Доц. Анна Кръстева: Намаляването с 1 лев на партийната субсидия е символично, обществото трябва да каже как да се харчат парите му 10 Декември 2013 | 12:29 | Радио „Фокус“, „Добро утро, България“

Доц. Анна Кръстева: Намаляването с 1 лев на партийната субсидия е символично, обществото трябва да каже как да се харчат парите му Снимка: АФП
Политологът доц. Анна Кръстева, в предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус”Водещ: Доц. Кръстева, видяхме изпълнението на едно от предизборните обещания, което бе дадено от не една партия – намаляването на партийната субсидия с 10%. Притеснителен ли е обаче начинът, по който се случва това – субсидията е намалено, но само с 1 лев?
Анна Кръстева: По-скоро видяхме как не се спазват дадени обещания, защото намаляване с 1 лев е твърде символично от твърде високата стойност, която има партийната субсидия у нас. Ако партийната субсидия у нас беше на средноевропейско равнище, знаем в Европа тя е около 3,5 евро, 7 лева. Ако от 7 лева беше намалено на 6 лева, тогава ефектът би бил значително по-голям и значително по-видим. Това е едно чисто козметично, символично намаление, с което отново не правим нищо, под предлог, че правим. Не добри за демокрацията са начините, по които се стигна до това решение. Финансирането на политическите партии с нашите пари, на данъкоплатците, естествено е една изключително важна публична политика. Тя засяга всеки един от нас. Публичните политики преди да бъдат въведени подлежат на публично обсъждане. Обществото трябва да се произнесе как най-добре да се харчат неговите пари, а не се предлога, че на един затворен семинар с представители само на двете управляващи партии може да се вземе такова важно решение. Второ, което като че ли остана малко по-незабелязано от общественото мнение е отново много специфичната роля на „Атака”, как подпомага правителството – като формулира едни екстравагантни крайни тези, като това да махне въобще финансирането на политическите партии, което би било една абсолютно неевропейска практика, която отново би ги върнало в обръчите на фирми и така нататък. Но когато го формулира толкова крайно това ни кара да приемаме почти с радост другата крайна позиция, едно почти не намаляване, намаляване, което е толкова малко, че все едно е не намаляване. С други думи бих казала, най-сериозната подкрепа дойде именно от „Атака” по този парадоксален начин, по който тя подава топката през целия този мандат на управляващите. Не се стигна до обсъждане на по-умерените варианти, съвсем европейски по дух, които бяха формулирани в интерес на истината, дори в рамките на управляващата партия. Още през лятото Георги Кадиев формулира едно предложение, което беше да се намали субсидията на 6 лева и 45 хиляди да се даде за спечелен мандат. Това, пак казвам, са едни европейски стойности.

Водещ: Да, той съвсем наскоро отново защити тази своя теза. Доц. Кръстева, много често в публичното пространство, а и вие самата преди малко споменахте сравнението между България и другите европейски страни, по отношение на субсидиите. Каква е формулата на образуване на държавната субсидия за партиите, да речем, в Германия и Франция, които най-често се споменават с евроцентове на глас, и може ли такава формула да се приложи у нас?
