Добрият сценарий за България е ново дясно и ново ляво

Оставките са неизбежни, топката е в полето на политицитея

Няма друг път, освен оставки. Толкова голям и нарастващ е гневът на хората, толкова разширяваща е ножицата между отговорни граждани, загрижени за държавността, и безотговорни политици, загрижени за уродливото статукво, че не е възможен компромис, който да може реалистично да примири двете страни, да събере ножицата. Мрежите и улицата действат в абсолютен синхрон. Преди няколко часа пиша във Фейсбук: Не говори на Орешарски! Само час по-късно чета, не като отговор на моя призив, а като резултат от настроенията в обществото, че всичките 20 неправителствени организации са отказали поканата на премиера за разговор. Това е единственото легитимно поведение – нашите политици трябва да се научат да говорят с гражданите, да обсъждат важни за страната решения с легитимните институции преди, а не след протестите, не след като бъдат отхвърлени от гражданите.

Текстът е интервю на живо, с цялата грапавина на устното слово.

http://marica.bg/%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9-%D0%B7%D0%B0–%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B4%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%BE-news114239.html
Оставките ще бъдат повече от една. На Орешарски ще бъде най-малката оставка. Неизбежна е и оставката на Станишев, подкрепена мощно от улицата. Отдавна му кроят шапката, но този път той сам си я скрои. На този емблематичен политически гаф, който ще остане във всички учебници по политически маркетинг като пример за антиреклама, не можем да намерим еквиваленти в цялата ни най-нова демокрация. Неслучайно публичното пространство се задръсти със синоними на самоубийство, харакири, за да се опише ситуацията.
Дали оставките ще се случат тази седмица или скоро, те са неизбежни. Толкова неадекватно е поведението и на Орешарски, и на Станишев, че улицата няма да се прибере, всеки ден протестите стават по-многобройни. Наивността, че може да се преговаря с протестиращите и те ще се приберат, показва, че тези хора не могат да ни управляват, те не виждат гражданите такива, каквито са – зрели, отговорни и активни. Политиците ни в момента са абсолютно инфантилни, безотговорни, абсолютно парализирани от ситуацията – като зайче пред кола, което не може да произведе никаква реакция. Онзи ден пред камерите Станишев беше точно в тази позиция – абсолютно ужасен от ситуацията, без да е в състояние да излъчи смислено послание. Обсебен от някакви пиари, които говорят едно и също и на него, и на Пеевски, защото и двамата призовават: Погледнете ме в очите! Крайно време е да загърбят тези некадърни пиари и да започнат да се държат като политици. Да повтарят една и съща фраза и двамата – все едно сме в училище за бавноразвиващи се. Гражданите не могат да понесат такива политици – зрели граждани искат зрели политици. Изпитанието е за всички – реакциите и на отишлите си, и на отиващите си показаха, че политиците ни не са на нивото на новата гражданска култура, която явно изисква нови политици.
Големият въпрос е какво следва оттук нататък. Има добър сценарий за България, но той не е много реалистичен. Добрият сценарий е свързан с раждането на нова десница. За момента виждаме вълната да отнася в буквалния смисъл БСП, ДПС и Атака. Тази вълна обаче може да се върне и към ГЕРБ, както видяхме това да се случва на предишните протести. Шансът за България е една нова десница. Времето е изключително кратко, но както гражданите могат да живеят и работят в извънредно ускорено време, така трябва да видим отговорни политиците, които да са в състояние в това изключително кратко, задъхано политическо време да предложат дясна алтернатива. Тя не трябва да бъде в никакъв случай сдружение на останки от ДСБ, СДС, НДСВ. Ясно е, че хората не искат подобно нещо. Това обаче трябва да бъдат политици. Във всичките формации в дясното пространство има вече ярки лица – на блогъри, дори десни политици, които успяха да съхранят собствен имидж на фона на негативния имидж на партиите си. Тези личности трябва бързо да изградят алтернатива, която да е скъсала с абсолютно всички досегашни, някои вече забравени, партии на десницата.
