Доц. д-р Анна Кръстева: До момента не сме видели ясен отчет за какво са изхарчени получените средства за справяне с бежанската криза

9 Февруари 2014 | 13:37 | Агенция „Фокус“
Доц. д-р Анна Кръстева: До момента не сме видели ясен отчет за какво са изхарчени получените средства за справяне с бежанската кризаСнимка: АФП
Галерия

Снимка: АФП Снимка: АФП

Ръководителят на Центъра за европейски бежански миграционни и етнически изследвания (CERMES) доц. д-р Анна Кръстева в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Г-жо Кръстева, какви трябва да са политиките ни към бежанците?
Анна Кръстева: Има няколко добри и една по-малко добра новина в тази връзка. Добрата новина е, че политиките към бежанците са едни от най-европеизираните политики, които се решават на равнище Европейски съюз и след това трябва да се прилагат от отделните държави-членки. По-малко добрата новина е, че това, което трябва да прави България, го прави неубедително и най-ярките примери за това са непрозрачното и неотговорно изразходване на средствата, които България консумира от европейски фондове, като Европейския бежански фонд, вече няколко години още преди кризата. До момента не сме видели ясен отчет за какво са изхарчени тези средства. Беше съвършено ясно, че потокът бежанци щеше да стигне до нас, след като конфликтът е вече от три години, бежанците в Турция достигат 700-800 хиляди. Прокуратурата започна разследване за 200 000 лева, потънали неизвестно къде, защото вместо бежански лагер се оказва гола поляна. Многократно поставям въпроса за отчет кой, за какво и с какъв резултат е усвоил милионите, които България е получила за бежанците. И с просто око е видимо, че проблемът не е само с тези 200 000 лева. Защо това, което е видимо с просто око за нас като граждани и анализатори, толкова бавно се разбира от институциите? Другата новина добра е, че Европейската комисия се намеси и се договори с Турция да не ни пуска този потока и броят на бежанците намаля значително. Нашите институции дълго време единствено се оплакваха и викаха „неволята”: като дойдоха първите 1000, казаха, че не можем да посрещнем 3000; като дойдоха 3000, казаха, че не можем да посрещнем 5000 и така продължиха непрекъснато да казват, че не можем, докато Европа разбра, че не можем и че трябва да вземе положението в свои ръце. Констатираме и известно окопитване на институциите и вместо вайкане започват да се чуват и конкретни мерки за подобряване на условията в лагерите. Това е също добра новина.
Фокус: Имат ли реална възможност сирийските бежанци да се интегрират в България и имаме ли възможност да им го осигурим?
Анна Кръстева: Интеграцията на сирийските бежанци засяга много малка група от тези 10 000 – 11 000, които са тук в момента. Първо, не всички от тях идват от войната в Сирия, някои от останалите имат профил, по-близък до икономически мигранти. Една огромна част, мнозинството и от сирийските бежанци, и от другите търсещи убежище, искат да продължат пътя си към Западна Европа и при първа възможност биха го направили. Други имат желание да се върнат по родните места, където са имали къщи, работа, бизнес и биха се върнали в родината си, когато вече има условия, подписан мир и гаранции за тяхната сигурност. Една относително по-малка част ще остане тук. Ще останат тези, които си намерят работа. Схемата е позитивно обърната: не първо решават да останат, а после се интегрират трудово, а обратното – намират работа, интегрират се трудово и тогава решават да останат за по-дълго. Главният фактор за тази интеграция ще бъде не толкова българската държава, а самата сирийска общност и по-голямата арабска общност в София и страната. Най-характерното за интеграцията на имигрантите у нас е, че те работят при други имигранти или имат собствен дребен бизнес. Почти няма мигранти, които да работят в българския бизнес. Те са огромно изключение. Някои мигранти, които имат фирми, предлагат работа на други мигранти. Така че основният фактор за интеграцията на тези сирийци, които ще останат в България, ще бъде първо намирането на работа. Те няма да останат тук на плещите на нашата социална система, която е изключително бедна, освен това неефикасна. Ще останат тези, които си намерят работа, а огромна част от тези хора ще си намерят работа, подпомогнати от фирми на други мигранти или други арабски съграждани. Няма да има натиск нито върху българската социална система, нито върху българския пазар на труда. Много важно е българската общественост да разбере това, защото в обратната посока водят дилърите на страхове, които се опитват да нагнетяват напрежение, експлоатирайки нещастието на хора, бягащи от война.
