Срс, оракули, псувни, боксови ръкавици като образи и послания на избори 2013

Кой казва, че няма нищо ново в кампания 2013?  И Станишев се допита до оракула на храма на Дионис, и Волен Сидеров се разсъблече по почина на Слави Бинев и Путин, и литургията замени чалгата, и видяхме ясно затворения кръг на властта. И срс-тата пометоха всичко останало.

Срс като Терминатор

Не помним избори без скандал. Очаквахме, знаехме, че ще дойде, той не закъсня. В предишни години беше идеологически – партийна книжка, реална, а по-често измислена, сега е технологически – срс. Digital  natives, родените в Интернет наистина са най-технологичното поколение, но я разбират в духа на споделянето, иновацията и комуникацията. Родените преди Интернет и станали политици я разбират по най-атавистичния начин – като терминатор и тотален разрушител на кампанията.

Срс като банализирано средство за подслушване – и на противниците, и на своите. Всички знаят и всички имат едно предпочитано време публично да оповестят своето публично споделено знание – кампанията.  Какво постига срс като тежка артилерия на кампанията:

·         корумпирани екс министри хващат този шанс да се превърнат от виновни за корупция в жертви на подслушване;

·         своите винаги са по-опасни от чуждите, защото знаят повече, а и защото не виждат, защо след като винаги са били корумпирани със знанието и споделеността на свои и лидер, в един момент да престанат да бъдат, пък и точно те да плащат;

·         ГЕРБ дойде на власт заради гнева от преялата с власт тройна коалиция. Сега бившите от тройката показват преял от власт образ на ГЕРБ. Огледалните образи не напускат нашата политика и категорично показват, че основните разделения не са идеологически – политически ценности и програми, а морални – почтеност или корумпираност. По тази ос виждаме голяма многоцветна партийна концентрация от негативната страна и отделни индивидуални изключения от бялата страна.

Двете най-тежки последствия на срс-тата като решаващи в кампанията са:

·         залогът на изборния успех не са политики и състезание на идеи, а скандали;

·         в скандала едни елити се борят с други елити, гражданите са напълно загърбени, сведени до омерзен електорат.

Пост-протестната кампания можеше да бъде различна – обърната към гражданите. Елитите избраха да бъде същата – обърната към тях самите и към най-тъмната им страна.

Затвореният кръг на властта

Не че гражданите не знаехме колко затворена е властта, но да ни го показват като партийна реклама и то по време на капания… е истинска новост. Един клип започва с ясно очертан кръг от столове – празни, изборите предстоят. Те постепенно се заемат от съратници с богат политически опит от различни партии, но все от властовия кръг, накрая остава един стол, към който уверено се насочва лидерът Кунева. Всичко е пълно. Граждани няма нито като фон, нито като хоризонт, камо ли като съмишленици, симпатизанти, активисти. Елитът е самодостатъчен, симетрично подреден в най-затворената форма на кръга.

Протестите ярко показаха, че няма връзка между гражданите и България на гражданите. Кампанията затвърждава това разделение. Партията няма нужда от гражданите, изборите ще покажат колко граждани имат нужда от партия на гражданите.

Политиката е действие, визия, промяна. Тази замръзнала сцена е като източен театър, който показва статут, не активност, позиции, не комуникативност. Идеята за източната театралност се подсилва от тежкия грим, почти като маска, точно по време на кампания, когато очакваме политиците да излязат малко от паркета на друма, да ги подуха вятърът и да погазят по  калните пътища на родината.Така хем биха избегнали бойковите магистрали, хем биха се доближили до истинските граждани, някои от които – селяни.

Кампаниите по дефиниция са най-интензивното време на общуване на политици и граждани, напускането на парламентарните банки и партийните централи за диалог  с хората. Точно в това диалогично време да демонстрираш образа на затворен кръг е истинска имиджова иновация, ще мерим нейния ефект на 12 май.

Обрачът в българския политически дискурс има незабравим автор – Ахмед Доган. Не можем да забравим автора, пред наследника стоя трудната задача да ни накара да забравим партията, илюстрирала политико-икономическите зависимости:  Лютви Местан издигна борбата срещу обръчите от фирми като приоритет в кампанията си. Ако за Доган обръчът е дефиниран икономически – групировките зад партиите, за Кунева кръгът е политически, партийният елит е клуб и затвореност.

