 2008, нито на новата Стратегия 2011. В същото време отношението към нея е много положително и в документите тя се „насърчава” и „стимулира”.
  • Един от основните приоритети на българската миграционна политика е привличането обратно към България на част от българската емиграция от последните двадесет години, особено на по-квалифицираните и по-младите. Без да бъде назовавана експлицитно, всъщност се мисли за временна миграция, за политическа воля държавата да работи така, че емиграцията да не води до усядане в други страни, а до връщане в родината.
  • Структурата на временната имиграция в България, на основата на данни за разрешенията за работа на граждани на трети страни, е много позитивна – 75% са висококвилифицирани и квалифицирани.

5. Библиография

Георгиева (2008) Броят работещи чужденци у нас расте.

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2889&sectionid=2&id=0000503

Григорова М. (2010) Няма ръст на желаещите да емигрират.- Класа, 12.12.10.

Димова, Н. Чужденецът в България: миграция и адаптация на българи, получили академични степени извън България. НБУ, Семинар 2008-2009 г.

Захариев И. (2010) Информация на КРИБ до дирекция Миграция на МВР относно посрещане потребностите от работна сила чрез миграция , декември 2010.

ИОО (2010) Тенденции в трансграничната миграция на работна сила и свободното движение на хора – ефекти за България. София: Институт Отворено общество.

Кръстева, А. (съст). (2005) Имиграцията в България. София: Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия.

Михайлов Д. и др. (2007) Семейни модели и миграция. София.

Пампоров, А. Социални дистанции към някои етнически групи и национални малцинства. В: Политики. Бр. 11/08 Институт „Отворено общество” София

През девет планини в десета. Българският бизнес погледна сериозно към Виетнам за работна ръка.- Капитал, 18.04.08.

Проблеми на дискриминацията в заетостта, образованието, достъпа до стоки и услуги сред бежанците, имигрантите и другите групи чужденци в България, национално представително проучване на МБМД по поръчка на Комисията за защита от дискриминация, 2009 г.

Спират вноса на турски работници (10.12.09) http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=17323&Itemid=1

Стайкова,Е., Т. Трифонова (2010) Имигрантите в България, В: Тенденции в транс-граничната миграция на работна сила и свободно движение на хора – ефекти за България. София: Институт „Отворено общество”

Georgiev, Yasen (2008) Immigration to BulgariaPreconditions and Possible Developments. In: The Implication of EU Membership on Immigration Trends and Immigrant Integration Policies for the Bulgarian Labor Market. Sofia: EIP. pp.12-13

IOM (2003) Migration trends in selected countries. Vol.I Bulgaria. Vienna: IOM.

Krasteva A. (ed) (2008) Immigration and integration: European experiences. Sofia: Manfred Worner Foundation.

Newland K. (2010) Managed and spontaneous circular migration: an overview of contemporary practice. 15th International Metropolis Conference Workshop WS322.

Документи и справки

Годишен доклад по плана за действие за 2009 г. за изпълнението на националната стратегия на РБ по миграция и интеграция 2008 – 2015 г. Януари 2010.

Захариев И. (2010) Информация на КРИБ до дирекция Миграция на МВР относно посрещане потребностите от работна сила чрез миграция , декември 2010.

ИСС (2008) Становище на Икономически и социален съвет на РБ за Националната стратегия по миграция и интеграция.

КНСБ (2009) Протокол за сътрудничество между КНСБ и Генералната Конфедерация на работниците в Гърция.

КНСБ Споразумение за сътрудничество между КНСБ, КТ Подкрепа и TUC – Великобритания.

МТСП (2008) Актуализирана статегия по заетостта в Република България. 2—8-2015.

Наръчник за координация на институциите отговорни за процесите на интеграция в българското общество (2008).

Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция \2008-2015\

Стелянова Р. (2010) Информация и статистика от Агенцията по заетостта.

Съобщение на комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Към обща имиграционна политика. Брюксел, 5.12.2007

Council Decision establishing a European Migration Network, 2008/381/EC, available at http://eurlex. europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32008D0381:EN:NOT.