Фокус: Прави ли вашият център проучвания сред българите, от които да можем да кажем, дали сме толерантни към бежанците и към техните проблеми ?
Анна Кръстева: Центърът за миграционни изследвания на НБУ прави много изследвания и за мигрантите, и за отношението на българите към бежанците. Впечатляваща е огромната солидарност, мощната вълна доброволчески акции. Вдъхновяващо е да се наблюдават студенти, които работят като доброволци, които намалят времето си на платена работа, за да отделят повече време за децата на мигрантите и за различни доброволчески акции. Всичкото това са ярки признаци не просто на толерантността, на откритостта, а и на интеркултурността на българите. В същото време на противоположния полюс са дилърите на страхове, стари и нови екстремисти, които се възползват от тази ситуация – вървят и бият този, който им заприлича на бежанец, дори той да е български гражданин. Най-голяма обида на българския дух е това развихряне на национализма, поредицата от ксенофобски акции, агресивното говорене за хора, които бягат от най-страшното – бягат, за да спасят живота си.
Огромното мнозинство на българското общество са толерантни, имаме прекрасни примери за приемане на бежанци в манастири, в семейства. Има примери и за интеркултурен диалог: семейство от Великобритания решило да приюти едно сирийско семейство, а се присъединили и роднини, та бройката нараснала над десет, но цялото село ентусиазирано започнало да помага. Всеки носи каквото има: кой масло, кой сирене, кой топлината на сърдечното си отношение.
Фокус: Правите ли проучвания сред самите бежанци? Сред сирийците у нас и какво сочат резултатите от тези проучвания?
Анна Кръстева: Работим върху бежанците и преди тази криза и ако вържа този въпрос с по-общия въпрос за интеграция, бих посочила един много интересен резултат, изключително показателен, които беше постигнат от Албена Чолакова, която прави сравнителен анализ на интеграцията на бежанците в България и във Франция. Тя доказа парадокса, че в България има много повече програми и стратегии за интеграция на бежанци, отколкото във Франция. Вторият парадокс е много по-интересен: независимо, че във Франция има по-малко подобни програми, по-голям брой бежанци си намират работа, достигат до пазара на труда благодарение на тези програми, отколкото в България. Защото в България обичаме повече да си говорим за програми, визии и стратегии отколкото реално да интегрираме бежанците. Наскоро приключи програма за интеграция на бежанци. Какви са резултатите, каква е удовлетвореността на бежанците от тези програми? Не получаваме изчерпателни данни. Самите програми, за които се изговориха и изписаха толкова неща, имат повече от скромния обхват от 100 души годишно. Това е по самото задание на програмата, а реалният брой хора, които минават през програмата, е около десетина души. Тези програми, при които цялата енергия отива в това те да бъдат писани и рекламирани, но с минимален ефект върху интеграцията, контрастират с огромната дарителска и благотворителна енергия, която българите разгръщат и която има реален ефект върху приема и интеграцията на бежанците. Въртим се в тези противоположни кръгове на недостатъчно активна и понякога безотговорна държава, но и на толерантни, солидарни и активни български граждани.
Фокус: Каква е възможността след време сирийските бежанци у нас да кандидатстват за българско гражданство? Какви ще са последствията в политически и обществен план след като те бъдат одобрени за български документи?
Анна Кръстева: Всички бежанци, всички търсещи убежище, които получат бежански статут, със самия бежански статут получават всички права на български граждани, без правото да гласуват и да бъдат избирани. Така че една голяма част от бежанците – не само сирийските, а всички, които търсят убежище – често се задоволяват напълно с този статут на бежанец, който им дава пълни права до пазара на труда, други социални права. Просто не им дава политически права, от което повечето от тях не се интересуват. Затова малка е частта от настоящата вълна бежанци, които след време ще пожелаят да кандидатстват за българско гражданство. Това ще бъде, първо, наистина много малка част от бежанския поток., второ, те вече ще бъдат достатъчно интегрирани в България, за да пожелаят тази най-висша форма на интеграция и по този начин няма да окажат негативно влияние върху статута на българското гражданство.
Инна ПОГЛУБКО

/27238/dots-d-r-anna-krasteva-do-momenta-ne-sme-videli-yasen-otchet-za-kakvo-sa-izharcheni-poluchenite-sredstva-za-spravyane-s-bezhanskata-kriza.html

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s