Български и балкански миграции и мобилности

Казват, че всеки търси нещо. Имп търсеше къде да отиде.

Тери Прачет. Музика за душата. С.:ИК Вузев, 2000, с. 21.

Къде отиват българите и какво търсят там, където отиват, е предмет на анализ в този тематичен брой на Социологически проблеми, посветен на миграции и мобилности. Питанията не се опростяват, а умножават и усложняват, когато към пътищата на българите се прибавят тези на други балканци, както и на чужденците, търсещи „нещо” в България. Множеството проблематики, проблематизации, перспективи са структурирани в пет части.

Първата анализира миграционната политика в европейска, балканска и национална перспектива. Как политическият, медийният и академиният дискурси „усвоявават” и интерпретират миграционната проблематика е обект на анализа на Росица Генчева. В сгъстеното историческо време на посткомунистическият преход трябва да се научи и обговори проблематика, чиито части отпращат към различни пластове във времето – някои термини са свързани със собствен исторически опит, други – с последни промени, имат повече вносен характер и носят конотациите на понятията и политиките, които белязват пътя ни към европейска интеграция и нови политически ангажименти. Миграцията е един от феномените, които най-мощно предизвикват доминиращата роля на националната държава във Вестфалския ред. Един от нейните основни атрибути – гражданството – преминава през съществени трансформации. Евелина Стайкова анализира някои от новите му форми като денизеншип, мултикултурно, транснационално и европейско гражданство. Контрол и човешки права са изключително важни, но често противоположни предизвикателства. Статията на адвоката с богат опит в защита на мигрантите Валерия Иларева аргументира необходимостта от балансране прерогативите на държавата с правата на мигрантите. Този сложен баланс се търси по отношение на една от най-чувствителните сфери – правото на семеен живот – и се аргументира на основата на сравнителен анализ на международното, европейското и българското право. Ако има вид политика, който заема безспорно ключово място сред миграционните приоритети, това е ограничаването на изтичането на мозъци и привличане на образованите, иновативните, креативните. Какво (не) правят Балканите със своите умове и таланти е обект на изследването на френския изследовател Миряна Мороквасич.

Балканските граници и Балканите като граница са в център на изследванията във втората част. Ако Западът продължавачесто да мисли Балканите като границата, където идентичността преминава в другостта, българските автори в броя мислят границите като преминаване, отвореност, осмисляне. Анна Кръстева анализира конструирането на граници, ред, чуждост и парадокса на две паралелни, но противоположни тенденции: обез-граничаване,от една страна, мултиплициране и диверсифициране на граници, от друга. Всички автори се вписват в конструктивистката парадигма и акцентират върху производството на смисъл, върху границите като трансформатори на идентичности: „там сме българи, а тук сме турци”, отбелязва информатор на Меглена Златкова и Стайна Петрова. Границите категоризират индивиди и групи (Меглена Елчинова), те правят относителни понятията ‘отиване’ и ‘завръщане’ за тези, които в рамките на своя живот са живели от двете страни на границата. Тракийските българи (Валентина Райчева и Ирена Бокова) и българските турци (Меглена Елчинова, Меглена Златкова и Стайна Петрова) са предпочитаните терени, на които се анализират наративите и политиките на паметта, обез-граничаването на територии („Тракия без граници” в ), конструирането на идентичности в и чрез мобилността. Пространството и времето се срещат в мобилността и нови пътища реактивират миграционни маршрути от други времеви пластове: „Вековните маршрути на гурбетчиите бележат посоките на съврементите миграции” (Петко Христов).

 

Демократична България има повече от кратка история на интеграция на имигранти. За да оценим и разберем къде сме по пътя на спазване правата на имигрантите, приобщаването им към българското общество, както и на отварянето на българското общество към този нов външен източник на етнокултурно разнообразие, продуктивно е не толкова да се сравняваме със собствения си скромен опит в близкото минало, колкото с други европейски страни. Именно това сравнително аналитично огледало, квантифицирано в международния Индекс за политиките на интеграция на мигранти (MIPEX), анализирано от Звезда Ванкова, позволява да се разбере 26-тото място сред 31 държави от Европа и Северна Америка., както и оценката (41% ) за умерено благоприятни условия на политиките на интеграция. Панорамната картина на интеграцията е допълнена продуктивно в две интересни перспективи: градските политики на включване (Илдико Отова) и завръщането от миграция (Ваня Иванова). Управлението на потоците – миграционната политика – се дефинира и реализира от държавата и нейните институции. Социалното пространството на интеграцията на мигрантите е градът, а европейски и световни примери показват колко иновативни и креативни могат да бъдат местните политики. С любопитното изключение на малобройната и намаляваща британска общност,  имиграцията в България е градски феномен. Доколко (не)подготвени и (не)чувствителни към интеграцията на мигрантите са родните градове на фона на разнообразния, пъстър и богат европейски опит, е предмет на изследването на Илдико Отова. Ваня Иванова въвежда друга перспектива – завръщането. Впечатляващо е колко бързо тече историческото и изследователско време. Комунистическата миграция беше лишена от завръщане, емигрантите бяха наричани „невъзвращенци”. За младия изследовател Ваня Иванова завръшането е естествен етап на миграцията, който понякога я завършва, но друг път е просто временна спирка в продължаваща мобилност.

