Започваме деня с добро утро на корейски, японски, казахски, турски, български.
Малка, пъстра група докторанти от различни страни, с разнообразен опит и културна експертиза, всички обединени от интереса към управление на различията и неизчерпаема любознателност.
Курсът е етнически политика и започваме със собствените си културни идентичности. Малки симпатични истории на предци, преходи, промени, преображения. Калейдоскоп от културни миксове. Майка и леля имат еднакви дадености – баща руснак и майка българка, а едната се определя като българка, другата – като рускиня. Идентичността се задава от произхода, но колко динамично се променя от и в опита: усвоеният в тънкости японски език, дългото потъване в екзотичната цивилизация карат европейка да се чувства полу-японка. Казахка носи „бурна непокорна кръв“ от предци араби, а в звънкото красиво име, което ни звучи толкова европейски, се смесват няколко азиатски пласта. Името е толкова ключово – дали да продължи именната традиция на рода или радикално да скъса с нея с нови или просто модни имена. Баща предлага името И., а майката казва: „Както и да я наречем, всички ще й казват В.“ Така в паспорта и общуването и до днес е В. и наблюдава с любопитство интеркултурните джендър трансформации – в някои култури името се възприема като мъжко, в други – като женско. „Чиста“ идентичност в глобалния мобилен свят е невъзможна – дори когато при някой всичко – етничност, език, име, конфесия – е 100% , другите внасят разнообразието – никой не я възприема в нейната стопроцентова национална принадлежност, а непрестанно й приписват всякакви други идентичности.
Заредени с толкова вдъхновяващи лични истории, на големи хапки започваме да поемаме теорията, която повишава полифоничността, внасяйки обяснение, разбиране, смисъл.
Не познавам студенти, които са не обичат почивките поне колкото лекциите.
Темпоралността в събота е мека, без обичайната забързаност, имаш време да се порадваш на новите арт постъпления. Тази креативна среда с вкус на младост, творческо прохождане и експериментиране впечатлява новодошлите и радва постоянните.
Общуването пак е интеркултурно, а кафето приятно сменя жанра. Азиатска колега искрено ни забавлява с разказа си за българските стереотипи като моден лакмус. Когато я питат дали е японка знае, че е елегантна и изискана, когато предположението е за китайка, разбира, че е Ilientzistyle, запитат ли е дали е виетнамка, осъзнава, че е била доста небрежна сутринта.
Ароматното кафе и интеркултурният хумор зареждат за нова солидна порция теория.
Съботна сутрин в НБУ: специално време за специални хора.
НБУ. Университетски дневник. 2013, бр.3.
Anna Krasteva 