ПриложениЯ

6.1. Издадени разрешения за работа на чужденци в България

Издадени разрешения за работа на чужденци в България в периода 2004-2009
Year: 2004 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
1.Турция 189 2 191 33 1 34 53 1 54 103 0 103
2.Германия 49 4 53 22 3 25 27 1 28 0 0 0
3.Полша 37 1 38 9 1 10 27 0 27 1 0 1
4.Италия 34 2 36 16 1 17 11 1 12 7 0 7
5.Украйна 35 1 36 10 1 11 25 0 25 0 0 0
6.Сърбия и Черна гора 28 2 30 6 1 7 22 1 23 0 0 0
7.Гърция 26 3 29 23 2 25 3 1 4 0 0 0
8.Русия 19 9 28 17 7 24 2 2 4 0 0 0
9.Беларус 3 14 17 2 0 2 1 14 15 0 0 0
10.Франция 17 0 17 15 0 15 2 0 2 0 0 0
Others 125 22 147 69 15 84 53 7 60 3 0 3
TOTAL 562 60 622 222 32 254 226 28 254 114 0 114
Year: 2005 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
1.Турция 83 2 85 23 1 24 40 1 41 20 0 20
2.Германия 69 7 76 38 5 43 31 2 33 0 0 0
3.Италия 52 3 55 30 1 31 17 2 19 5 0 5
4.Гърция 30 9 39 18 1 19 12 8 21 0 0 0
5.Украйна 32 0 32 6 0 6 26 0 26 0 0 0
6.Китай 22 9 31 12 2 14 10 7 17 0 0 0
7.Великобритания 24 6 30 21 5 26 3 1 4 0 0 0
8.Русия 22 5 27 21 4 25 1 1 2 0 0 0
9.Австрия 15 7 22 12 7 19 3 0 3 0 0 0
10.САЩ 16 4 20 14 4 18 2 0 2 0 0 0
Others 201 13 214 94 10 104 82 3 85 25 0 25
TOTAL 566 65 631 289 40 329 227 25 252 50 0 50
Year: 2006 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
1.Македония 151 0 151 3 0 3 79 0 79 69 0 69
2.Украйна 118 6 124 3 2 5 115 4 119 0 0 0
3.Турция 89 5 94 19 5 24 35 0 35 35 0 35
4.Индия 67 3 70 66 3 69 1 0 1 0 0 0
5.Германия 54 3 57 39 3 42 15 0 15 0 0 0
6.САЩ 42 7 49 31 7 38 11 0 11 0 0 0
7.Гърция 45 4 49 28 4 32 17 0 17 0 0 0
8.Италия 44 5 49 28 3 31 16 1 17 0 1 1
9.Сърбия и Черна гора 31 5 36 5 1 6 24 4 28 2 0 2
10.Австрия 31 2 33 27 2 29 4 0 4 0 0 0
Others 194 73 267 125 40 165 63 33 96 6 0 6
TOTAL 866 113 979 374 70 444 380 42 422 112 1 113
Year: 2007 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
1.Турция 390 4 394 55 4 59 296 0 296 39 0 39
2.Македония 92 4 96 5 3 8 33 1 34 54 0 54
3.САЩ 55 16 71 49 15 64 6 1 7 0 0 0
4.Индия 58 3 61 57 2 59 1 1 2 0 0 0
5.Сърбия и Черна гора 56 1 57 14 0 14 34 1 35 8 0 8
6.Украйна 42 2 44 7 2 9 35 0 35 0 0 0
7.Русия 20 8 28 18 6 24 2 2 4 0 0 0
8.Бразилия 27 0 27 1 0 1 24 0 24 2 0 2
9.Тайланд 23 0 23 0 0 0 23 0 23 0 0 0
10.Китай 17 4 21 2 2 4 13 2 15 2 0 2
Others 54 29 83 31 16 47 20 13 33 3 0 3
TOTAL 834 71 905 239 50 289 487 21 508 108 0 108
 

 

