Гражданите не се разпознават в целия елит – нито в партийния, нито в бизнес елита, нито дори в синдикалния. Има искане да се „назначат“ нови синдикати. Синдикати и до момента има много, около 30, само два имат над 50 хиляди члена. Този пример илюстрира парадоксалната логика на протеста – всички биват обявявани в „колаборационизъм“, но легитимният синдикален елит не трябва да се „назначава“ , а да се издигне и утвърди отдолу.
Пропаст зейва в множество гилдии и градове. Надигнаха се и лекари, и студенти, протестът единодушно недоволства пред Съдебната палата, Варненският кмет не е единственият, чиято оставка се иска и скоро щбъд е получена.
Огромна е пропастта и много трудно ше бъде запълнена. Затова ще трябват усилия и от двете страни.
Политиците в момента правят усилия – от смешни до парадоксални, искат да се доближат повече до гражданите.
„Отличниците“ на кабинета – Н. Младенов, Л. Павлова – защитиха името си на първенци, като първи започнаха да критикуват правителството, т.е. самите себе си. Прозряха, че магистрали не били достатъчни, а трябвало и социална политика. Даже и Цв.Цв. се включи в хора.
Най-парадоксалният начин е домогването на елита до статута „гражданин“. Цв.Цв. е станал европейски правен прецедент, съдът оправдава министъра (за клевета срещу магистрат), защото бил говорел като гражданин, не като министър на вътрешните работи. Какви нови висини на правото.
Не само бъдещето служебно правителство, но и бъдещите служебни кабинети щели да имат граждански съвети. Институциите се легитимират не със своята ефикасност и смислени политики, не със стриктното изпълнение на задачите, за които обществото им плаща, а с факта, че ще има граждански съвети”, коментира доц. Кръстева.
Според Кръстева съставянето на граждански съвети може да бъде симпатично, но така или иначе има други критерии за оценка на институциите. Със или без тези съвети,
ако институциите започнат да си вършат
работата, това би било конструктивен
отговор на протестите.
Гражданските съвети в момента ще са пришити като мартеничка за институциите – нищо повече.
На въпрос, има ли сриване на институциите, доц. Кръстева отговори:
„Със скоростта с която взимат днес решения,
институциите бламират сами себе си.
Някои от тези решения са напълно противоположни на политиката им досега или се взимат под натиска на протеста, а това показва, че те нямат собствен дневен ред. Ако институциите са уверени в своите политики, те ще излязат и ще ги огласят, ще кажат не може това или онова, защото ще се случи еди какво си. Това показва, че всичките им политики до момента не издържат на професионални аргументи . Те трябва да се вгледат в себе си и да видят къде не издържат политиките им.”
Доц. Кръстева коментира и абдикацията на лидера на БСП от бъдещ премиерски пост. Тя подчерта, че наистина
немислимо е само след няколко месеца
гражданите да видят в премиерското
кресло някой , който вече са гледали,
независимо дали това е Станишев или друг. Изказването на Станишев е типичен ПР ход – декларира се една приемлива, дори позитивна позиция, за да се отправят две невидими, по-важни послания. В ПР-а често неказаното е по-важно от казаното. Двете послания, които иска да ни внуши БСП лидерът са: първо, че Станишев ще играе ключова роля във формирането на бъдещия кабинет, второ, че той ще бъде коалиционен. И двете са неверни. Има два вида правителство, които гражданите няма да приемат – еднопартийно и коалиционно. И правителството на малцинството на ГЕРБ, и тройната коалиция оставиха горчив вкус дълго време, горещият гняв в последно време ги направи абсолютно неприемливи.
Изказването на премиера в оставка Борисов, че всъщност Станишев вместо себе си, ще предложи друг по когото да се хвърлят камъните, политологът коментира така: „Станишев или който и да е лидер да стои отстрани и да еднолично да дава съвети е сюрреалистична хипотеза, които не си заслужава да коментираме. По-любопитно е защо я лансира Борисов. Привидни противоположности, и двамата лансират една и съща – лидерска – теза. А това, което е сигурно е, че след изборите не един лидер, още по-малко старите лидери ще играят първа цигулка, а ще се търси
друга формула на правителство – най-вероятно е програмно с утвърдени, необвързани и неопетнени експерти. Трудно се управлява след конфликт и в криза.
