За сирийските бежанци – с разбиране и съпричастност, не с паника

ДОЦ. АННА КРЪСТЕВА: НЕ ВСИЧКИ БЕЖАНЦИ ОСТАВАТ ТУК

Няма да се стигне до изграждане на нов бежански лагер в Харманли, в България картината е спокойна

http://argumenti-bg.com/19935/dots-anna-krasteva-ne-vsichki-bezhantsi-ostavat-tuk/

24 ноември 2012 07:00 | Весела Веселинова |

доц. Анна Къстева

доц. д-р Анна Кръстева, ръководител на Центъра за европейски, бежански, миграционни и етнически изследвания към Нов български университет.

– Госпожо Кръстева, колко бежанците има в България сега?

– В България картината е спокойна. Ясно е, че в ситуация на криза не би трябвало да говорим за спокойствие, но до момента има около 730 търсещи убежище от началото на годината, от тях 173 са сирийци. Няма драматична разлика спрямо предишните години. Това са съвсем нормални цифри, вероятно няма да достигнем 1000 души бежанци. В момента капацитетът, който съществува не е запълнен. От Държавната агенция по бежанците обявиха, че все още има 260 легла и доста голям свободен капацитет. През септември е имало 48 бежанци, април-май са били 19, а през август – 41. Има малко увеличение, но то не е драстично. До 260 има още места.

– Колко деца на бежанци има в страната ни?

– Няма публично изнесени данни. Една не малка част от бежанците, които достигат до нас, идват със семействата, с децата си.

– След като от Министерския съвет отпуснаха 200 000 лева за временен прием на до 1000 души бежанци, възможно ли е страната ни да откаже на наша територия да се приемат бежанци?

– От огромния поток бежанци, които войната в Сирия произвежда – до сега са 440 000, до страната ни  достига нищожно малка част, както виждате. В медиите се създава психоза…

– Но след решението на Министерски съвет от миналия месец за отпускане на средства за изграждане на бежански лагер в Харманли, кметът и хората там са притеснени и не желаят там да има лагер там. Създаването на нов бежански лагер на българска територия ще отвори доста въпроси...

– Става въпрос за една хипотеза, за една възможност такъв лагер да бъде построен. Изграждането му ще започне тогава, когато бъдат налице предпоставките, когато капацитетът достигне по-високи стойности. За момента случаят не е такъв. Правителството реагира адекватно, не чака да се запали къщата и тогава да се търси от къде да се вземе вода, а се изгражда пожарна инсталация, която да бъде готова, ако не дай си Боже пожарът избухне. Моята лична хипотеза е, че няма да се стигне до изграждането на този лагер. Трудно ми е да си представя, че кметът на някоя община у нас ще е решил всичките си проблеми и ще каже – „всичко съм решил, дайте и този голям хуманитарен проблем да го реша”. В цяла Европа положението е тежко, България е най-бедната страна. Нека не създаваме предварително психоза. Няма още ситуация този лагер да се изгражда, правят се разумни стъпки за превенция.

 

– Как може да предвидим проблемите? Да имаме достатъчно мъдрост да видим проблемите в зародиш и да ги избегнем.

– В тази ситуация стратегическият подход е да се насочат огромната част от усилията, от ресурсите на външнополитическия капацитет и на България, и на ЕС към възможно най-бързото решаване на конфликта. Когато се успокои ситуацията в Сирия всички тези проблеми, които дискутираме, ще бъдат една напълно отпаднала хипотеза. Големите сили трябва да намерят компромис. Ясно е, че обикновените хора плащат цената, а в момента мускули мерят от една страна Иран и Русия, от друга страна – ЕС, САЩ. На това равнище трябва да се реши проблема. В Сирия властта е пред капитулация, но големите сили трябва да намерят решение. Тук виждам първи признаци кога ще се случи това, което всичко очакваме – насоката да се търсят по-гъвкави решения, да се намерят някакви по-умерени хора от управляващите в момента, на които да се възложи временна власт, временно управление в което да установи мира, да въведе първи следвоенни разпореждания, за да могат хората да се връщат по местата си. След това да се мисли за създаване на държава. Това е стратегическото мислене.

– Кой в България трябва да играе водеща роля за решаване на въпросите при евентуален бежански поток?

