Китай забрани думата „жасмин” в Интернет.
Facebook губи милиони потребители.
Берлускони загуби: „Сбогом телевизия”, „Добре дошъл, Интернет”
Симеон проговори във Фейсбук: грапаво на живо, гладко в Нета, същински Меглена Кунева.
Бого Шопов призна, „цъкал” бил за еврокомисар на годината[1]
Пъстър калейдоскоп от разнопосочни събития.
Изненадана съм от изнедадата на медиите за Фейсбук. Модата – по дефиниция – е ефемерна: вчера харесваш My Space, днес Фейсбук, утре – вече се оглеждаш за нова нет атракция.
Социална мрежа се римува със суверенност на юзъра: не must, а свобода – свобода да се свържеш, свобода да се отвържеш.
Не съм изненадана от Китай. Изненадана съм от несръчната непоетичност: забраняваш цвете, за да забраниш революция.
Искрено се радвам с тунизийските си приятели[2], горди с доказателството колко големи могат да бъдат малките: виртуално-жасминовият Давид срещу глобалния Голиат.
И Китай разбра. Нямаше как Берлускони да продължава да е в неведение, че не неговите теливизии, а Интернет вече е тежката артилерия на политическия ринг.
Дотук – е-оптимизъм.
Родният виртуален политически пейзаж навява по-противоречиви размисли.
Фейсбук губи глобално, но печели локално: Георги Първанов, Меглена Кунева, безброй знайни и незнайни партийни функционери, които търсят е-популярност….
Количествено е-Бг е обратна на световните тенденции.
Качествено – също.
Летният партиен коктейл в родината е граждани и Интернет.
Какво се получава, като ги миксираш?
ИНТЕРНЕТ + ГРАЖДАНИ = ПАРТИЯ (СИЛА)
ИНТЕРНЕТ + ГРАЖДАНИ = НОВА ПАРТИЯ (ново ДПС на Касим Дал)
ИНТЕРНЕТ + ГРАЖДАНИ = БЕЗПАРТИЙНОСТ (Меглена Кунева)
Едни и същи съставки, три различни резултата:
Наистина магическа смес – слагаш каквото е налично, получаваш каквото искаш.
[1] За избирането на Меглена Кунева.
[2] Поетичният израз „жасминова революция” не е сътворен от тунизийски интелектуалци. Той не е и точен, доколкото в Sidi Bouzid, където започват вълненията, няма жасмин, а маслини и фурми. Жасминова революция e атрактивeн образ, който изразява погледа на Запада, склонността му да опоетизиране Ориента.
Anna Krasteva 