Бежанците имат нужда от усмивка, радост и приятелство точно толкова колкото от дрехи и храна. Така ми каза един приятел имигрант и ми показа снимки на грейнали лица и шеговити пози на нагазили в рекичка и малки, и големи, отговорно съсредоточили се върху барбекюто мъже, дружната трапеза на зелена поляна. Тези снимки са от пикника, който приятелят е организирал на група бежанци на китно местенце извън столицата. И до днес, като го видят, не питат толкова какво носи в багажника – а никога не отива празен при тях – а все си припомнят чудесните споделени моменти.
Цяла седмица разсъждавам как да лансираме кампания „Усмивка за бежанците“. Нямам нито организационния, нито финансовия капацитет на този приятел с широко сърце, но днес чух нещо, което ме вдъхнови и ме кара да вярвам, че ще има място за всички хубави идеи. НБУ предвижда да прави голяма акция за бежанците – и хуманитарна разбира се, но и креативна, хубави идеи за хубави форми на радост и споделеност. Вече заваляха супер предложения: циркови забави за малки и големи от тези прекрасни младежи 2 в 1 (студентка по психология и цирков артист), поетична среща с творци, които пишат и на арабски, и на български, Форум театър, където всички ставаме актьори и какво ли още не.
Давайте идеи и да се хващаме да ги реализираме. За много усмивки!
Anna Krasteva 
Как ли мръзнат горките хора в тоя студ. 😦
https://www.facebook.com/Help.Portrait.Bulgaria