Социология на недоверието: разминали се с гражданите или равнис по гражданите

 Много е любопитно да се четат данни във време на протест.  Поне тези, които си заслужава да се четат. Според други, колкото повече продължават протестите срещу БСП, толкова повече укрепва рейтингът на БСП[1]. Слагам ги в дебелата папка за дефицитната деонтология на бг електоралната социология.

Няколко размисли при прочита на изследването на НЦИОМ от 15.07.13:

·         Елитите – все същите, промениха се гражданите.

Данните за (не)одобрение за последните пет Парламента ясно очертават два полюса – на надеждата[2] и на недоверието.  Как надеждата за един мандат бързо или по-бавно се приплъзва към недоверието е предмет на друг анализ. Тези бележки са върху клъстера на недоверието, който трайно се образува от БСП и нейните тройни коалиции.

Най-ярката констатация е  рекордно ниският старт на недоверие към БСП на почти две трети (69%). Два факта са повече от любопитни. Първият е изумителното съвпадение на високите стойности на недоверие: разликата между високото неодобрение и ниското одобрение на правителствата на Станишев и Орешарски е напълно идентична – -27%[3]. Почти идентична е същата стойност по отношение на двата Парламента: -37% в за Парламент 2005 и -39% за Парламент 2013.

Виждаме сходна „статистическа“ ситуация през 2005 и 2013 г. и радикално различна политическа ситуация. И тогава, и днес елитите са същите – и същите като лица, и същите като недоверие. Тези, които вече не са същите, тези, които се промениха, са гражданите.

Толкова просто и толкова впечатляващо доказателство за появата на новия гражданин заслужава да се подчертае.

·         ‘Олигархски’ не е само лозунг от протестите, а диагноза

Разлетяването в противоположни посоки на позицията на БСП за Орешарски като експертен и технократски имидж и на гражданите като Олигарски – от В. Божков от зората на политическата му кариера до В. Божков днес. Впечатляваща е пъргавината, с която при кипяща улица и вихреща се криза премиерът намери време да поразчисти хазартния бизнес, за да разшири и без това широката територия на любимия олигарх. Отново любопитното е, че общественото мнение е радикално скептично още в самото начало, Пеевски, Иванов и толкова други просто илюстрират колко справедливо е недоверието. А то е впечатляващо високо: неодобрението за Станишев от 2005 г. е 36%, за Орешарски е 51%. Разликата между неодобрение и одобрение също е много по-висока при Орешарски 2013 (14%) отколкото при Станишев 2005  (3%).

БСП лидерите се хващат за сламка- ниският рейтинг на Орешарски се крепи не само от БСП симпатизанти, а и извън ядрото на левия електорат, както и че ниският рейтинг на премиера (37%) е малко по-висок от още по-ниския рейтинг на правителството (31.6%).

Толкова крехка е тази сламка, че няма да издържи и това правителство. Какво остава за сценария да се прави втори правителство все с този премиер.

·         Не две Българии, а една

Демократичните общества са плуралистични – не просто като множество партии, а като пъстрота на мнения, позиции, възгледи на гражданите. От февруарските протести до юлските елитите се опитват  да насочат този естествен демократичен плурализъм срещу гражданите. В коментар за предишните протести бях определила похода на елита срещу гражданите като „с гражданската енергия срещу гражданите“[4]. Днес виждаме отново тактиката на разделението на две Българии – на два протеста, на две пиене на кафе…Несъизмеримостта на масовостта и ентусиазма на площад Независимост пред рехавостта на НДК ясно се илюстрира от резултатите от изследването: мнозинството граждани (58%) подкрепят протестите и още по-важно, подкрепят ги не абстрактно, а в централното им искане – оставка (60%). Пътят също е ясно очертан – подкрепящите предсрочни избори (47%) чувствително надвишават противоположната позиция (35%).

·         Динамична политика, статични цифри

Най-динамичното и интересно винаги остава извън изследванията. Следим с интерес  и очакване новите проекти. Ще успее ли да изкристализира в предизборна коалиция Реформаторският блок? Ще прояви ли електорални амбиции проектът на Саша Безуханова ‘България може’? Разпознава ли се от общественото мнение РепубликаБг? Колкото повече ни занимават тези въпроси, толкова повече се изостря гладът ни за данни. За момента трябва да се задоволим с техния дефицит – социолозите продължават да мерят със старите политически субекти, сред които изследването назовава само ДБГ (3%).

·         Равнис по гражданите

Стриктно спазване на пълномощията или гъвкаво реагиране в изключителната политическа ситуация? Първата година от мандата на президента Плевнелиев често го изправя пред тази дилема. Всеки път – досега – когато решава да играе на границата на пълномощията, но в унисон с гражданските настроения, Плевнелиев печели симпатии и доверие. Така беше и с кандидата за конституционен съдия Марковска, и при ясната си позиция в подкрепа на протестите.

Най-високият рейтинг е на ‘равнилия се по гражданите’президент.

*

Изследването е за лидерите, а главен персонаж се оказват гражданите.


[1] За справка Галъп – последно изследване и не само.

[2] 39НС и 41 НС, съответно с управляващо мнозинство на НДСВ и ГЕРБ.

[3]Неодобрението за правителството на Станишев е бил 50%, а одобрението – 29%, съответните стойности за Орешарски са 59% и 32%.

[4]Походът на елита срещу гражданите. https://annakrasteva.wordpress.com/2013/03/25/elite-against-citizens/

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s