Можеш ли да се влюбиш в една изложба, преди да си я видял? Такава беше авантюрата ми с Excentrique(s) trvail in situ на Daniel Buren в Grand Palais в Париж. Посещавам я на 24 май – ден за културни открития. Тя се е приготвила достойно – nocturne, приема гости по полунощ. Сякаш немонументалният монументализъм на Buren не е достатъчен, та влиза в прекрасна интерференция и с музикални авантюри – пигмейски полифонии.
Monumenta е монументален като амбиция арт проект: да се усвои креативно огромното пространството на купола на Grand palais – 13500 кв метра площ и 45 м височина. Голям артист с международна репутация всяка година след 2007. e поканен да приеме предизвикателството.
Естетичното се вплита в интелектуалното: докато след интензивен забързан ден потъвам в арт темпоралността, креативните отговори на Buren допълват собствените ми питания и размисли за пространствения обрат в социалните науки.[1]
Пространството все повече напуска вторичната роля на пасивно място, в което да се разположи произведението на изкуството. То започва да свири първа цигулка. Тази нова роля е заявена в дефиницията „работа in situ” – ключ към творчеството на Daniel Buren: “l’oeuvre d’art nait de l’espace dans lequel elle s’inscrit.”[2] В музея произведенията са изложени, създаването им се разгръща в паралелното пространство на ателието. Отношенията между произведение и музей могат да бъдат напрегнати, посланията на едните и другия – проитворечиви. D. Buren обръща това отношение: и замисълът, и осъществяването на произведението са дедуцирани и реализирани на мястото на експозицията, вдъхновени от мястото, хармонизирани с мястото, неразривно свързани с мястото. Радикален жест потвърждава първенството на мястото: произведението съществува само в мястото и се разрушава, когато трябва да го освободи.
Не само визуалното, но и музикалното се хармонизира с пространството: “concert situe”, “musique qui capture le paysage”[3]
Anna Krasteva 