Нелиберално за лидери

 

Велик политик, велика писателка. Маргарет Тачър, Айрис Мърдок.

Спорен, но безспорно забележителен лидер, една от най-големите на ХХ век.

Забележителна писателка, още първият роман „Под мрежата” е сред най-големите на ХХ век, признания като Букър и отличия след това.

Толкова талант, сила, пробиви, лидерство. Защо тези уникални личности трябва да бъдат представяни чрез деградация? Дълъг живот постижения, няколко години болест. Защо това арт взиране именно в нея ? Фундаментално нелиберален подход –лидерството в политиката и литературата са лично постижение, болестта е деструкция, която връхлетява смъртните. Делата са висините на велики личности, болести като Айцхаймер заличават личността.

Харесвам, харесвам много английското кино. Хуморът, необичайният поглед, ненадминатата изисканост. Не харесвам, не харесвам никак Желязната лейди (с фантастичната Мерил Стрийп) и Айрис (с Кейт Унслет, Джуди Денч, Джим Броудбенд) заради воайоризма към разяждащата болест. Два филма със страхотни актьори и великолепни изпълнения, унижаващи великите си протагонисти.

Не приемам нелибералното принизяване на лидери.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s