Съгласна съм, и на мене не ми харесва особено дългоочакваната статуя на Мартин Лутър Кинг – сериозен, самоуверен държавник[1], затворил ръце, за да покаже собствената си завършеност и непоклатимост вместо визионера, мечтателя, чийто устрем пори политиката, вдъхновява и увлеча милиони, така че и политиката, и те вече да не бъдат същите.
Статуята е най-неубедителната част от композицията, но самата тя ярко изразява наратива на дълбока – и в символен, и във визуален смисъл – промяна: огромен скален блок, разделен от земетръсна промяна с разширяващи се пространств, в които зрителите в конкретния смисъл и гражданите във високия свободно се движат, и разкриващия се хоризонт на Potomac river.
Много съм сърдита на урагана Irene, който не разруши паметника, но развали празненствата – планираните чевствания на 28 септември с реч на Обама. Високият градус на годишнината от I have a dream беше силно охладен от връхлетелия вятър.
Ако естетическото впечатление е малко раздвоено, политическото послание е ясно: малко са големите политици, които успяват да преобразят Америка. Мартин Лутър Кинг е един от тях.
Един градинар разказва, че когато през 1958 г. започва работа във Вашингтон, вече е нямало табелки за бели и черни на тоалетните, но едната е била отворена, а другата – заключена и само белите са имали ключ.[2]
Днес ситуацията е – и се оценява – като радикално различна:
- 86% от американците са уверени, че черните имат същите шансове като белите да намерят работа според квалификацията си (почти два пъти повече отколкото през 1963 г. – 39%);
- 72% са уверени, че черните имат същите шансове като белите да намерят работа според квалификацията си (почти 2 пъти повече отколкото през 1963 г. – 39%);
- по-малко от половината американци считат, че отношението бели-черни винаги ще са проблем в САЩ;
- едва половината американци през 60-те години приемат идеята за черен президент, безспорната победа на Обама през 2008 г. е категорично доказателство за промяната[3].
Общата промяна е безспорна. Впечатляващото е, че тя е видима и лично преживяна – 9 от 10 американци заявяват, че гражданските права на афро-американците са се подобрили по време на собствения им живот.
Все още обаче има две писти. (Почти) По всички въпроси ясно се разграничават бяла и черна гледна точка и те систематично са структурирани около клъстерите на оптимизма и скептицизма.
Най-голямо е разминаването по отношение на трудовата реализация: три пъти повече афроамериканци (59% срещу 21%) считат, че нямат същите шансове като белите за работа според квалификацията си, че меритократичният принцип не се отнася в същата степен към тях.
Движението за граждански права се признава като третата революция след Американската революция и Гражданската война.
Мечтата не е напълно реализирана,
но дълъг път е извървян
и пътят е ясно очертан.
Make a career of humanity, commit yourself to the noble struggle for equal rights, you will make a greater person of yourself, a greater nation of your country and a finer world to live in.
Martin Luter King, 1959
Снимки от мемориала на:
Anna Krasteva 