Алтернативните млади или изкуството да си поправиш света

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=3068743

Бъдещето ни е ограбено от пребоядисалата се номенклатура и приватизирано от олигархията, убедено и убедително твърдят академични авторитети на престижен научен форум.[1] Бъдещето е такова, каквото го направим самите ние, контрират студенти на същия форум. Лозунгите им вече са го декларирали: „Най-добрият начин да предвидиш бъдещето е да го създадеш“, „Не се оплаквай. Cамоорганизирай се. И Действай!“[2]

Кои – и какви – са тези младежи, които леко, игрово и като че ли на шега редят свят. И като окупират, и като дискутират. И от какво сглобяват бъдеще?

ДС, номенклатура, олигархия, задкулисие…. –  младите слушат с лека почуда тези тежки наративи. Чуват тревога и загриженост, но им се струва, че възрастните се въртят в кръга, който сами са си очертали. Не могат да си представят живот, чийто център е някъде другаде, не в самия теб. Не са наясно – а и не държат особено да бъдат – с марксистки постулати за социални закони и детерминираности, но се учудват, че и у най-яростните антикомунисти звучи същата обреченост от миналото. В ключовите думи на нескончаемия за възрастните преход чуват едно послание – актьорите са едни и същи, пиесата също, само декорите се сменят от действие в действие. Бъдещето не ни принадлежи, защото сценаристите вече са го измислили.

Скучно, много скучно, откакто помнят, днешните млади слушат повече от същото.  А на тях им е интересно и животът, който си заслужава, е именно интересният: „Когато заминах, България беше едно скучно място, нищо не се случваше. Върнах се за малко и гледам – Орлов мост, sit-in, протести…Върнах се за малко, а останах за по-дълго…толкова интересно и интензивно време…“, така един мобилен българин резюмира и бурната поява на еко-протестите, и желанието на алтернативните да живеят на максимални обороти. От летището отива директно на Орлов мост, включва се активно, става един от неформалните еко-лидери, участва в срещи с държавни лидери: „Невероятно беше усещането за нашата сила, те [представителите на правителството] знаеха всичките ни искания, бяха готови веднага да ги приемат, стига да прекратим протеста…“.

Алтернативните места

Магаре и интернет – това са двата атрибута на една девойка, която пресича Европа пеша, за да се добере и за дълги месеци установи в еко-комуна в родните планини.[3] Ходи пеша, магарето е за компания, не за транспорт, пари за друг транспорт няма, отсяда само в еко-комуни. Кой е водачът до тези закътани в дивото места? Интернет.

‘Дзен или изкуството да поправиш мотоциклет’ на Робърт Пърсинг възвести този нов начин на живеене в света: не да го потребяваш, а да го създаваш, не да се заобикаляш с мъртви предмети, а да правиш с ръцете си живот, автентичност, експеримент. Алтернативните млади се забавляват да сътворяват своите места, три от тях са им любими: Орлов мост, еко-комуните, мобилността.

Орлов мост е първият топос на символната география на новата гражданственост. Орлов мост бе съзидан от зелените активисти като символното място на протеста. Този символен капитал е толкова мощен, че никакви контра и партийни протести досега не успяват да го приватизират, нито да отменят контестаторната символика на най-значимия протестен топос. „Извинете ни за неудобството, опитваме се да спасим и малкото останало от България.“[4] Силата на еко-протестите не е в тяхната численост, а в тяхната убеденост, че изразяват обществения интерес: „Земята е на българите, а не на управляващите“.[5]  Еко-мобилизациите са немногобройни, но силно ‘страхуват’ властта. Властта не се предава толкова лесно, колкото описва зеленият протестър, но за властта става ясно колко силни са тези немногобройни еко-младежи.

Ако Орлов мост е градският топос, другото любимо място на алтернативните е селско –  еко-комуните. Първият говори с езика на градската празничност, вторите отговарят на зова на дивото: „Into the wild” на Шон Пен прекрасно разказва историята как да станеш себе си, като останеш със себе си.  Антрополозите описват начина на живот на племето kung в пустинята Калахари (Ботсвана): лов и събирачество – 2-3 от седмицата; в щедрото свободно време – посещение на съседни племена; песни и танци с гостите; разговори и забави с членове на собствената група. Пост-модерните нео-руралисти също така радикално детронират работата като централно занимание в името на повече екзистенциално време за себе си, близките, приятелите. И на повече Интернет. Не искат удобства, но искат Интернет, Интернет Интернет. В пост-модерния лайфстайл микс има разни съставки: и архаични, и аристократични – както благодорниците са живеели, прекарвайки месец в имението на братовчеда, после седмици – при лелята, така и еко-ентусиастите ходят от комуна в комуна, а домакините непрестанно са заобиколени от съмишленици, последователи, приятели.

Мобилността е третото място на алтернативните. ‘Уседнали в мобилността’ изразява начина на живот на тези алтернативни, които не напускат едно място, за да се установят в друго, а са непрестанно свързани с много места: работят в чужбина, а през ваканциите помагат на бежанците в родината; учат в европейски и задокеанск университети, а ежедневно участват чрез DancewithmeGlobal.