Year: 2008 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
1.Турция 826 7 833 54 7 61 525 0 525 247 0 247
2.Виетнам 81 12 93 0 0 0 65 8 73 16 4 20
3.Русия 59 12 71 46 11 57 13 1 14 0 0 0
4.Индия 63 1 64 40 1 41 23 0 23 0 0 0
5.Сърбия 45 3 48 3 1 4 42 2 44 0 0 0
6.Украйна 35 11 46 28 7 35 7 4 11 0 0 0
7.САЩ 33 12 45 28 10 38 5 2 7 0 0 0
8.Тайланд 44 0 44 1 0 1 32 0 32 11 0 11
9.Македония 31 3 34 5 1 6 19 2 21 7 0 7
10.Азербайджан 33 0 33 0 0 0 33 0 33 0 0 0
Others 107 35 142 45 13 58 59 22 81 3 0 3
TOTAL 1357 96 1453 250 51 301 823 41 864 284 4 288
Year: 2009 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
1.Турция 366 1 367 20 1 21 69 0 69 277 0 277
2.Виетнам 38 12 50 1 0 1 31 9 40 6 3 9
3.Русия 33 15 48 33 15 48 0 0 0 0 0 0
4.САЩ 33 15 48 29 15 44 4 0 4 0 0 0
5.Индия 31 1 32 25 1 26 6 0 6 0 0 0
6.Украйна 24 4 28 22 4 26 2 0 2 0 0 0
7.Сърбия 21 3 24 9 3 12 12 0 12 0 0 0
8.Бразилия 15 0 15 1 0 1 14 0 14 0 0 0
9.Македония 13 0 13 4 0 4 9 0 9 0 0 0
10.Китай 5 2 7 1 0 1 4 2 6 0 0 0
Others 46 14 60 26 8 34 20 6 26 0 0 0
TOTAL 625 67 692 171 47 218 171 17 188 283 3 286

6.2. Брой български граждани, заминали на работа в чужбина по спогодби и EURES

Брой български граждани, заминали на работа в чужбина по спогодби и чрез EURES
(по квалификация и страни)
Year: 2004 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
Spain 618 861 1479 618 53 671 808 808
Germany 406 1045 1451 8 2 10 398 1043 1441
Swiss 5 26 31 1 1 2 4 25 29
Total 1029 1932 2961 9 3 12 1020 1121 2141 808 808
Year: 2005 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
Spain 721 1263 1984 564 48 612 157 1215 1372
Germany 388 1135 1523 2 1 3 386 1134 1520
Swiss 2 30 32 1 3 4 1 27 28
France 1 2 3 1 2 3
Italy 4 4 4 4
Total 1112 2434 3546 3 4 7 952 1215 2167 157 1215 1372
Year: 2006 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
Spain 1679 1532 3211 617 124 741 1062 1408 2470
Germany 487 897 1384 2 2 4 485 895 1380
Swiss 3 8 11 1 1 2 8 10
France 5 2 7 1 1 2 4 1 5
Italy 19 19 19 19
Total 2174 2458 4632 4 3 7 1108 1047 2155 1062 1408 2470
 

 

 

 

Year: 2007 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
Spain 488 2563 3051 313 16 329 175 2547 2722
Germany 419 900 1319 1 1 418 900 1318
Swiss 3 15 18 3 15 18
France 8 1 9 8 1 9
Total 918 3479 4397 1 1 742 932 1674 175 2547 2722
Year: 2008 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
Spain 1320 3419 4739 122 122 1198 3419 4617
Germany 976 1983 2959 1 1 2 38 964 1002 937 1018 1955
Swiss 4 10 14 1 1 3 10 13
France 10 7 17 1 1 10 6 16
Total 2310 5419 7729 2 2 4 173 980 1153 2135 4437 6572
Year: 2009 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
Germany 1202 2853 4055 283 552 835 919 2301 3220
Swiss 2 3 5 2 2 2 1 3
France 4 2 6 4 2 6
Total 1208 2858 4066 2 2 289 555 844 919 2301 3220
EURES 2007 300
EURES 2008 370
EURES 2009-2010 460