Магия и литургия вместо чалга

Българинът винаги е бил отворен за религиозен синкретизъм и напълно безконфликтно съчетава православието с всякакви суеверия, езичество и други магически вдъхнонения.  Очевидно на магия се надява БСП, щом започва кампанията си с оракула на храма на Дионис на Перперикон. Волята на боговете, преведена на социалистически език, звучи повече от обнадеждаващо: „Виждам червена победа. Но тя ще дойде след много труд и изпитания. Работете за народа.“[1] Колко прозорлив е оракулът и колко точен е социалистическият превод ще се разбере със сигурност на 12 май.

„Православна солидарност“ е втората иновация . Предишни години тон даваше Азис, кампания се римуваше с шоу  и спектакъл. „Кампанията е моята игра“ , съвсем сериозно дефинира този подход  Тити Папазов. Шоузвездите не припяваха на политиците, самите политици се държаха като шоу звезди. Кампанията на местни избори 2007 резюмирах като : „Политиците се отдадоха на шоу, бизнесмените на политика.“ (Кръстева 2008)[2] Днес Волен Сидеров заби конкуренцията, като назова кампанията си „Православна солидарност“. На църквата трябва вече да й е просветнало, поне според изборните хроники, че вчера на един манастир е дарен агрегат на ток, днес на друг е платена сметката за електричество, утре – друго богоугодно дело.

Как Волен Сидеров съчетава богоугодните дела с псувните, публичното си разхърляне  по боксьорски шорти със скромността на теолог, агресивността на боксови мач [3] с християнската смиреност – цяла кампания няма да стигне, за да разберем.

Църквата като мощен предизборен коз естествено не е откритие нито на Атака, нито на Волен Сидеров, нито на кампания 2013. Още преди стартирането й тон зададе Б.Борисов. Болничният му ПР беше натоварен с много функции – и в периода на пост-оставка да остане позитивно под прожекторите , и при него на крак и милозливо да отиде новият патриарх – да даде благословия и да сподели малко от високия си рейтинг. Отличничката Лиляна Павлова веднага пое почина. Самата кампания, естествено, напълно е загърбила болничния ПР, всички пращят от здраве и енергия. Таке че вместо планината да ходи при Мохамед стана обратното и пъргавата кандидат-депутатка поиска среща с Варненския и Великопреславски митрополит Кирил за да помоли за благословия за успех и надежда, и за здраве на българския народ. Услужливата преса, естествено, веднага превръща тази задушевна – може би и духовна? – среща в ПР събитие .

Защо църквата се оставя да бъде инструментализирана партийно и предизборно е предмет на друг анализ.[4]

От литургията към псувнята:

агресия, екстремизъм, по-голям екстремизъм

Точно политиците, които сутрин, обед и вечер афишират религиозни ценности и православната солидарност, грубиянстват и псуват. Толкова оскъдни са думите, че останаха жестовете. Един и същ жест беляза кампания 2013: средният пръст на Волен Сидеров, изписаната с устни  псувня на Ангел Джамбазки. Те ще останат в предизборните анали като най-уродливите творения на политическия ПР 2013. Те ярко илюстрират пълната безпомощност на елита и неспособността му да разбере гражданството. Екстремистките лидери искрено се зарадваха на протестите, защото те бяха единствените, чиито платна се надуха от гражданското недоволство. Но това не означава, че разбраха гражданите. Гражданите се възмутиха от всички политици. По-важно, гражданите имат право да ругаят политиците, политиците нямат право да ругаят гражданите. Гражданите са истинският суверен. Политиците са политици, само доколкото има граждани, които да им гласуват доверие да ги представляват.

Политиците нямат право да ругаят гражданите. Нито да ги обиждат. Пенсионерите като изяждащи фискалния резерв – почти бяхме забравили, че сме лош материал, и взеха, че предизборно ни го напомниха.

Ако репликата на Бойко Борисов е от жанра „гафове“ – словото му често е по-бързо от мисълта, при Сидеров-Джамбазки е имиджова стратегия. Електорален ресурс има само в контестаторната ниша и борбата кой какво парче от нея ще отхапе е наистина жестока. На екстремизма се противопоставя още по-голям екстремизъм. Дълго време ВМРО има репутация на по-умерена от Атака, днес ВМРО иска не да достигне, а да задмине неумереността на Атака.

