Кафе дебат Паметта на комунизма

Това минало, което не отминава, ….продължава да ни предизвиква и днес.

Какво прави общност от хора народ, пита френският мислител Ернс Ренан, и отговаря – общите характеристики, които споделят, но и многото неща, които тези хора трябва да са забравили заедно. Тази мисъл ни показва колко рехава е връзката на паметта с фактите и колко силна е с идентичностите.

Свети Августин разграничава три вида темпоралност:

  • настояще за настоящето, което той определя като внимание
  • настояще за бъдещето – очакване
  • настояще за миналото – памет.

Колко скоро е сега” – пита Ai Wei Wei, известният китайски дисидент и със самия въпрос показва, че напражения има във всички темпоралности.

Тези кратки бележки са насочени към третия вид темпоралност – миналото, изкристализирало в памет. Правото на памет/запомняне е толко ключово, че то може да дефинира политическия статут на един човек. Ако взема отново за пример Ai Wei Wei, именно искането му за запомняне обръща отношението на властите и от един непокорен, но търпян,  дори толериран от властите артист се превръща в дисидент, репресиран и арестуван. След опустошителното земетресие той отправя искане към китайските власти да оповестят точната бройка на загиналите, което среща яростният им отпор, качва на блога си над 5000 имена на жертви, изтъква, че сред жертвите има неправомерно много деца, загинали поради лошите постройки на училищата, не спазващи нормите за сигурност поради познатите ни и на нас корупционни схеми… Унищожаване на негови произведения, репресиите над твореца показват, че днешен Китай не е толкова футуристичнен Шанхай колкото контрол върху свободата, паметта и смисъла, не е толкова капитализъм колкото комунизъм.

Битките за паметта са вечни. По-интересното е какво ги предизвиква и накъде ги насочва.

Пиететът към паметта на комунизма се вписва в два прехода.

Първият е преходът от идеологическа към афективна политика. Първата се основава на убеждения, втората на преживявания. Едната произвежда наративи, някои биха казали големи наративи, другата – идентификации.

Вторият преход е от партизанска към символна политика. Последната подчертава значението на производителите на символи, изключително разширява и засилва ролята на интелектуалците в политиката.

Пол Рикьор ни напомня за дълга към паметта. Като членове на своята култура трябва да развиваме споделена памет, като членове на гражданското общество – критична памет. От М. Халвакс знаем, че паметта не е резултат на миналото, а на настоящето, че спомените не се пазят, а се реконструират и че стават възможни само в определени социални рамки. Колективната памет, продължава М. Халвакс, не е простият сбор на индивидуалните памети, обратно, тя е самото условие за възможността за спомени, чиито носители са индивидите. Да управлява спомнянето и забравянето е цел на всяка власт – от важна до върховна.

“The Wall Concept” бива формулиран през 2005 г., 16 години след падането на Берлинската стена. Как възникват и какво определя вълните на паметта? Какво така активизира през последните години интереса към паметта за комунизма и в България?

Цветан Тодоров разграничава три фигури – свидетел, историк и възпоменател, както и три основни форми на съхраняване на миналото – установяване на фактите, конструиране на техния смисъл и функционални употреби на миналото. Защо в някои периоди се концентрираме върху фактите, а в много други привилегироваме смисъла? (Зло)употребите на миналото как се отнасят към фактите и смисъла?

Тези и много други въпроси бяха бъдат дискутирани на 16 март в интердисциплинарна и интернационална перспектива в рамките на шестото издание на Кафе-дебат “Паметта на комунизма“.. Встъпително изказване направи  Филип Отие, посланик на Франция. Историци, социолози, антрополози, политолози, литератори, режисьори, актвисти от гражданския сектор поспориха – не търсехме една истина, а различни критични интерпретации и аналитични иперспективи.

„Свободен дебат за комунизма днес не е възможен“, каза днес един от участниците в дебата “ Чудесно е, че дебатът го опроверга. Най-симпатичното доказателство – абитуренти от елитна гимназия предложиха дебатът да продължи на техен терен. Имали много какво да кажат. Сигурна съм.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s