Когато политиците и гражданите говорят различни езици, едните трябва да си тръгнат. Държавата е на гражданите.

Разказите за протест 40 се разлетяха в несъвместими посоки.

http://frognews.bg/news_56967/Anna_Krasteva_Idva_dalag_period_na_nepalni_mandati/

Протестът беше свързан с провокация, а тя – според разказа – бе приписвана или на полицията, или на протестиращите.

Най-шокираща бе най-премълчаваната провокация – тази на депутатите:  при площад, изпълнен с хора, да искаш да излезеш със сила. Депутатите окончателно се разминаха с достойнството – правото им на спокойна нощ е несъизмеримо с гнева на площада. Народните представители окончателно се отказаха да бъдат и народни, и представители.

Амалгамата протестиращи-провокация е една от най-опасните и ярко очертава кой от коя страна на дискурса е. Евгени Михайлов[1] във вихъра на горещата нощ ясно прекара разграничителната линия: „Аз лично гоних един провокатор с камък и го питах: Защо разваляш протеста?“

Един от протестиращите попита журналист: „А имаше ли някой в автобуса? Или само ни провокират?“.

Подозрението за провокация беше всеобщо. Тотално недоверие. Разпаднала се политическа общност. Не може да се управлява държава, в която гражданите тотално не вярват на политиците, а политиците тотално не вярват на гражданите.

Когато политиците и гражданите започнат да говорят различни езици, едните трябва да си тръгнат. Държавата е на гражданите.

„Защо ние да спазваме закона, когато политиците не го спазват“ – така един от младежите синтезира отговора на упреците за изпочупените плочки, обърнатите кофи и изтръгнати пътни знаци. Спиралата на неспазването на закона е един опасен порочен кръг, от който трябва да се излезе. Толкова неудържим става гневът срещу потъпкването на закона от пазителите на закона – парламентаристи, политици, полицаи – че за някои протестиращи на площада той става  аргумент : „ с техните средства по техните глави“.

Пътят е не в затварянето, а в разкъсването на този порочен кръг.

Политиците бяха смешно-трагични. Министър Чобанов се изумяваше, че не го пускат – той бил министър, а не депутат, а самият Министерски съвет съвестно си работел – и вчера, и на следващия ден… За 40 дни министрите от кабинета Орешарски не разбраха, че протестът е първо срещу кабинета Орешарски и едва после и паралелно срещу Парламента, който го подкрепя.

Утрото не се оказа по-мъдро от нощта и бисерите продължиха да се сипят от вси страни. Министър Вигенин ясно разграничи „нашите“ и „чуждите“: зад част от протестирашите стояли други икономически кръгове. Ако някой още имаше съмнение за олигарсите, всичко си дойде на мястото: зад  Орешарски и сие стоят едни олигарси, а зад заинтересованите от протестите  – други.

Протестиращите ще протестират, докато политиците чуят, че се искат политици без олигарси. Поне без арогантно видими и обслужвани.

Най-парадоксалното е, че избликът дойде в деня, когато ГЕРБ влезе в парламентарните комисии. Когато политиците плахо взеха да си подават ръка, протестиращите показаха, че политическото време на елита е изтекло. Времето за маневри и договорки приключи. Няма вече гражданско търпение за пренареждане и прегрупиране на тези елити. Доверието е под нулата. Политическата зима насред горещо лято има само един изход – избори. Не че е най-добрият. Просто вече няма друг.

Щели да дойдат същите? Не е изключено, ясно е, че гражданите израстват несравнимо по-бързо от политиците.

Протестиращите не гласували? Никой не обещава на политиците, че гневните протестиращите изведнъж ще се превърнат в хрисими гласоподаватели. Докато демокрацията у нас се очисти от олигархията, има нужда повече от гневни граждани отколкото от гласоподаватели.

Два извода от протести 40 дни и ден 40 на протеста:

·         Незабавни избори. Политиците бездарно разпиляха всички шансове – и за отговорно политическо поведение, и за конструктивен диалог с гражданите, и за смислени управленски решения.

·          Дълъг период на непълни мандати. 23 години крепнат връзките на политика и олигархия, не могат да бъдат разкъсани за 2-3 месеца, нито за 2-3 години. Но гражданите неотклонно ще продължим да отпращаме Пеевски, Иванов,Чуков….

За да завърша оптимистично с думите на една девойка от протеста: И ние се учим да протестираме, и полицаите се учат да пазят протеста…И политиците ще се учат на протестите като демокрация.

Демокрацията е учене на ангажимент и отговорност.


[1] Чиито позиции далеч не винаги споделям.

Advertisements

7 thoughts on “Когато политиците и гражданите говорят различни езици, едните трябва да си тръгнат. Държавата е на гражданите.

  1. Имайки предвид базата Ви „протестиращи = народ“ + очевидните Ви политически пристрастия, коментарът Ви и изводите са логични.
    Но и моето недоумение „кога са смалихме от 7 милиона на 70 хил.“ (надявам се числото да Ви задоволи) също е логично. Както и „новият вид демокрация“, при която 1% имат право да редят работите в държавата.
    Колкото до олигархията, нима на Вас досега не беше ясно между кои е битката?

    1. annakrasteva

      С мой бивш студент и настоящ Fb friend разменихме мнения за протестите, лявото, плурализма. Моят коментар – по памет – е: демокрация е синоним и неотделима от плурализма. Аз самата никога не викам „червени буклуци“, защото уважавам приятелите си и всички граждани с леви убеждения точно толкова колкото приятелите си и всички други граждани с десни, анархически, центриски убеждения (нямам приятели и не уважавам хора с екстремиски, ксенофобски убеждения). А и въобще не обичам да викам. И демокрацията не е само лозунги. Но демокрацията е жизнена само при активни, ангажирани и участващи граждани.

  2. Pingback: Дилемата на протестите | KROPOTKO

  3. Мария Трионджиева

    Напълно споделям размислите Ви, доц. Кърстева. Много, много тъжно, че повече от две десетилетия демокрация още се мъчим да построим основите й, без да намираме консенсусен подход по този въпрос. Демокрацията е освен закони и правила, също и състояние на духа и култура на политическо поведение и докато управляващите кръгове продължават да бъдат обладани от нечисти интереси и безпощадни зависимости, политици и граждани ще продължават да живеят в несъвместими паралелни светове, без доверие, без разбиране.

    1. annakrasteva

      Мария, колко сте права за управляващите кръгове, все по-близки до олигархията и все по-отдалечени от гражданите. Но аз съм и оптимист – жизнена и силна гражданска кутура е значително постижение. Съвсем доскоро мои колеги пишеха за българите като поданици, сега виждаме българите като граждани.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s