-Ние говорим за МВР от една страна, за Агенция за бежанците – от друга, но централна роля трябва да играе Външно министерство. Ние не сме и не трябва да бъдем в пасивна позиция. Огромните усилия на държавата се насочват към възможно най-бързо решаване на проблема, международната общественост много категорично подкрепя Щатите, НАТО и ЕС. Много маргинална, неодобрявана е позицията на Иран. Нужни са по-гъвкави, по-дипломатични стратегии на компромисни варианти с едни по-умерени фигури от настоящия режим, които да прекратят войната и да поставят началото на следвоенната реконструкция – това е пътят. В момента и Сирийската общност у нас е много мобилизирана. Тя помага на институциите. Позитивното е ние да се усетим като хора с международна отговорност и международна солидарност и когато няколко десетки души имат нужда от помощ – нека им я окажем с радост и удовлетвореност, че сме европейци, които вярват в демократичните ценности на солидарността. Нека гледаме на проблема като хуманитарен и дадем малкото, което се очаква от нас.

– Какви са задълженията на страната ни – ако дадем статут на бежанец на един човек, да осигурим условия за живот и на семейството му?

– През 1993 г. България подписа Женевската конвенция за даване статут на бежанец, което е голямо демократично постижение. Няколко години преди това, до края на комунизма, България сама произвеждаше бежанци. С началото на пътя на демократичното развитие страната ни поема този международен ангажимент да приема бежанци, каквито има в историята ни – приемали сме арменци, евреи, хора, които са бягали от насилие, войни, геноцид.

– Къде са местата за настаняване на бежанци?

– Държавната агенция за бежанците има дом в Астрогор. Има капацитет и на територията на София. Домът в Любимец се управлява от дирекция „Миграция” на МВР. Трябва да се прави разлика между бежанци и нелегално преминаващи границата. Нелегално преминаващите са от компетенциите на дирекция „Миграция” – МВР.  Хората, които минавайки, заявяват, че бягат от конфликт и по международното право се считат за търсещи убежище биват настанявани на място, където да чакат решението за предоставяне на статут на бежанец. Държавната агенция разглежда всеки случай индивидуално. Една от възможностите е държавата да открие лагер за до 1 000 души, за който са определени отпуснатите средства.

– През 2009 г. подписахме документ, в който се казваше, че ще се дава определена сума на страната, която приеме бежанец и го интегрира.

– Относно отпускането на 5-6 000 евро – това е Програмата за презаселване на Европейския съюз. Тя е създадена далеч преди Сирийската криза. По линия на тази програма България прие решение от 2014-та година да се приемат 20 души за презаселване. Все още профилът на тези 20 души не е определен – от къде ще са, ще има ли предпочитание на дадени бежанци. Опитът показва, че най-балансирания подход е когато се определя този профил да се има предвид наличната миграционна ситуация в страната. Да се приемат хора от националности, етнически групи, които имат изградени общности у нас. У нас има голяма сирийска общност. Би могло тези 20 души за презаселване да се вземат и от този конфликт. Тази програма се финансира, класическата сума е 4000 евро. За страни, които до момента не са участвали има поощрение да започнат с по-високи суми – 6000, после – 5000 и след това се стига до нормалната сума около 4000. Част от тези програми се финансират отвън. Домът в Пъстрогор е изграден и с европейски средства.

 

– Ако има бежанци от Сирия на наша територия, възможно ли е България да предпочете християни или определено течение в мюсюлманството? Какъв да бъде профилът на хората, на които може да предложим убежище?

– България е суверенна в избора си – как ще дефинира този профил. По програмата за презаселване се избират истински хуманитарни случаи – хора с много сериозни медицински проблеми, които имат нужда да им бъде помогнато с лечение, малки деца – специфични хуманитарни случаи. Това е първият критерии. След това културният профил може да бъде мислен така че да облекчи интеграцията. Идеята е не да се изключват категорично някакви групи, а по-скоро да се мисли за хора, които по-лесно биха се интегрирали, ако тук има общност, в която биха се интегрирали и ако има профил, който да съответства на културни характеристики на приемното общество. Не може да се изключи дадена религия. Ако има тежък хуманитарен случай, е важно да се помогне на човека в беда.

Въпросът е твърде сложен, за да да се каже – тези бежанци „да” или „не”. България все пак е страна с по-пъстра картина, има мюсюлманско малцинство. Като всяка криза ситуацията в Сирия произвежда множество бежанци. Те напускат не защото искат да живеят в България, Турция, Франция или другаде. Те напускат, защото е под заплаха живота и имуществото им, има опасност за живота на техните деца. Огромната част от тези хора не достигат далеч. Те седят в съседните страни и чакат да спре конфликта, да се възстанови мира и да се върнат по домовете си, да възстановят имуществото си. Въпросът Ви се отнася по-скоро за интеграция, за хора, които са решили да живеят тук, които свързват образованието и израстването на децата си тук, където вече има значение езикът, религията. В момента говорим за хуманитарна ситуация, в която страните трябва да проявят солидарност и да поемат малка част от тежестта. Тази помощ е нищожна, тя е съобразена с нашите малки сили. На фона на 440 000 това, ние сме приели 48 през септември, като не всички от тези, които влизат остават.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s