Реакцията на елита спрямо протестите резюмирах със „С гражданската енергия по гражданите“[5]. Пост-протестната кампания може да се резюмира с „С гражданските ругатни по гражданите“.

Агресивният регистър не е чужд и на екстремистки настроени граждани. В разгара на кампанията футболни фенове размахаха фашистки символи и публично честваха рождения ден и радикалната ксенофобска политика на Хитлер с лозунг „Честит рожден ден. Да изчистим България за един ден.“[6] В центъра на София – пред храма Света София – групичка на БНРП беше се събрала по същия повод. Когато ораторът призова да се чества паметта на един велик човек друг от трибуната направи фашисткия жест. Никой не го последва – дори в най-екстремистките групи екстремизмът има граници, но символната тежест на отречени от закона и историята символи тежи, много тежи.

На избори 2009 любими образи станаха кирката, брадвата, резачката. Те заявиха завиването от мюзикъла към хоръра  (Кръстева 2010). Избори 2013 са на път да възродят тази стилистика. Дръвник, бесилка и палач избраха протестиращи в иначе толкова симпатичната ни Варна.

В нажеженото време на кампанията няма невинни символи. Мисия на политиците е да бъдат по-умерени, разумни и отговорни от гражданите. Родните политици показват точно обратното – че са по-неумерени, по-неразумни и по-безотговорни.

От либералната градивност към нарцистичната самовлюбеност

            От либералната идея за активност, градеж, можене до самовлюбената нарцистичност – не ни изненадва еволюцията на слоганите на ГЕРБ, но ни учудва  откритото афиширане на самовлюбеността на една партия и нейния лидер точно след като протестна вълна показа крехкостта и границите на основанията за това самочувствие.

На парламентарни избори 2009 Бойко Борисов призова: „Да докажем, че България може“. Слоганът изпълняваше две важни функции на политическата реклама: да съедини партия, гражданство и държава в ентусиазиращ проект; да съответства на очакванията на избирателите за промяна, която да се случи не отвън – не да чакаме Европа да ни ‘оправи’, а всички ние – избиратели, активисти, институции – да запретнем ръкави.

Градим България“ – местни избори 2012  продължи в същата насока: “преведе” в слоган любимите магистрали, утвърди конструктивното начало, приоритизира държавата преди партията.

Имаме воля“ бележи рязка промяна: България е тотално изхвърлена зад борда, партията не дели с никого символното пространство на слогана. Няма градеж, правене и можене, има само партийно самочувствие. Няма проект, в който граждани и активисти да се обединят, за да докажат заедно, че могат, няма и граждани, само  партийна воля. Самото множествено число на глагола го възприемаме повече в монархическата му отколкото в републиканската му употреба. Кралете говорят в множествено число ‘Ние’, във вълнението на последното слово, когато сдава властта, Маргарет Тачер също прибягва до тази височайша употреба. И ние виждаме волята на лидера и най-вече волята му да покаже, че и оставка, и болничен ПР, и всякакви слабости  са окончателно в миналото.

Впечатляваща лидерска заявка и тотално загърбване на гражданите – толкова по-впечатляваща след месеци граждански протести.

Пулсиращата темпоралност

Темпоралност е тази сложна дума, която идва да покаже, че политическото време е различно от хронологичното и астрономичното. А то е различно по различни начини: и като динамика – в периоди на революции и промяна времето галопира, в периоди на застой  замира; и като приоритизиране на едни периоди за сметка на други. Последните четири години погледът на управляващите беше неизменно и интензивно насочен към предишните четири години. Неизменният референт на правителството на ГЕРБ беше правителството на Тройната коалиция. Самото правителство на Тройната коалиция нямаше тази времева фиксация, най-вече заради това, че предхождащите го четири години управлението беше в двама от коалиционните партньори.

Какво да прави сега ГЕРБ, когато хем се готви отново да управлява, хем в „предходните“ четири години е самият ГЕРБ, а не любимият му опонент? Кой ще бъде виновен за сметките на тока, пенсиите, безработицата?

