http://frognews.bg/news_34935/A_Krasteva_Politikata_shte_stava_vse_po-net!/
Интернет има амбцията да стане главен персонаж на избори 2011.
Интернет вече е атрактивно миксиран с любовта (каквото и да означава това в love@net), със силата (каквото и да означава тя в СИЛА), ред е на политиката.
Интернет и политика е микс, който впечатлява и малко се познава. Последните са в обратнопропорционална зависимост.
Ще резюмирам размислите си преди кампанията в 5 хипотези – прогнози.
Интернет политици – не на президентските, а на местните избори
Двама президенти „превзеха” по една медия, която завинаги промени политиката: Кенеди – телевизията, Обама – Интернет.
Кой ще бъде българският Обама? По-важното – как се променя политиката в Интернет епохата?
Фокусът върху единия или другия въпрос ще отправи кампаниите в различни посоки. Търсенето на личност, която да „стои” добре в Интернет, би внесло свежест в президентската надпревара, дискурсите за която в момента се люшкат между екзотичния образ на теоретичния кандидат за държавен глава като „фалшива патица” (каквото и да означава това) и архаичния „обединител на нацията”. Интернет активността би била конструктивен изход от есенциализиращи стратегии, които силно изкушават медиите и партиите на този етап: да мислят, например, кандидата като жена, не като перспективен политик. Интернет атрибутите изкушават и със символния капитал на high-технологичното.
Да очакваме ли тогава сериозна заявка на позната на юзърите фигура за най-сериозната политическа надпревара?
Отговорът е почти категорично – не. По две причини – комуникационна и политическа. Президентът Първанов точно се нацели в политическата темпоралност и реши да стане Фейсбук фен в момента на финализиране на кандидатурите. Така привърза Интернет не с влизащите, а с излизащите от президентската институция.
Разбира се, президентските избори не са предрешават от комуникационните стратегии на приключващия президент. Има една по-фундаментална политическа причина: Интернет активността би била твърде тясно профилиране на политик, чийто профил трябва да е по-комплексен, по-балансиран, по- многостранно дизайниран.
Няма да избираме Обама на президентските избори, но местните в редица градове ще ни предложат малки Обамовчета.
По-същественият въпрос е ще се промени ли политиката в net-епохата – като е-кампания преди изборите и и като е-управление след тях. Прогнозата ми е, че ефектът ще е по-видим за Интернет кампаниите отколкото за електронизацията на публичните политики. Пъро, защото от началото на промените до днес политиката се схваща най-вече като изкуството[1] да вземеш властта, значително по-малко като начин отговорно и ефективно да я упражняваш, като публични политики.
От блогосферата към социалните мрежи
През 2010 г. в България има регистрирани 50 000 блога и активни – да, не повече отколкото очаквате – 500.
На избори 2009 наблюдавахме колко много кандидати ставаха блогъри. Ключова дума е кандидат. Много малко политици останаха блогъри. Трудно е едновременно да си вътре в политиката като професионалист и „вън” като анализатор. Още по-трудно е без екипи и предизборни бюджети.
Прогнозата за 2011 е, че няма да наблюдаваме същия бум в блогосферата. Навалицата ще е във Фейсбук. Политици споделят, че собствените им съпартийци ги стимулират (това е политически евфемизъм) да си откроят профил. През 2011 ще е трудно да намерим амбициозен градски – и не само – кандидат, без присъствие в социалните мрежи. Това е лесна прогноза.
По-трудната се отнася до импакта на прехода от блогосферата към социалните мрежи. Ще стане ли политиката по-малко аналитична? Ще се компенсира ли по-слабата аналитичност с по-голяма комуникативност и интерактивност?
Интерактивност – да, но каква?
Чарът на социалните мрежи е, че не гарантират всичко, но интерактивност – със сигурност. Въпросът е каква?
Теорията разграничава три типа интерактивност:
- Брошурен тип
- гражданин – кандидат/политик
- гражданин – гражданин.
