Национална или европейска бежанска политика

Снимка

Анна Кръстева

Ако съм за европейска политика за бежанците, то не е, защото всичко в европейската политика ми харесва, а защото по-малко харесвам българската политика за бежанците. Не я харесвам и в двете значения на политика: и като държавна политика на прием и интеграция, и като политическо инструментализиране на нещастието на бягащи от война хора.

Какво не ми харесва в родната бежанска политика?

Пълната непрозрачност на харчене на европейските и българските средства. Разбираме, че луксозните компютри за чиновниците са по-спешни от храната и санитарните условия на бежанците дори във вихъра на бежанската криза, а дори не чухме къде са отишли милионите от Европейския бежански фонд, усвоени преди започването на кризата.

Маркетизиране на бъдещето, незаинтересованост или безотговорност към настоящето. От комунизма до днес родните елити ни говорят само за бъдещето, то по дефиниция е светло. В края на годината демократичните правителства отчитат какво са постигнали, ние чухме, че през 2014 г. ще бъде осигурена и топла храна за бежанците, и по-добри условия, и други екстри. Защо това не беше направено през 2013г., не ни беше обяснено.

Интеграцията – програми, не резултати. От години наред има програми за интеграция на бежанците. Тя е дизайнирана за 100 души, самият щатен състав на ДАБ е около 100 души. Ще кажете: един чиновник интегрира един бежанец, какъв комфорт за бежанците. Комфортът е дори още по-голям, защото на практика не 100-ина, а 10-ина бежанци годишно биват включени в тези програми. Младият френски изследовател Албена Чолакова доказа в сравнително проучване, че в България има повече програми и други държавни инструменти за интеграция на бежанците отколкото във Франция, но във Франция повече бежанци намират работа чрез по-малкото налични държавни програми. Ясна илюстрация, че в единия случай програмите са на книга и за чиновническа радост, в другия – в служба на бежанците.

Развихрянето на дилърите на страхове, самозванци, които бият наред всеки, който им заприлича на чужденец, нажежават публичната среда с разпалване на нетърпимост и ксенофобия. Родните екстремисти са толкова екстремни, че и европейските им ‘колеги’ не ги признават: Марин льо Пен, лидерката на крайнодесния френски Национален фронт, категорично се разграничи от Атака.

Какво позитивно може да се открием в европейската бежанска политика и в опита на европейските страни, приемащи най-много бежанци?

И принципност, и гъвкавост. Дъблинските споразумения въвеждат принципа, че молбите на бежанците се разглеждат само в първата страна, където са подадени. Когато отделни европейски страни посрещат бежанците не по европейски, не достатъчно хуманно, самият ЕС призовава това правило да не се спазва. Неотдавна незавидната репутация на страна, към която да не се връщат бежанци поради опасност от недостойно и унизително третиране, получи Гърция. В последния доклад на ООН за бежанците в България от началото на 2014 г. този европейски снункс беше връчен на България.

И солидарност между държавите-членки, и отговорност на всяка държава. Любимото упражнение на родните власти през изминалата година беше математическо: не можем да приемем повече от 3хиляди бежанци…повече от 5 хиляди…повече от 10 000…Докато ЕС се намеси и се договори с Турция.

Демократичната критика на държавата – отговорност на самата държава. Migrеurop е мощна неправителствена организация, която картографира страданията и смъртта на бежанците в целия ЕС, публикува карти на границите с най-много загинали от удавяне, полицейско насилие, систематично критикува френските власти за всички пропуски, слабости, грешки в бежанската политика. Кой финансира тази НПО? Френската държава. Няма перфектни политики, но има демократичното задължение да има постоянен и критичен поглед към тях.

Политика, а не вайкане. Войната в Сирия през март ще навлезе в третата си година, нямаше съмнение, че макар и нищожна част от милионния поток бежанци ще достигне до ЕС. Докато ние усвоявахме средства от Европейския бежански фонд за проекти с лъскави брошури и не лъскави резултати, Германия разработи стратегия как, колко и какви бежанци да приема: европейският лидер защитава лидерската си позиция във всичко и заяви готовност да приеме най-много от всички други, непряко засегнати от бежанския поток страни – 5000, очерта такъв профил на бежанците, които предпочита, че хем да защити хуманитарната си мисия, хем да си осигури ключово място в бъдещето пост-военно възстановянане на Сирия – и като инфраструктура, интересно за бизнеса, и като нови елити – интересно за правителството.

Какво ми харесва и в родното, и в европейското отношение към бежанците

Невероятната гражданска енергия, мрежите от доброволци, безбройните благотворителни акции, духът на солидарност, съпричастност, интеркултурен диалог. Българи от чужбина, които се връщат в родината за коледните празници, питат в социалните мрежи кой бежански лагер има най-голяма нужда и с какво най-добре могат да помогнат. Не се обръщат към институциите, питат във Фейсбук други доброволци и активни граждани.

Доброволците от България и извън България са най-истинските европейци.

Advertisements

One thought on “Национална или европейска бежанска политика

  1. Pingback: Информация - 15 януари 2014 - Информация за бежанците в България

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s