Ако травмата не присъства в анализа на завръщането, напълно нормализирано от демократизацията и глобализацията, тя е ключова за политическата миграция в четвъртата част на настоящия брой. Показателно е,че в бежанската проблематика се влиза през най-уязвимите от уязвимите- децата. Анна Ризова въвежда фигурата на „бебетата – бегълци”, непридружените малолетни мигранти, на границата между жертви и актьори, в спиралите на сложни семейни стратегии, апетити на трафикантски мрежи и често безсилни интеграционни политики. Мила Манчева и Андрей Нончев разглеждат образователната интеграция на децата бежанци, като въвеждат отимистичната перспектива на приложимост в родни условия на успешни и позитивни европейски практики.

Прекъсвания в професионалната кариера, работа далеч под квалификацията, оброзаванието и опита, трудно постижимо признание –перипетиите на трудовата интеграция на бежанците в два европейски контекста – български и френски – анализира Албена Чолакова на основата на мащабно сравнително изследване. Европейска перспектива, вглеждане и в началото, и в края на на процеса откриваме и в историко-антропологичното проучване на гръцката изследователка Мария Кокину на гръцките политически имигранти в България след края на Втората световна война, които тя анализира както като миграционен опит, така и като политика на двете държави.

Миграцията е като Янус, феномен с две лица – нашите емигранти са имигранти в Испания. Емиграцията – от нагласи до миграционен проект и миграционен опит – е предмет на анализ в петата част на настоящия брой. Ако Алексей Пампоров на основата на богат емпиричен материал от четири изследвания, проведени в петмесечен интервал, разглежда нагласите, мотивациите и готовността за емиграция, Моника Ибанес анализира ролята на българските медии в Испания за придаване нова символна стойност на българския език, за възпроизводството на „колективния спомен за преселването” и за утвърждаване принадлежността към българската национална общност. Испанската изследователка набляга и на факта, че представянето на колективната памет и идентичност в многомерно пространство (локално, национално и транснационално) съдейства те да придобият транснационален характер. Националните спецификации – българи в Испания, македонци в Германия – не могат да покрият богатството и разнобразието на миграционните ситуации. Мнозинствата и малцинствата не винаги мигрират по сходен начин, вторите често са по-активни от първите. Характерен пример са ромите, подробно анализирани в сравнителна перспектива с българското мнозинство от Алексей Пампоров. Спецификата на друга малцинствена миграция – на албанците от Македония – в комплексността на нейните проявления – мрежи, трансфери, идентичности  и в отликите й спрямо миграцията на македонското мнозинство е разгледана от Ивайло Марков на основата на богато теренно изследване.

Калейдоскоп от случаи, дестинации, траектории, актьори, идентичности, политики, дискурси, граници, памет изгражда пъстра картина на българските и балканските миграции. Не е търсен единен обяснителен модел, а точно обратното – диверсификация на методологическия инструментариум и аналитичните перспективи. Това, което е търсено, е баланс между актьори и политики, между миграция и интеграция, между теотерично и емпирично, между държавни приоритети и човешки права.

Ред е на читателя. За да оцени кои баланси са намерени и кои перспективи остават отворени.

Каним читатели, почитатели и критици на публичното представяне на броя на 1 октомври 2012г. Мястото – Френски институт, ул. Дякон Игнатиев 2, часът – 18.30. Чаша вино за разпалване на критичните страсти и за споделяне на позитивните прочити.

Български и балкански миграции и мобилности

Анна Кръстева

Мобилни Балкани

 

Миграционна политика:

европейски, балкански и български проекции

Росица Генчева

Автоетнография на прехода:

понятията бежанец, убежище и трафик на хора в България след 1989 г.

Валерия Иларева

Миграционният контрол и правото на семеен живот

Евелина Стайкова

Миграция и гражданство:

глобални предизвикателства с локални измерения

Миряна Мороквасич

Транснационална мобилност на висококвалифицираните.

Предизвикателства пред Събрия и Западните Балкани

 

Граници, идентичности, политики на паметта

Анна Кръстева

Граници или глобализация:

балкански дилеми

Валентина Ганева-Райчева

Политики и практики при конструиране на памет и наследство:

Съюзът на тракийските дружества в България

Магдалена Елчинова

Граница и категоризиране:

върху случая на изселниците от България и Турция през 1989 г.

Меглена Златкова и Стойка Пенкова

Завръщания през границата.

Форми на преминаване на българо-турската граница от младите поколения

Ирена Бокова

Граници, мобилност и реконструиране на територии

Петко Христов

Гурбет и идентичност:

по материали от Западна България, Източна Сърбия и Западна Македония

Интеграционна политика:

европейски, национални и градски перспективи

Звезда Ванкова

България в международния Индекс за политиките на интеграция на мигранти (MIPEX)

Илдико Отова

Миграция, интеграция, градове:

европейски контекст

Ваня Иванова

Завръщане от миграция в концепции, политики и образи

 

Бежанците – от травмата до интеграцията

Албена Чолакова

Между институционализация и неформализация на професионални кариери на бежанци в Бьлгария и Франция. Парадоксални ефекти

Мария Кокину

Политическите бежанци в Гърция и България след края на Гражданската война (1946 – 1949). Дискусия върху понятието бежанец по повод един епизод от гръцката история

Анна Ризова

Бебетата – бегълци:

непридружените непълнолетни бегълци в България

Мила Манчева и Андрей Нончев

Интегриране на деца бежанци и търсещи убежище в  българската образователна система

 

Емиграцията – пожелана и осъществена

Алексей Пампоров

Емигрантският опит и намерения за емиграция на населението на РБългария в периода февруари-юли 2011г.

Моника Ибанес Ангуло

Стратегии и тактики на представяне на българските мигранти в Испания

Ивайло Марков

Миграция, трансфери и социо-културнa динамика при албанците от Република Македония

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s