При първата партията „свежда” информация, сайтовете са по-пъстри (далеч не винаги), аудио и видео гарнирани е-стенестници. Те са любимият прийом на всички елитиско-центристки партии. Е, никой не се учудва защо са толкова малко харесвани и в родната е-сфера.
Втората форма най-ярко липсва у нас. Недолюбването е взаимно. Събитие са политиците, регулярно готови за е-общуване и със симпатизанти, и с опоненти, да не говорим с гневни е-граждани. Гражданите също повече предпочитат „ласкаво” да се изказват за политиците в е-форуми.
И преди арабските революции, но с повече хъс след тях, гражданите предпочитат третата форма. Силно електорално възбуждаща напитка е свикването на протест по Фейсбук. Още не може да достигне адреналина на стотиците хиляди, заляли площадите 89-90г, но именно към тези стойности се стреми.
Каква е разстановката в Интернет?И партиите, и гражданите го харесват. И едните, и другите го използват.
Но все още не се срещат в него.
Гражданите предпочитат директното общуване във Фейсбук, не опосредено от партии. Често против партиите. Е, не рядко с идеята в резултат на всичко това пак да излезе партия – справка Касим Дал, СИЛА…
Партиите пращат толкова информация с намерение тя все повече да заприлича на непрестанна бомбардировка от политически маркетинг и всякакви предизборни оферти, но трудно виждат и още по-трудно срещат гражданите под този рекламен порой.
Имаше една песен „Аз търся тебе, ти търсиш друг”…
От Интернет към диверсификация на комуникационните технологии
All inclusive– така high-tech гигантите се борят за клиентите си, за първенството в чиито привързаности си съперничеха нет и GSM. Андроидните, iphone и други версии на това блюдо с разнообразни подправки съблазняват юзърите. За политическеския маркетинг обаче телефонът и Интернет остават различни комуникационни канали. Независимо от компактната им съвместимост.
Два малки примера за предизборна употреба на телефона. Лейбъристите са автори на първия. В петъка преди изборите[2] те пускат смс до техни млади симпатизанти с шеговитото обещание, че обещават по-гъвкави часове за затваряне на пъбовете. Родна партия на избори 2009 мощно вкара телефона в агитационната си стратегия. Изхождайки от предпоставката, че хората над определена възраст са неудържимо привлечени от нея – отново виждаме есенциализъм, този път не джендър, а възрастов – тя започна да ги обзвънява.
Все телефон, а разлика като от пещерната до постмодерната епоха. В първия случай телефонните номера са доброволно изпратени от симпатизанти или заинтересовани граждани, във втория са некоректно използвани от бази данни. В единия хората сами са пожелали да се включат в предизборните комуникации, в другия са ги включили.
И тук лесната прогноза е, че изборна 2011 ще види умножаване връзките между Интернет и мобилната телефония. И тук по-проблематичната прогноза е дали ще се следват симпатични европейски образци или пак ще се заложи на родното hard пред игровото soft.
Хейтърството – от спонтанно към институционализирано
Анализаторите още не успяват нито да го „преброят”, нито да го оценят. Едни са категорични, че Интернет е царството на нетолерантния екстремистки дискурс, други считат, че той не е повече отколкото другаде, но е по-гласовит.
Различията зависят от това какво се сравнява. Хейтърите са едни и същи и он-лайн и оф-лайн. В личностното общуване предразсъдъците, стереотипите, крайните констатации, неумерените позиции често превъзхождат своите антиподи – откритост, разбиране, солидарност…В другите публични канали като класическите медии хейтърството е значително по-слабо, защото филтрите са значително повече.
Хейтърството е една от цените, които плащаме за свободата на Интернет. „Аз искам да говоря/правя каквото искам” – една героиня от арта за нета ясно го формулира.
Хейтърство има и преди избори 2011, ще има и след 2011. Какво е новото? Преходът от спонтанното към институционализираното хейтърство[3], от хейтъра – „аматьор” към хейтъра- професионалист.
Интернет за politics as usual или за нова политика
Интернет и избори – и политици, и политолози, и е-граждани са единодушно за. Остават два открити въпроса:
Интернет за politics as usual или за нова политика?