„Като не ви харесва тук, емигриграйте“ – култовата реплика на ректора на столично висше училище към протестиращите студенти вкара класическата опозиция ‘изход’- ‘глас’ в ядрото на протестния дебат.  Протестът радостно се зае да я прилага по два начина: и класически, и новаторски. Съвсем класически избра и гордо заяви своя избор на протеста като voice: „Аз оставам тук“, „За мен е чест да съм тук“.[6]  Протестите 2013 г. осъществиха радикално преобръщане на класическата опозиция. Дълги години множество българи на триадата корупция-мафия-олигархия противопоставяха собствената си триада: миграция, миграция, миграция: ‘изходът’ категорично преобладаваше над ‘гласа’. За първи път лято 2013г.  доведе до предпочитанието на ‘гласа’ пред ‘изхода’ – на политическо равнище, като наратив, като един от слоганите. ‘Да напуснем тази държава’ се трансформира в ‘Да си върнем държавата’.  Българските протестъри осъществиха прехода, който Colin Hay описва в  забележителната си книга с толкова показателното за настоящия анализ заглавие „Защо мразим политиката“ : „от политиката, която ние заслужаваме, към нивата на политическо участие, които те заслужават“.

Втората трансформация, която протест 2013 не създаде, но затвърди, е превръщането на ‘изхода’ в ‘глас’, явление, което наричам с понятието дигитална диаспора: традиционно диаспората се мисли в термините на език и култура и нейните връзки с родината се тъкат от две централни институции – семейството и държавата. Социалните мрежи и протестите са демиургът на една нова, дигитална диаспора, чиито връзки са изградени от една трансгранична, активна и ангажирана гражданственост. Солидарността вече не е с държавата, а с гражданите срещу безотговорната и корумпирана държава. Протестите в много европейски градове – паралелни и синхронни с протестите в България  – изграждат активна, динамична, ангажирана диаспора, която никоя друга кауза не е успяла така да мобилизира досега.

Алтернативният език

И преди, и сега, Интернет е свобода“.[7] Алтернативните граждани имат нужда от алтернативен език и си го създават – # Оставка, #Dancewithme. Техният сленг е трансезиков: български, английски и дигитални символи са миксирани без правила, с игриво въображение и свободна креативност. Този сленг се чувства равно отдалечен и от прозаичния всекидневен език, и от кодифицирания официален език. Той е израз и носител на бунтарския дух на пионерите на Интернет, на стремежа да не бъдеш опитомен и подчинен, а да търсиш, иновираш, експериментираш. Езикът на протеста, изкован в дигиталните работилници, ярко свидетелства, че от асистент Интернет се превръща в диригент, който определя ритъма, звученето, акцентите, който води – и вдъхновява – оркестъра.

Алтернативните битки

Новите мобилизации се разбират по-добре през призмата на въпроса защо отколкото на въпроса как, те са по-свързани със смисъла на колективното действие отколкото с политическите условия за мобилизация. Те са ориентирани по-рядко към конкретни искания – заплати, образование, здраве, а се вдъхновяват по-често от ценности, каузи, справедливост, морал. Новите актьори, чиято идентичност е гъвкава, фрагментирана и променяща се, не търсят контрол, власт или икономическа изгода. Тяхната борба е ориентирана повече върху контрола върху производството на смисъл, автономията, креативността на взаимоотношенията, начините за дефиниране и интерпретиране на реалността. Новите мобилизации са свързани с life politics и се вълнуват от ГМО, правят ‘Час на Земята’, защитават джендър и сексуални равенства и свободи, изискват условия да живеят ‘зелено’. Ако традиционните по-често са мобилизации на големи социално-икономически групи, носители на новите са алтернативните млади и млади по дух.

Три характеристики правят новите мобилизации особено натоварени с бъдеще. Първата е връзката между исканията на днешния ден с проектите за утрешния. Втората е трансформирането на самите актьори: родните алтернативни младежи илюстрират идеята на Мишел Кастелс за трансформиране на хората в субекти на собствения им живот чрез утвърждаване на автономността им по отношение на институциите. Третата е мрежовостта: Интернет сплесква пирамидите, йерархията губи символен капитал. Новите мобилизации са движения без лидери. Не поради липса на потенциални лидери, а поради дълбокото спонтанно недоверие младите към каквато и да е форма на делегиране на властта. Мрежовият дигитален гражданин е радикален егалитарист.

Интернет, гняв, социално въображение – това е алхимията на алтернативните млади, с която търсят, експериментират, градят. Градят свят със смисъл.

 

[1] Конференцията „Да живее демокрацията! 25 години преход“ на 18.01.14 в СУ.

[2] Лозунги от студентските окупации.

[3] Благодаря на Невена Димова за чудесния пример и прекрасния й анализ на еко-комуните.

[4] Слоган от екопротестите на Орлов мост от 2012 г.

[5] Слоган от протестите срещу шистовия газ през 2012 г.

[6] Слогани от лятото и есента на 2013 г.

[7] Слоган от протеста срещу ACTA  от 2012 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s