Франсоа Оланд ще бъде или „господин Растеж”, или „господин Антирастеж”

http://www.focus-news.net/?id=f21227

 15 май 2012 | 14:45 | Радио „Фокус“

Доц. Анна Кръстева, политолог, в интервю за Радио „Фокус”

Водещ – Екатерина Катрачева: Доц. Кръстева, как ще запомним Никола Саркози като френски президент?
Анна Кръстева: Като една от най-ярките личности, като един от най-активните, със сигурност най-активният президент на петата република. Никой преди него и след него няма да може да го конкурира в тази хиперактивност. Това беше неговата запазена марка, това беше ролята, която пожела, това беше ролята, която игра през цялото време на своя мандат. Тази хиперактивност даде редица резултати, той искаше Франция да има изключително активна външна политика, която в редица отношения успя успешно да реализира. Да си припомним само активната роля на Франция, която ръководи западните военни операции в Либия 2011 година. Франция беше тази, която от името на Европейския съюз играеше ролята на медиатор между Грузия и Русия 2008 година. Той върна френските войски под командването на НАТО – една изключителна смела външнополитическа стъпка. Наистина една ярка, запомняща се външна политика.
Водещ: А и връщането на нашите сестри в България, зад което едва ли стоят само неговите усилия.
Анна Кръстева: Наистина успя да катализира и да доведе до успешен край една криза, която тежеше на Европа, не само на България. Той с този активистки стил беше на предния фронт и възвръщаше самочувствието на французите, тяхната предишна слава на много по-велика държава. Възвръщаше им самочувствието, че и те в днешния глобализиран свят, където има много нови и много по-големи играчи, Франция може да устои и да играе една достойна роля.
Водещ: Но това не беше достатъчно, за да го преизберат.
Анна Кръстева: Няма външна политика, която да осигури победа на вътрешни избори. Винаги приоритет е вътрешната политика, публичните политики. На вътрешния фронт неговата роля и неговото президентстване беше много по-многозначно. Могат категорично да се посочат редица положителни моменти, той дойде с една нова дясна заявка, като каза работете повече, за да печелите повече. Прецизира една лява реформа, която беше осигурена, реализирана от предишното правителство и специално от министъра на социалната политика Мартин Обри, която е и лидер на социалистическата партия и беше един от кандидатите за премиер. Това беше реформата за 35-часова работна седмица. Саркози каза „35 часа ви е малко, амбициите са ви повече, работете повече”. И не остана, разбира се, само на равнището на посланията на дискурсите, а бяха въведени редица облекчения, които да дадат повече въздух, по-голяма динамика на малкия и средния бизнес. Един от парадоксите на това управление беше, че то дойде и в името на средната класа. Той доста направи и за много богатите, Саркози е доста обвиняван за прекалено тесните си връзки с много богатите. Но после загуби от погледа си именно тази средна класа, която е един по-рационален електорат, един по-икономически ориентиран в своите избори електорат. Към края на мандата много повече беше заиграна крайно дясната карта. Политическият дискурс и политиките много повече се изтеглиха към темите на сигурността и към темите на имиграцията, една изключително яростна критика на имиграцията. Теми, които се изживяват болезнено, но те се изживяват болезнено не от целия френски електорат, а от една по-нервна, една по-чувствителна, една по-несигурна негова част, която обикновено гласува по-дясно от класическото дясно. И отивайки толкова надясно, той загърби този класически електорат, който трябва да изведе и води десницата към победа и това беше едно от най-голямите противоречия във вътрешната му политика.
Водещ: Да, точно това беше въпросът ми. Какви слабости допусна Саркози, но да погледнем сега напред към новия президент – Франсоа Оланд, какво да очакваме от него? Само бих искала да вмъкна нещо, което може би не е толкова сериозно – не знам дали ще си приличат по друго, но определено ще си приличат по това, че първите им дами и двете са в центъра на медийното внимание. Новата първа дама на Франция вече е дискутирана във френските медии.
Анна Кръстева: Ще изтегля съвсем накратко вашата леко жълта нишка, за да кажа, че медиите насочват прожекторите към първите дами, те са наистина ефектни и ярки личности, но ролята която двамата президенти отредиха или отреждат на тези първи дами е много различна. Днес е денят на предаване на властта и естествено си спомняме всички как Саркози пое властта и тя много приличаше действително на филмов фестивал, на Оскарите, където Сесилия Саркози тогавашната съпруга с петте деца на двамата от двата брака имаше нещо изключително, което напомняше поведението на звездите. Днес има едно много по-дискретно отношение от страна на новия президент към този елемент от неговия частен живот. Един президент няма частен живот и всичко трябва да бъде публично, но дали това публично ще бъде представено като звездно или ще бъде представено по-друг, по-скромен, по-дискретен начин е действително