Анна Кръстева: Наистина рязък е контрастът с една Германия, например, където около 50 евро цента е субсидията, с други думи почти около 10 пъти е по-малко, дори 10 пъти е по-малко отколкото у нас. Така че европейските практики, отново казваме, на най-добри страни са в точно противоположната атмосфера на нас. Ако вземем съвсем актуални примери, буквално в последните дни, виждаме две тенденции. Първата е – нови лидери, които се опитват да обновят партиите си, включително чрез дискурса за финансиране. Съвсем наскоро беше избран нов, динамичен, млад лидер на демократичната партия в Италия, който едно от първите най-значими обещания, които даде е отново да лансира проблема за финансирането на партиите. Но вижте, това, което е голямата разлика в дебата при тях и при нас – не се говори просто за финансиране на входа, а се говори за изхода. Какво ще излезе от това нещо? Той казва да се финансира без да се намали функционирането, ефикасността на партиите, трябва да се олекоти партийната структура. Той казва: ще работя с един тънък, симпатичен израз, тънък секретарят, балансиран, шестима мъже и шест жени. Докато у нас партиите се опитват да поддържат много тежки структури, един платен апарат, едни мини държави в партийните структури, ясно е, че те ще искат един много голям ресурс. Как оценяваме финансирането? Финансирането, отново казвам, на партиите е една публична политика. Всяка публична политика я оценяваме по два показателя. Единият е ефикасност, другият е ефективност. Ефикасността оценяваме от гледна точка на целите. Аз лично не чух, ще ме поправите, ако вие сте чули, каква точно е целта на намаляването от 12 на 11 лева, така че ние да можем като граждани, експерти, журналисти, учени да оценим резултатите, по отношение на ефективността. Когато се решава, това са публични средства, те са вече в критерия, по който оценяваме ефективността винаги се взимат алтернативни варианти. Значи, с какво вариантът 11 лева, 2 пъти по-висок от средния в Европа, ще допринесе до по-добра резултатност от действието на партиите? Такъв анализ нито по отношение на ефикасността, нито на ефективността, не само че не беше направен, но не бяха ни дадени основните индикатори, по които ние като граждани и експерти да го направим. С други думи, ние отново стоим в периферията на европейските практики, не взимаме доброто, а взимаме по-лошото. Това, което наблюдаваме са като наследство на едно разбиране на партиите като държавни структури, една щедра държава, която стои зад гърба на партиите.
Водещ: Доц. Кръстева, като говорим за многообразието от партии, в България има голям брой партии. Трябва ли да се обърне по-сериозно внимание на субсидията на тези, които не влязоха в парламента, но минаха единия процент? В международен план има ли практика тези партии да бъдат субсидирани от държавата?
Анна Кръстева: Да, има. Понеже по-фокусирано ме питате за Германия, финансират се и извънпарламентарните партии. Нека все пак да припомним, че парламентите имат различно представителство. Така че това, че дадена партия не спечелва доверието, за да влезе в парламента, в дадена легислатура не значи, че тя въобще трябва да бъде зачеркната от политическата сцена. В Германия дори е под щедро, защото те над 0,5% спечелени гласове ги субсидират. Така че това е европейска практика и наистина не би трябвало партиите, които са в парламента да отрежат субсидиите на своите конкуренти, защото на утрешни избори електоралният резултат би могъл да бъде различен. Така че проблемът, отново казвам, не е само на входа, влизането на тези средства, а проблемът е и на изхода – как се харчат тези средства; за какво отиват те; отиват ли за това, за което би било добре, например, един разход, който е добре и за партиите, и за техния електорален резултат, и за обществото и да се повишава експертният потенциал на партиите. До момента една не малка част от субсидиите реално се харчи по линия на аутсорсинга. Плащат се на различни PR агенции, за да правят и кампании, за да правят и публичния имидж на партиите. Някои от тези PR агенции имат опит в политическия маркетинг, други имат опит просто в маркетинга и прилагат техники от продажбата на прах за прах за пране или нова телефонна услуга към образа на политическите партии. Оттам виждаме цялата неудовлетворителност на кампаниите и на публичния образ на партиите у нас. Вместо, пак казвам, една част от субсидията, значителна, да отива за повишаване на експертния потенциал на самите партии, които знаят каква е тяхната идеология, знаят какви са посланията, които искат да отправят към гражданите и съответно да намерят най-подходящия начин да го направят.
Водещ: И съответно със същия знак това се отразява и на избирателната активност, както виждаме в последните години.
Анна Кръстева: То няма как да не се отрази на избирателната активност, още повече се отразява в отлива на граждани от гласуване такива ярки нарушения на политическите норми на харчене на публични средства като това с, пак казвам отново, публичните средства на нас, данъкоплатците, говорим за разход от ранга на около 200 хиляди лева. Още по-осъдително е, когато с партийна субсидия, отново подчертавам с нашите публични пари, даден политически лидер заплаща свое пътуване до друга страна, под предлог да се види с лидер на партия, като в същото време основната цел ясна е: посещаване на спортно събитие.
Радина ХРИСТОВА
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s