И гражданството, и политическият елит търсят нещо ново. Не става дума за какво да е, а за властта, която в момента се изплъзва на всички, за постигане управляемост на държава.
Държава се управлява не от улицата,
а с личности, можене и компетентност. С отговорност.
Обществените съвети не са разковниче. Президентът няма право на много грешки. Огнян Донев е една от тях. Възмутените критики срещу него обединиха и радикалните протестиращи по площадите, и по-умерени критици във форумите. Нито президентът трябва да легитимира бизнесмени със съмнителна репутация, нито бизнесът има интерес да се представя с проблематични лица.
Монополите не направиха ли картел с опасност за националната сигурност?
Няколко грешки може да допусне бизнеса. Първата е да премине в кръгова отбрана, монополите да прераснат в картел срещу гражданите и държавата. Втората е да „превземе“ държавата – президентът да предпочете представители на едрия бизнес да оглавят/доминират служебното правителство. Третата е да се „обиди“ на гражданите вместо да открои тези свои представители, които да утвърждават национално отговорен бизнес.
Със сигурност тази революция не е Октомврийска
„Съд за всички правителства“, „Търсене на отговорност на всички политици на прехода“ , „Народът не преговаря“– много от лозунгите звучат радикално. Виждаме и други атрибути на революциите – елитите не могат, масите на искат. Но тези ленински дефиниции не са ми по вкуса.
Със сигурност не е октомврийска революция. Независимо, че много лозунги са много левичарски, че монополите са на прицел, а и някои от спонсорите са от Изток, които сигурно напомпват исканията за национализация. Не е октомврийска революция, защото хората искат повече демокрация, не казионни лица, а по-истинска демокрация – активно гражданство и легитимни представители.
Детската болест на демокрацията през 90-те беше да мисли, че тя е само дясна. Детската болест на протестите днес е да мислят, че тя е само лява.
А разликата между демокрацията и комунизма е, че демокрацията е плуралистична – и като ценности, и като идеологии, и като политики. Да не говорим колко глобализацията размива тези различия и въвежда нови.
Днес множеството в София беше впечатляващо, но не помитащо. Имаше приповдигната атмосфера на граждани, носещи националното знаме на националния празник и припяващи възрожденски песни. Не казионно, а народно честване.
Толкова хора, в толкова български градове, които гордо заявяват, че са българи и искат да останат такива: „Искаме да останем тук“ Толкова много граждани и толкова малко политици – наистина уникален 3 март. Политиците, които не посмяха да празнуват със своите съграждани националния си празник – сигурен индикатор, че трябва да си ходят.
От Ню Йорк до Мадрид, от Лисабон до Атина – гражданите навсякъде превзеха площадите с един и същи аргумент: „Ние сме 99 процента“ в едни и същи протест срещу безотговорността на елитите и с едно и също искане за повече справедливост. Българите станахме част от глобалното гражданство.
Бих нарекла ставащото „Варненска пролет“. И защото активните варненци са повече от софиянци, и защото гневът е добре прицелен – срещу кмет и групировка,. Не срещу бизнеса въобще, а срещу задушаващите бизнеса групировки, не срещу елита въобще, а срещу кмет, поставил града на колене пред задкулисни интереси, не срещу властта въобще, а срещу тази, която изяжда Морската градина и задушава виталността и предприемчивостта на морската столица.
Не само закон трябва, а и морал. Колко време няма да си подава оставката кмет, заради която млад мъж в разцвета на силите си се самозапалва.
Смяна на „системата“ като възел от зависимости, клиентелизъм, корупционни механизми –Варненската пролет успя да победи, а и даде пример на всички протести за конкретни цели и вдъхнови за конкретни действия.
Anna Krasteva 