Първата дама като първа туит-ерка на републиката. Кой би могъл да предположи, че тъкмо Франция ще предложи такава политическа high tech иноlация?
Ако Обама остана в историята като първият президент, превърнал Интернет в мощно оръжие за успешна кампания, то г-жа Валери Трирвильор е на път да остане в историята като първата „първа дама”, взривила с един туит цяла кампания.
Новата първа дама на Франция е страстен фен на Туитър. Тя инвестира в социалната мрежа идентичностен плам, провъзгласявайка я като израз на своята свобода и автономност на модерна жена. Свидетелството й пред списанието „Съвременна жена” е симптоматично: „Франсоа [френският президент] ми има пълно доверие. Освен за моите туит-ове. Някои биха предпочели да не съм толкова активна в в тази социална мрежа, но всички уважават моята свобода. Имам характер, не могат да ме вържат“.
Първата дама продължи да практикува своята туит-страст и по време на горещия етап на кампанията[1], така че я нажежи до невиждани high tech висини.
Може ли един туит да реши избори? Вероятно не, ще разберем след броени часове. Със сигурност може да взриви кампания, да произведе грандиозен скандал, да минира имидж, граден с години, да предаде свои, да зарадва чужди.
Тези и доста други ефекти предизвика туитът на г-жа Валери Тривейлер, приятелката на президента Оланд. Ако Туитър се бори за приз за политически дискурс, предизвикал с най-малко думи най-впечатляващ ефект, то туитът на френската първа дама би имал безспорни шансове. Авторката му вече заслужи прозвището „Валери Т. като туит”, а политеският скандал – Twittweilgate[2]
В едно кратко изречение първата туитърка на републиката обявява подкепата си за конкурента на Сеголен Роаял. Това би могло да остане в аналите на изборите в една френска провинция, ако се отнасяше само до един парламентарен мандат. Но новината изгърмява мощно в националното политическо пространство. Не замо защото С. Роаял е емблематична фигура на СП, неин официален кандидат в областта, ползваща се с официалната подкрепа на президента, а и защото е бивша негова съпруга, майка на четирите им деца. Един туит, а толкова концентриран афект, дългогодишно съперничество между две жени, нетърпимост и противоборство.
Какво така неудържимо привлича първата дама към Туитър? Какво се случва, когато една първа дама се екипира с това кибер-оръжие?
Туитър подведе опитната журналистка и амбициозна първа дама по два начина:
- че е пространство на „дисидентство”. Първата дама на Франция има офис в Елисейския дворец, съветници, шеф на кабинет. При толкова зорки очи импровизации в традиционните медии са малко възможни, социалната мрежа със своята краткост и персонализиран достъп се оказа на подходящата ръка разстояние.
- че е частно пространство на лично споделяне, емоции, афективност, страсти и пристрастия в противовес на регламентираната официална роля.
Туитър създава илюзията за индивидуална свобода. В центъра на скандала – и на поуките от него – е фината граница между публично и частно. А тя е ключова и за политиката , и за Интернет.
Саркози афишираше съпругите си, Оланд дойде на власт с обещанието да отпрати частното в частното и да върне на публичното достойнството и държавническата тежест. Едно изречение разби на пух и прах тази претенция.
Кой загуби и кой спечели в туит-гейта?
Загубилите са легион. На първо място г-жа Туит. Две трети от френските граждани категорично не одобряват микса от нови социални мрежи, политика и неполитически страсти. Ясно е посланието, че първа дама е оттоворна роля, а не трибуна за разчистване на лични сметки. Загуби СП , която панически се втурна да спасява Сеголен Рояли мъченически се разкъса между императивите на кампанията и будоарни страсти. Не спечели особено и дестницата, която вместо да убеждава избирателите с политически аргументи, не устоя на изкушението да прегърне жълтата тема. Дълго политическо време и държавническа мъдрост ще са необходими на Франсоа Оланд, за да възстанови имиджа си на „нормален” президент.
Спечели Туитър. Истински триумф за социалната мрежа. Прекрасна илюстрация на неотразимата й атрактивност – и първите дами не могат да й устоят, и на безпардонната й деструктивност – страховитата сила, с която взривява кампании, имиджи, репутации.
Туитър. Опасно! Строго забранено! За първи дами.
[1][1] Парламентарните избори във Франция между двата тура от 10 и 17 юни, които са решаващи за ориентацията на управлението на страната след спечелването на президентските избори от социалиста Франсоа Оланд месец преди това.
[2] Комбинация от туитър, името на първата дама Trierweiler и gate – като мощен политически скандал.
Anna Krasteva 