В този добър за България сценарий е крайно време, 23 години го чакаме, да видим повече от една партия вляво. Не може да се монополизира лявото, както го правеше БСП. Виждаме олигархичното ляво – след като идват на власт след граждански протести, се занимават с олигархията, а не със социално слабите, с динамичните средни класи, върху които трябва да се опре обществото. Засега виждаме ляво – без значение дали ще е около Румен Овчаров, дали ще е около Румен Петков, дали ще е около Сергей Станишев – те вътрешно са опоненти, но реално са носители на това олигархично ляво, ако можем да го наречем така. В същото време има едно социално ляво около Янаки Стоилов и едно прагматично амбициозно ляво.
Този сценарий обаче не е много реалистичен, защото политиците ни живеят в едно забавено време – две седмици не могат да изберат заместник-министри, когато чакаме спешни мерки във всички сфери – здравеопазване, пенсии, електронно правителство. А те се пазарят по най-долен начин. Това също е тест има ли политици, които могат да започнат спешно преструктуриране на политическата система и вдясно, и вляво. Защото протестите са срещу цялото статукво – олигархизирането на политиката, потъпкването на държавното в името на олигархични интереси, в името на мафията. Това трябва да престане.
Не бива да ни плашат с италианска спирала на последователни избори. В момента в Италия тази спирала е укротена, макар с парадоксални политически решения – лява и дясна партия направиха правителство с нов лидер, което в момента удържа ситуацията. Така че този сценарий не е толкова страшен.
От управленска гледна точка по-добър вариант са избори поне догодина заедно с европейските, за да може нещичко да се движи в държавата, където администрацията също е абсолютно блокирана – никой не работи и чака. Маса хора са в процес на уволнение, някои вече уволнени, други чакат кой ще ги назначава и кой ще ги уволнява. Ще изгубим милиони левове европейски пари. От политическа гледна точка това правителство не може да продължи, няма кой да го приеме, то не може да управлява при протестиращи десетки хиляди граждани във всички големи градове на страната. Правителството вече няма кредит – нито от гражданите, нито от институциите. И президентът свали доверие от кабинета – това също е прецедент. Ние създаваме прецеденти – по целия свят има 100 дни, които се дават. Бяхме готови да ги дадем, да видим едно прагматично технократско правителство, искахме да видим Орешарски като Марио Монти в Италия, който прави трудни реформи, дори с цената на собствената си популярност. Но реформи, одобрявани от Европа и стабилизиращи страната реформи. Вместо това виждаме Орешарски, който преди тичаше при Васил Божков, сега тича при Пеевски в тази или друга банка. Няма правителство, от което кредитът на доверие да е снет толкова скоро. Снет е и кредитът на доверие от БСП и ДПС, няма шанс да мине второ тяхно правителство, каквито и парламентарни хватки да прилагат. Ситуацията е такава, че ще вървим към скорошни избори.
Ако едно нещо е сигурно днес, това е, че след десетилетния преход у нас най-сетне успя да се роди гражданско общество. То се роди много трудно не защото нямаше потенциал, а защото постоянно елитът организираше поход след поход срещу него. Нека си припомним февруарските протести, когато целият политически елит в синхрон с огромната част от медиите правеха протестите карикатура, показваха само екстремни лица, наричаха ги протести на глада. А гладни и неможещи да плащат сметки бяха една част от протестиращите, други бяха същите хора, които виждаме и днес на улицата. И тогава имаше млади хора, и тогава имаше семейства с деца, образовани българи, българи от чужбина подкрепяха протестите. И тогава това гражданско общество беше мощно атакувано, разбито и осмяно. Но не беше унищожено – виждаме го днес, виждаме го броени дни след съставянето на новия кабинет отново на улиците. Преди съставянето на кабинета същото това общество за една нощ успя да смени министър в проектокабинета. Независимо дали от интернет, от улицата – гражданското общество вече е факт. Това е най-големият капитал на тези протести и трябва да видим политици, които първо да го разберат. Те все още си мислят, че могат да манипулират това гражданско общество! И второ, да се научат да управляват заедно с едно активно, отговорно, искащо отчет гражданско общество. Топката е в полето на политиците – гражданите блестящо изиграха своята роля. И сега има провокатори, и сега има опити за манипулации, и сега, както при всеки протест и по света, има политически сили, които искат да се възползват. Има хора, които искат да опорочат протестите. Какъв е единственият достоен отговор на подобни провокации? Повече хора. Можеш да манипулираш 2-3-4000 души, но не можеш да манипулираш 20 000 души, и то само в столицата.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s