През 2005 г. Волен Сидеров влетя в бг политиката, имитирайки западния популизъм; през 2014 г. той е на път да излети от политиката поради пълното си разминаване със западния популизъм.
Колкото по-скъпи са хотелите и ваканциите му, толкова по-екстремни стават изявите му. Електоратът чака да работи за пенсии от 500лв и минимална заплата от 1000лв, а той налита на дами, дипломати, полиции и който още е под ръка в малък самолет. ПР логиките – единствените, които властват на родния политически хоризонт – лесно обясняват тези ексцесии, изключвайки напълно психиатричните и всякакви медицински обяснения. Екстремността на видимото публично поведение трябва да заличи неадекватността на невидимото частно поведение.
Вместо да ходи по луксозни плажове и високозвездни хотели, богата Марин льо Пен успява да нормализира образа си и да достигне звездните 18% на последните президентски избори във Франция. За броени години успя да премине от екстравагантния и екстремен образ на баща си – Жан-Мари льо Пен – към по-приемливия за все по-широки кръгове образ. Целите й продължават да бъдат абсолютно неприемливи за демократично мислещите хора – рухване на Европейския съюз, Франция за французите и имигрантите – по домовете, но комуникацията преминава от екстремизма към нормализацията.
Тази нормализация преминава и през скъсване на връзки с екстремистки партии като Златна зора в Гърция заради линчовете над имигранти, с унгарската Йобик заради расисткия й уклон, с българската Атака заради неудържания екстремизъм.
На Запад печелят гласове, като демагогски преминават от екстремизма към популизма, родните имитатори се загубиха в тези трансформации и обърнаха посоката от популизма към екстремизма.
Anna Krasteva 