ГЕРБ още не е спечелил изборите, много е далече от това да е успял да състави правителство, но вече подготвя и прилага стратегията по отношение на темпоралността . Любимците – отличници Павлова, Делянов и Тончев,  които най-бързо след лидера, а понякога и преди него изговарят новите послания, вече въведоха новата времева референтна рамка. Изведнъж в нея не властва единствено БСП, а става многолика или безлика. А става безлика, защото в листата на виновниците вече трябва да влезе и ГЕРБ, а  точно към разсейване на електората от тази очевидност е насочена новата темпоралност – зададена не от парламентарният четиригодишен ритъм, не от навъртащо годинки европейско членство, а от дългото време на прехода. 20 години е новият любим рефрен. Тази времева рамка хем замазва собствената отговорност, хем прави проблемите тежки, защото трупани с десетилетия, и съвсем легитимна заявката за ново управление – как да решиш толкова проблеми само с един мандат…

Гушни опонента, изхвърли конкурента

Борисов и Станишев са като стара семейна двойка – хем не могат да се търпят, хем не могат един без друг. Комичното е, че политическата игра съвпада с личните чувства. По колко пъти на ден двамата се критикуват, осмиват, иронизират, и ПР-ите им не могат да преброят. А и няма нужда. И двамата прилагат една и съща ПР стратегия – идентифицират другия като единствен опонент. Никой не губи – твърдият електорат на никоя от партиите никога няма да се прелее към другата. И дружно се борят против всички останали: да маргинализират малките партии, да ги натиснат под 4-товата бариера и да приберат целия този електорат.

Осем години наблюдаваме другата политическа двойка: Атака и ДПС. И те не могат една без друга, национализмът на мнозинството подхранва страховете и национализма на малцинството. И обратното.

БСП в началото на прехода си имаше друг нелюбим партньор – СДС. Днес привличането-отблъскване с ГЕРБ освен да печели и преразпределя електорат има и друга, още по-амбициозна цел:  да консолидира ГЕРБ като легитимното – и единствено – дясно.

Политическите инженери никога не спят. Още по-малко по време на кампании.

Очаквахме пост-протестната кампания да бъде различна. Да бъде по-диалогична и обърната към гражданите. Надявахме се да бъде и по-креативна.

Разочарованието е тотално. Новости има, но те са антипод на креативността и са от най-тежкия арсенал на символната агресия. Най-негативното в тази кампания, дошла след такъв подем на гражданска енергия, е нежеланието – или неспособността – за диалог с гражданите. Те отново са сведени до зрители на спектакъл – хоръра на срс-тата – или до приемащи трохите благотворителност, които се изсипват върху избрани болни и бедни, но са изключени от кръга на властта и от игрите на големите.

Политиците – отново – не издържаха изпита на гражданите.

 

А. Кръстева: СРС, оракули, псувни, боксови ръкавици са образите и посланията на избори 2013.-Frognews, 29.04.13.

http://frognews.bg/news_53879/A_Krasteva_SRS_orakuli_psuvni_boksovi_rakavitsi_sa_obrazite_i_poslaniiata_na_izbori_2013/

Кръстева А. (2008) Образи и послания 2007: политиците се отдадоха на шоу, бизнесмените – на политика.-В: Кръстева А. и А. Тодоров. Местни избори 2007. С.: НБУ, 39 – 44.

Кръстева А. (2010) Образи и послания на избори 2000

https://annakrasteva.wordpress.com/2011/03/28/images-messages_2009/

Кръстева А. (2013 ) Походът на елитите срещу гражданите. http://annakrasteva.wordpress.com/2013/03/25/eliteagainstcitizens/


[1] Ангелов К. Станишев: чековете на Борисов не вървят.- Преса, 13.04.13.

[2]Кръстева А. Образи и послания 2007: политиците се отдадоха на шоу, бизнесмените – на политика.-В: Кръстева А. и А. Тодоров. Местни избори 2007. С.: НБУ, 2008, 39 – 44.

[3] Боксовите ръкавици на В. Сидеров очевидно са толкова ключови за ПР-стратегията му, че освен като част от клипа на Атака, боксовата сцена циркулира и в отделен клип „Сидеров в Атака“.

[4] Изследването „Религия и политика“ правя в рамките на проекта „Религия и публично пространство“

 

[5]Кръстева А. Походът на елитите срещу гражданите. http://annakrasteva.wordpress.com/2013/03/25/eliteagainstcitizens/

[6] Рожденият ден на Хитлер – 20 април –  съвпадна с деня за почистване със слоган „Да почистим България за един ден“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s