Фотографията и Аз-ът

Три фотографии, три въпроса.

Първата е не една, а 1001 – мащабната акция Ай Вей Вей Fairytale portraits. За Documenta 12 – една от най-големите изложби за съвременно изкуство в Касел, Германия, която се провежда веднъж на пет години – китайският артист и дисидент през 2007 г предлага един изключително амбициозен проект. Той успява да доведе в Касел 1001 китайци – повечето със скромен произход, работници, жандарми, селяни, занаятчии, студенти, от всички краища на огромната китайска страна. За много от тях това е било първо пътуване на Запад, пътуването е като приказка и именно тя вдъхновява заглавието на серията. Те са снимани и интервюирани близо до консулствата, където получават паспортите си, в началото на „приказката”, в наситеното емоционално време на тревогата и надеждата.

Втората е изложба в Музея на Африка в Брюксел. Тя представлява африкански статуи, т.нар. arts premiers. До всяка статуя има фотография, която представлява статуята в реален ръст, в същата позиция, в която е на изложбата.

Третата е потокът от снимки – 60 млн. дневно, които произвежда Фейсбук. Там трябва да се представим със снимка и да разказваме непрестанно живота си със снимки от местата, които посещаваме и нещата, които преживяваме.

Всеки пример поставя различни въпроси. Първият е за демиургичната амбиция на фотографията – да участва в конструирането на съвременния Аз. Арт проектът на Ай Вей Вей е натоварен с толкова много политически послания, с желанието субектът да бъде микс от изтръгване от обичайното място със „запращане” далеч в чужбина, с погледа отвън, който се вглежда, заинтригува, признава. Амбициозен проект като ярко предизвикателство към една амбициозна власт, която не така вижда формирането на своите поданаци.

Вторият пример поставя съвсм друг ред въпроси: възможно ли е западната цивилизация да възприема другите култури, без да ги „преведе” на своя език? Неизбежни ли са посредниците – западната фотография до афринаските статуи, защото без превода не можем да разберем оригинала?

В седмицата, в която поствам Фотографията и Аз-ът, посещавам впечатляващата немонументална Monumenta на Daniel Buren в Grand Palais в Париж. Всеки посетител е поканен да изпрати своите снимки, които стават част от архива на произведението. Идеята за фотографския образ на произведението на изкуството е индивидуализирана и масовизирана. Тя започва да звучи почти като императив. Преди не можехме да снимаме в музей, сега не можем да не снимаме. В едно по-скорошно преди – като в изложбата на африканското изкуство – фотографиите бяха професионални и уникални. Отпращаха към Фотографията. Сега са аматьорски, често банални, масови, еднодневни. Отпращат към Аз-а.

Фейсбук поставя въпроса за самите граници на фотографията – свръхпроизводството, потопът от снимки не протворечи ли на самата същност на фотографията като привилегирован поглед.

Тези и много други въпроси събраха звезден екип: Франсоа Сулаж от Университета Париж 8, чиято книга „Естетика на фотографията. Загубата и оставащото” (Изд на НБУ, 2012), още топла, току-що бе публикувана на български език; Цочо Бояджиев – философ и фотограф, Зафер Галибов – фотограф и сладкодумец, Орлин Спасов – експерт по медии – нови и по-малко нови. Звезден състав, интензивен дебат на Кафе-дебата „Фотографията и Аз-ът” (16 май 2012).

От фините коментари и вдъхновяващите идеи най-много ме предизвикаха две:

Има три красиви неща – фотография, шах, любов (Ц. Бояджиев). Колкото по-произволни са нашите пристрастия, толкова по-силни са изборите ни.

Аскезата. Колкото по-малко, толкова по-добре. Колкото повече се въздържаме от свърхпроизводството на снимки, толкова по-голяма е вероятността от създаване на качествена фотография.

Фотографията и Аз-ът е част от серията Кафе-дебати:

 

10.04.12

Интернет, геополитика, нова дипломация

Ерве льо Кроние, Институт за науките за комуникацията

С участието на специалния гост

Н.Пр. посланика на Кралство Белгия Марк Михиелсен

Модератор:

Анна Кръстева

Дискутанти:

Антоний Тодоров, Момчил Дойчев, Георги Проданов

 

16.03.12, 17ч.

Паметта на комунизма

Посланик Ф. Отие гостува на Кафе дебат

Модератор

Анна Кръстева

Участници

Тодоров, Ивайло Дичев, Лиляна Деянова, Момчил Дойчинов, Пламен Цветков, Росица Генчева, Стоян Атанасов

 

13.03.12, 18.30

Дигиталното публично пространство

Доминик Кардон, Център за изследване на социалните движения във Висшето училище по обществени науки в Париж.

Модератор: Ивайло Дичев

Дискутанти: Анна Кръстева и Ирена Тодорова

 

27.02.12, 15ч.

Социалната уязвимост

– нови предизвикателства пред градските политики

Марк-Анри Суле, Университет във Фрибург, Щвейцария

Модератор:

Анна Кръстева

Дискутанти:

Ленарт Нигрен, Университет Умеа, Щвеция и Радослав Сапунджиев, НБУ

 

23.02.12, 18ч

Кафе-дебат Amopa и приятели и Литературно кафене „София на Сена”

представяне на книгата на

Стоян Атанасов върху Цветан Тодоров „Аксиология на разума”

Модератори : Анна Кръстева и Рени Йотова

 

 

Кафе-дебат през 2011 г.

 

12.11.11

Тяло и Интернет

Франсоа Сулаж, Университет Париж 8

 

7.12.11

Големият дигитален обрат

Милад Дуеи, Университет в Лавал, Квебек

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s