Интернет политика в интерес на кого: на партиите? на гражданите? на демокрацята?
Политиката ще става все по-net. Ще я следя.
[1] Разбирам политиката като изкуство във високото по Хана Аренд разбиране, контрастиращо с твърде ниските практики у нас.
[2] 2001 г. във Великобритания.
[3] Медиите публикуваха информация, че партия е наела юзъри, за да пишат поръчково под различни никнейми (http://www.blitz.bg/news/article/105087?fb_comment_
id=fbc_10150154449221114_16073279_10150155094276114#f1090bd93aa2a2)
Anna Krasteva 
Хубаво е ,че фокусът върху единия или другия въпрос ще отправи кампаниите в различни посоки. Търсенето на личност, която да „стои” добре в Интернет, би внесло свежест в президентската надпревара, дискусиите за която в момента се люшкат между екзотичния образ на теоретичния кандидат за държавен глава като „фалшива патица”и архаичния „обединител на нацията”. Интернет активността би била конструктивен изход от есенциализиращи стратегии, които силно изкушават медиите и партиите на този етап.Би се получило доста интересно остава ни само да седим и да чакаме.
Забелязала съм, че тази втората форма най-ярко липсва у нас, така е Недолюбването е взаимно. Събитие са политиците, регулярно готови за е-общуване и със симпатизанти, и с опоненти, да не говорим с гневни е-граждани. Гражданите също повече предпочитат „ласкаво” да се изказват за политиците в е-форуми.Съгласна съм, че различията зависят от това какво се сравнява. Хейтърите са едни и същи и он-лайн и оф-лайн. В личностното общуване предразсъдъците, стереотипите, крайните констатации, неумерените позиции често превъзхождат своите антиподи – откритост, разбиране, солидарност.Интернет има амбцията да стане главен персонаж не само за изборите, но и по много други проблеми и теми.Статията е страхотна, продължавайте да ни изненадвате с публикациите си.
Много интересен въпрос поставяте – дали хейтърите са еднакви он-лайн и оф-лайн. Аз още разсъждавам по него и продължавам да го изследвам. Откривам случаи на граждани с много позитивен дискурс оф-лайн, със супер инициативи, които не рядко са изкусени от екстремистки дискурс он-лайн. А Интерент вече е главен персонаж – дори не толкова на родните избори, нашите политици го изпозват или аматьорски или твърде по учебник, няма креативност и симпатична интрига – но в толкова други сфери.
Чета лекции за е-граждани и дигитална демокрация и на родни, и на международни студенти и диалогът винаги е изключително интересен. Както и с вас!
Много добър блогър, ясно написано, информативно и то по съвременни теми с есподелят знания и мнения
Има различни мнения, аз попринцип винаги се старая да избягвам крайностите, защото според мен за каквото и да става въпрос винаги си струва човек да погледне поне от две различни гледни точки за да има претенции за правилна преценка… Ако ме разбирате 😉
Харесва ми този пост!
Няма да го коментирам, а ми се иска да споделя нещо, което (но не само то)илюстрира основателните опасения за възможностите на най-новите технологии…
Снощи гледах филма „Мъж на годината“ (САЩ)- не знам коя година е произведен, но това не е важно. В него чудесно е показана (макар и малко наивно, но пък разбираемо за повечето хора) възможността да се спечелят е-избори поради неволна грешка в програмата. А какво остава, ако „грешката“ е програмирана нарочно! Разбира се, има и други стойностни теми, застъпени във филма, но думата ми е за използването на е-технологиите в политиката.
И съвсем не се заблуждавам, че волни манипулации не може да има при традиционните начини на гласуване и отчитане! Отдавна си мисля, че ние гласуваме в избори с предрешен резултат, просто за да легитимираме с участие резултата. Какво ни остава? Е, не призовавам към отчаяние и пасивност, но рецепта (такава, каквато да не е измислена и прилагана вече)нямам…
Във всички случаи, говоренето, разискванията по най-важните теми, отнасящи се до проблемите в обществото, до възможностите за „събуждане“ и активиране на гражданско общество, е повече от необходимо!