Е-премиера: на парламентарните избори на 17 юни 2012г. за първи път французите в чужбина ще могат да упражнят правото си на глас по Интернет.
Интересът е стимулиращ: 700 000, всеки трети французин зад граница (от общо 2 млн.) е заявил готовност и желание.
Процедурата е класическа: желаещите пращат елекронния си адрес на властите. Те им връщат име за достъп и парола. Избирателят трябва да влезе в специално създадения за целта сайт www.votezaletranger.gouv.fr и да отметне избрания политик в списъка кандидати, избираеми в един от 11-те избирателни района за чужбина. Вотът се съхранява в база данни в Испания на компанията Scytl, специализирана в електронно гласуване. Естествено, не испанското, а френското правитество брои гласовете. По-точно, те се броят автоматично, като единствено френското правителство има ключ за дешифрирането на данните.
Е-обещанията винаги мобилизират аргментите на простотата и ефикасността.
Любопитното е, че те очевидно не звучат убедително на френската публика: критиките категорично преобдават над положителните оценки, скепсисът – над ентусиазма. Ще ги обобщя в две големи групи.
Рисковете на е-вота:
универсални и френски критики
Първата група са универсални. Те са “тежката артилерия” на противниците на е-вота – и там, където е въведен, и там, където предстои, и там, където дебатите са още в самото начало.
Основната критика е за тайната и свободата на вота, които никога не могат да бъдат гарантирани, когато той се провежда в домашна или друга частна среда. Axelle Lemaire, кандидатка на Социалистическат апартия за Северна Европа, хумористично и хиперболично го формулира по време на предизборно събрание в Лондон: „Да си представим за малко: когато вие гласувате по Интернет от къщи, никой не е там, за да провери, че не гласувате под заплахата на насочено към вас оръжие”.
Другата е за контрола срещу злоупотребите и сигурността на данните. При класическото гласуване бюлетините се броят от комисия в присъствието на представители на различни партии и независими наблюдатели. При електронното гласуване 700 000 гласа ще бъдат преброени автоматично и контролирани от …. един информатик (?!).
Втората група причини са с френски привкус, новите технологии не са най-силната страна на тази впечатляващо развита в толкова други отношения страна. Прeдвиденото приложение Java не е последното и потребителят трябва да дезактивира Java 1.7, за да инсталира ‘правилната’Java 1.6. Откриваме две слабости на електронната платформа за е-вота: първата е непрецизният изборна софтуеър, втората – прекалено високото изискване за интернет компетентност от избирател, който сам трябва да свали подходящата програма.
Е-вот или бойкот
На френски слабости – френска реакция: гражданска и политическа мобилизация.
Пиратската партия, която представя четирима кандидата за избирателните райони в чужбина, веднага открива сайт, на който събира критиките и недоволствата на гражданите.
Независимият кандидат Jose Garson e още по-радикален: той призовава за републикански бойкот на е-гласуванетопо Интернет.
***
В каква степен тези реакции се дължат на развития политически скепсис на французите и развитата им способност за контестации и до каква на дефицити и недомислия в самата система за е-гласуване– темата е с продължение.
Anna Krasteva 