Мечтата, която промени Америка

Съгласна съм, и на мене не ми харесва особено дългоочакваната статуя на Мартин Лутър Кинг – сериозен, самоуверен държавник[1], затворил ръце, за да покаже собствената си завършеност и непоклатимост вместо визионера, мечтателя, чийто устрем пори политиката, вдъхновява и увлеча милиони, така че и политиката, и те вече да не бъдат същите.

Статуята е най-неубедителната част от композицията, но самата тя ярко изразява наратива на дълбока – и в символен, и във визуален смисъл – промяна: огромен скален блок, разделен от земетръсна промяна с разширяващи се пространств, в които зрителите в конкретния смисъл и гражданите във високия свободно се движат, и разкриващия се хоризонт на Potomac river.

Много съм сърдита на урагана Irene, който не разруши паметника, но развали празненствата – планираните чевствания на 28 септември с реч на Обама. Високият градус на годишнината от I have a dream беше силно охладен от връхлетелия вятър.

Ако естетическото впечатление е малко раздвоено, политическото послание е ясно: малко са големите политици, които успяват да преобразят Америка. Мартин Лутър Кинг е един от тях.

Един градинар разказва, че когато през 1958 г. започва работа във Вашингтон, вече е нямало табелки за бели и черни на тоалетните, но едната е била отворена, а другата – заключена и само белите са имали ключ.[2]

Днес ситуацията е – и се оценява – като радикално различна:

  • 86% от американците са уверени, че черните имат същите шансове като белите да намерят работа според квалификацията си (почти два пъти повече отколкото през 1963 г. – 39%);
  • 72% са уверени, че черните имат същите шансове като белите да намерят работа според квалификацията си (почти 2 пъти повече отколкото през 1963 г. – 39%);
  • по-малко от половината американци считат, че отношението бели-черни винаги ще са проблем в САЩ;
  • едва половината американци през 60-те години приемат идеята за черен президент, безспорната победа на Обама през 2008 г. е категорично доказателство за промяната[3].

Общата промяна е безспорна. Впечатляващото е, че тя е видима и лично преживяна – 9 от 10 американци заявяват, че гражданските права на афро-американците са се подобрили по време на собствения им живот.

Все още обаче има две писти. (Почти) По всички въпроси ясно се разграничават бяла и черна гледна точка и те систематично са структурирани около клъстерите на оптимизма и скептицизма.

Най-голямо е разминаването по отношение на трудовата реализация: три пъти повече афроамериканци (59% срещу 21%) считат, че нямат същите шансове като белите за работа според квалификацията си, че меритократичният принцип не се отнася в същата степен към тях.

Движението за граждански права се признава като третата революция след Американската революция и Гражданската война.

Мечтата не е напълно реализирана,

но дълъг път е извървян

и пътят е ясно очертан.

Make a career of humanity, commit yourself to the noble struggle for equal rights, you will make a greater person of yourself, a greater nation of your country and a finer world to live in.

Martin Luter King, 1959

Снимки от мемориала на:

http://www.facebook.com/editphoto.php?aid=144415&id=1441718649&success=1&failure=0#!/media/set/?set=a.2462323044393.144415.1441718649


[1] Водеше се дебат дали Мартин Л. Кинг може да получи място на National Mall, след като не е президент.

[2] Page S. and C. Mallenbaum. Views differ on degree of change since MLK.- USA today, 19.08.11.

[3] ibid

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s