България – британски употреби

Изборите правят политиците репетитивни. Новите нападки на Камерън срещу – евентуалните – български миранти повтарят предишните и по-предишните. С всяко изказване на Камерън нтервюто, дадено за Стандарт миналата седмица, ства впе по- актуално.

Черен PR за британска употреба

http://www.standartnews.com/mneniya-komentar/cheren_pr_za_britanska_upotreba-181699.html?unmobile=1

Атаките срещу българите станаха задължителни за политиците на Острова

България не за първи път става обект на черен PR от страна на Острова. При това аз бих разграничила поне три вида залози – вътрешнополитически, външнополитически и демографски. Вътрешнополитическият е свързан с правителството на Камерън и специално на партията му. Антиемигранският дискурс активизира консервативния демократ и закрепва един крайно десен електорат, който в момента трябва повече да се обгрижва, защото той се колебае дали да не се обърне по-надясно. Вторият залог е европейски – знаем доста острата игра на Камерън с ЕС, която той води не само по време на срещите на европейските лидери, а непрестанно. Непрекъснато произвежда отрицателни аргументи за влиянието на Европа върху икономическото и политическо „здраве“ на Великобритания, и търси слабости, една от които е свободното движение на хора. Третият аргумент е по-специфичен, по-малко познат у нас, но британският избирател е много чувствителен именно към него. Това е демографският аргумент. Великобритания е една от най-населените страни в ЕС. Тя е остров и няма как да се разраства, затова вече започва да се стреми да не расте прекалено бързо. При нейното население от 63 млн. души демографи и политици пресмятат, че мигрантите, които влизат там, са между 200 и 250 000 души годишно. Това е в пъти повече от миграцията, която би била сравнително поносима – 40 000.

С аргументите срещу емигрантите Камерън иска и много ясно да се отграничи от лейбъристите, обвинявайки тяхното правителство, че именно то е допуснало толкова мощно да навлязат емигранти от Източна Европа. Не става дума само за българи и румънци, които в момента са „на амбразурата“ и са основният обект на този цчерен PR. Така че на всички фронтове, които Камерън е отворил – и спрямо лейбъристите, и спрямо по-десните опоненти, и спрямо европейските си партньори, той опитва да  покаже, че ЕС не върви и не върви в едно от основните си измерения – свободното движение на работната сила. А обикновеният британец, независимо от своите политически убеждения, е чувствителен към демографския ръст и към необходимостта от контрол на този ръст.

Найджъл Фарадж също се включва в това съревнование кой ще може да вземе по-големи политически дивиденти от емиграционната тема. Всъщност на запад политическите сили се структурират в немалка степен на базата на антиимигрантския дискурс. Великобритания не е изключение. Антиимигрантски дискурси, произвеждани от влиятелни партии, имаме в повечето западноевропейски страни. Така че май трябва да свикваме с тези реалности. Една от съществените разлики е, че у нас крайно десните партии са анти малцинствата, а не антиимигрантите. Но на запад това е електоралното поле, където те се разполагат.

Ако не покриват имигрантите с черни краски, ще си загубят електората. Затова не се произвеждат разумни и рационални дискурси. Защото, когато говорят как при тях социалните помощи са 10 пъти повече от минималната заплата у нас и съответно това ще предизвика огромния поток от имигранти, това не описва реалностите. Защото животът в Лондон е повече от 10 пъти по-скъп, отколкото в България. И има сравнително малко наши мигранти, които могат да си позволят да отидат да живеят достатъчно дълго в толкова скъп град, за да могат въобще да претендират за техните социални помощи. На този силно популистки дискурс трябва да се отговаря с конкретни факти.

Реклама