Софийски автобус. Група младежи оживено обсъждат. Повечето слизат и до момичето, което остава, сяда младеж. Скоро е пристигнал в София, не говори български. Знае 4-5 глобални езика, а решава да я заговори на родния си. „Здрасти. Не си ли родена в ХХХ“? Изумена, тя отговоря положително на родния им език.
„Щом я видях, разбрах, че е от моя град.“
„Оттогава не сме се разделяли“, допълва тя.
Прави сте, приличат на герои на Елиф Шафак, а и произлизат от техните културни и езикови ареали – малцинствен регион в няколко държави. От там той преминава през Европа, за да замине да учи в друг континент, от където скоро е пристигнал. Тя живее между двете държави на родителите си – своя и тук, и там. Софийският автобус ги среща. Завинаги.
Routes and roads, корените и пътищата – вечната тема, софийски вариант. За разлика от героите на Елиф Шафак, които драматично губят идентичност по глобалните пътища, те изглеждат щастливо са я намерили.
Anna Krasteva 