позиция на самия президент. Искам да подчертая, че в неговата стратегия смяната на стила играе изключително важна роля. Едно от нещата, заради което загуби Саркози беше неговия стил, твърде помпозен, твърде хиперактивен, твърде виден, твърде звезден, Оланд иска да придаде тежест на институцията, да я върне към нейния работен от една страна и от другата нейния символен ритъм. Изграждането на един нов стил на президентската институция е действително първи приоритет. Но освен този първи приоритет каква е заявката на Оланд? Той иска да бъде запомнен като „господин Растеж”. Този лозунг, този ключов елемент в изборната кампания, можем да кажем от гледна точка на политическия маркетинг, че беше изключително успешен. Той каза на френската и до голяма степен на европейската публика, на френското и европейско гражданство, това, което хората искат да чуят в този момент. Европейските граждани вече дълги години страдат от кризата и искат да чуят политиците не просто да им говорят, още търпете още и още, а конструктивно да им покажат някакъв хоризонт. Е, този лозунг все още предстои да го видим в политики, във всеки случай ще бъде в центъра на президентстването на Оланд.
Водещ: Видяхме и първия успех на лозунга, тъй като го подеха и европейските институции.
Анна Кръстева: Има магически думи, които изглеждат толкова лесни, когато вече са произнесени, че всички се питаме: „Защо чакахме толкова време, за да го кажем?”. И които в мига, в който влязат в политическия оборот, просто вече не могат да излязат, защото наистина е трудно да си представим отговорен политически лидер, амбициозен ръководител, който да каже „аз съм против растежа”. Той ще падне в този момент. Значи дори да е против, вече трябва да се търсят някакви други начини да бъде преодоляно. Факт е, че всички от Европейската комисия до лидерите на други страни и до ръководителите на Световната банка, на Международния валутен фонд, изведнъж заговориха този дискурс. Ръководителката, на Международния валутен фонд е бивш министър в правителството на Саркози. Но тя научи този термин, буквално, в последните седмици. И започна да го говори в мига, в който Оланд стана президент. Така че той ще бъде запомнен или като „господин Растеж” или ако не успее като „господин Антирастеж”. Това обещание ще бъде мерната единица на всяка стъпка в неговия мандат и всички ще наблюдаваме как конкретно той ще върви към осъществяване на тази, пак казвам, наистина вдъхновяваща политическа платформа. Има някои мерки, към които той веднага ще се пристъпи. Едната е 60 000 работни места в образованието, по 10 000 на година, което ще бъде въведено още в началото на следващата учебна година. Обещава също съдействие, държавна помощ при разкриване на нови работни места за млади хора. Първото работно място на един млад човек ще бъде подпомогнато и от държавата. Защото знаете, че навсякъде в Европа тегне тежестта на тази диагноза, че има едно младо поколение, което най-тежко плаща цената на кризата.
Водещ: Да, младежката безработица.
Анна Кръстева: Да. Инвестира в младите, ако не даде път, хоризонт и надежда на младите, на какво може да разчита един политик? Така че поставянето на младите в центъра на политиките на Оланд, така както предварително са заявени, е една наистина интересна и оптимистична заявка.
Водещ: Да.
Анна Кръстева: Оланд ще иска да предоговори с европейските си партньори самата роля и място на европейските институции по отношение на растежа. Той иска с европейски пари да се стартират големи инфраструктурни проекти, които да създадат работни места, които да динамизират икономиката, и които отвън да осигурят парите, които липсват в националните икономики. Чакаме днес началото на тези разговори с Ангела Меркел…
Водещ: Да, първото му посещение е в Берлин.
Анна Кръстева: Виждате огромната разлика, огромната разлика между кампанията и реалната политика. Между страстите, които са многопартийни по време на кампаниите и много по-уталожената правителствена управленска логика. Ангела Меркел не поиска да го приеме по време на кампанията, а още тогава Оланд каза: „Независимо от това, първото ми посещение ще бъде в Германия”. И то е в деня, в който получава своите пълномощия. Тук виждаме наред с всички различия, все пак една голяма приемственост. Саркози беше убеден, голям и активен европеец по много различен начин, но Оланд също е европейски ангажиран. Така че Европа ще бъде в центъра и на вътрешната и на външната политика на Франция. И разговорите с Ангела Меркел ще бъдат нелеки, но високата политика и висшето управленско майсторство е в търсенето на баланси.
Водещ: Да.
Анна Кръстева: Защото парадокса на Германия, ако мъничко разширя е, че в Европейския съюз Германия е тази, която най-категорично налага дискурса на бюджетната дисциплина, на затягането на коланите, на финансовата стабилност и в същото време Германия е един убедителен пример за растеж. Самата Германия не е в рецесия, самата Германия създава работни места, експорта се увеличава непрестанно. Германия е в една супер кондиция. В ситуация, в която повечето от останалите

Реклама