7.3. Брой български граждани, заминали на работа в чужбина чрез фирми посредници

Брой български граждани, заминали на работа в чужбина чрез фирми посредници
Year: 2004 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
1. Кувейт 15 67 82 42 9 31
2.Великобритания 4 60 64 5 59 0
3. Израел 1 47 48 10 38 0
4. Либия 19 18 37 4 17 16
5. Гърция 28 8 36 1 28 7
6. Р.Кипър 15 19 34 2 27 5
7. Италия 1 7 8 8 0
8. Йемен 5 3 8 4 4 0
9. Испания 4 4 0 4 0
10.Судан 1 2 3 0 3 0
Others 1 24 25 15 5 5
TOTAL 94 255 349 83 202 64
Year: 2005 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
1. САЩ 55 24 79 31 48 0
2.Великобритания 5 53 58 10 48 0
3. Тунис 14 21 35 21 5 9
4. Чехия 14 20 34 0 22 12
5. Р.Кипър 15 11 26 1 6 19
6. ОАЕ 0 24 24 18 6 0
7.Гърция 3 11 14 4 6 4
8. Израел 7 3 10 0 3 7
9. Сирия 1 6 7 0 7 0
10. Бахрейн 0 5 5 1 4 0
Others 2 2 4 0 2 2
TOTAL 116 180 296 86 157 53
 

 

Year: 2006 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
1.Великобритания 33 87 120 30 66 24
2. САЩ 51 17 68 10 58 0
3. Р.Кипър 32 30 62 15 16 31
4. Тунис 13 12 25 25 0 0
5. Португалия 17 2 19 0 6 13
6. Гърция 8 0 8 1 7 0
7. Италия 0 4 4 4 0 0
8. Малта 4 0 4 0 0 4
9. Чехия 3 0 3 0 3 0
10. Израел 0 3 3 0 1 2
Others 0 0 0 0 0 0
TOTAL 161 155 316 85 157 74
Year: 2007 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
1.Словакия 151 19 170 16 142 12
2. Чехия 69 27 96 7 69 20
3. Р. Кипър 36 32 68 34 26 8
4.Великобритания 8 36 44 23 21 0
5. Латвия 14 0 14 0 0 14
6. Русия 13 0 13 1 3 9
7. Полша 11 0 11 0 11 0
8. Португалия 0 10 10 0 10 0
9. Дания 3 0 3 0 3 0
10. Гърция 2 1 3 0 2 1
Others 1 1 2 0 2 0
TOTAL 308 126 434 81 289 64
 

 

Year: 2008 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
1.Чехия 216 21 237 1 58 178
2.Дания 136 0 136 12 91 33
3. САЩ 40 13 53 23 30 0
4. Р.Кипър 24 25 49 5 29 15
5. Латвия 35 0 35 0 10 25
6. Словакия 13 14 27 0 26 1
7. Полша 22 4 26 2 23 1
8.Великобритания 5 13 18 5 9 4
9.Гърция 9 4 13 0 11 2
10. Тунис 5 5 10 10 0 0
Others 13 10 23 9 12 2
TOTAL 518 109 627 67 299 261
Year: 2009 Country of Nationality Total Main Categorisations
A. Highly skilled B. Skilled C. Low skilled D. Researches E. Seasonal workers
Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total Male Female Total
1.Дания 237 0 237 11 226 0
2. Чехия 34 3 37 6 31 0
3. Гърция 0 33 33 9 24 0
4. Полша 27 1 28 1 27 0
5. Норвегия 7 0 7 0 0 7
6. Тунис 3 3 6 6 0 0
7.Р.Кипър 4 0 4 0 4 0
8.Великобритания 2 0 2 0 2 0
9.Франция 2 0 2 0 2 0
Others 0 0 0 0 0 0
TOTAL 316 40 356 33 316 7

[1] То е валидно и за румънския случай.

[3] Ibid.

[4] Ibid

[7] Вж т. 2.4.1.

[11] Намалял е процентът на желаещите да работят и живеят в България – от 70% на 62%, но не за сметка на емиграционни нагласи, а на ясно съзнание за алтернатива („не знам” – 5%) (Григорова 2010).

[12] Изследване от 2007 г. показва същото съотношение: нагласите за неокончателна миграция са от 1.5 до 2 пъти по-високи от желанията за преселване (Михайлов 2007: 149).

[13] Данните саса за 2008 г.

Advertisements

One thought on “Временна и циркулярна миграция

  1. Pingback: Временна и циркулярна миграция | Bulgarian Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s