Европейски избори 2014 – интриги и парадокси

– Г-жо Кръстева, има ли интрига в евроизборите у нас на 25 май  – вторите, откакто България е в ЕС?

 

– Много шум за малко Европа или роден розобер – това е  панорамата на родната политическа сцена. И плоска, и позната. Но интриги има и  са поне четири.

 http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2014-05-13&article=491594

На първо място как ще проговорят урните? Ще потвърдят ли гласа  на площада, или ще отправят друго послание? Гражданите отдавна се оттеглиха от  улицата, но започнаха ли да оценяват по-благосклонно управлението е първата  интрига.

 

Втората интрига е защо Бойко Борисов, чиято партия агенциите  поставят начело, иска правителството да изкара още една година. Дотогава щяло  напълно да съсипе държавата и да падне като зряла круша. На ЕС Гърция му стига,  а и тя вече се окопитва от съсипването. Кой има интерес от съсипването на  България?

 

Родният национализъм претърпява трансформации като героят на  Кафка, който една сутрин се събудил като влечуго – и той не може да се познае, а  другите – още по-малко. Легнал патриот, събудил се русофил. Русофилски  патриотизъм е дървено желязо. Представяте ли си британофилски френски  национализъм? Или германофилски гръцки национализъм? Представяте ли си Орбан да  започне кампанията си в Словакия? Колко избиратели ще харесат новите дрехи на  национализма е една от неевропейските интриги на евроизбори 2014.

 

Българите обичат силно да любят и залагат всеки път на нови  фаворити. Ще успее ли елитът да убеди избирателите, че предлага нова и различна  политическа оферта? Колко нов е старият президент и колко различна е  безцензурната алтернатива е четвъртата интрига.

 

– Заради кризата в Украйна българското общество отново се  раздели на русофили – русофоби. Тази тенденция ще повлияе ли на вота?

 

– Наблюдаваме интересен електорален парадокс. Украйна въведе  ново разграничение между партиите: разлетяване на партийни елити и електорати в  първата група; съвпадение на позициите на елити и електорати във втората. БСП на  единия полюс, „Атака“ и Реформаторският блок – на втория. Категорична прозападна  ориентация и на електората, и на елита в РБ, проруска ориентация и на Волен  Сидеров, и на симпатизантите му – парадоксалното е, че и двете партии не успяват  да инкасират електорално консенсуса със своя електорат по тази приоритетна  външнополитическа тема. Електоралният тонус и на реформаторите, и на  националистите на последната права се колебае между среден и нисък.

 

Русофили – русофоби са разделения от края на XIX – началото на  XX век, когато България все още търси своя път. Сега сме 2014-а и държавата ни е  намерила своя път. Украйна катализира разделението на русофилите на културни и  политически. Първите харесват Достоевски и Булгаков и активно не харесват Путин.  В кортежа на Путин останаха само многопартийното енергийно лоби и  соцносталгиците.

 

– Какви въпроси на членството на България в ЕС би трябвало  според вас да присъстват в предизборните дискусии?

 

– Въпросът на въпросите е как еврочленството да се превърне в  двигател на растеж. Не как да усвояваме еврофондове, а как да се развиваме по  европейски. Централноевропейските ни партньори научиха този урок: Полша, Чехия,  Словакия се развиват с темпове по-високи от средноевропейските, БВП на човек от  населението за 10 години е нараснал с 12 пункта, поляците започнаха да се  завръщат. Защо родният ни елит не успява да усвои този урок и как възнамерява да  преодолее изоставането – това са отговорите, които гражданите очакваме да чуем  от кандидати и лидери.

 

– Какви изводи за политическия живот в България могат да се  направят от стила на предизборната кампания, в която клипове представят вота  като боксов мач, биене на дузпи, размяна на удари под кръста и т.н.?

 

– Роден фолклор. Пушилка, за да покрие всичко. А за покриване  има много. На първо място многото средства, усвоени за предизборна комуникация.  Смислена и завладяваща кампания изисква интелектуален и креативен потенциал в  партиите или много средства за аутсорсинг. Ширпотребата, която цитирате, не  разгонва твърдия електорат, а е евтиничка и оставя пари за партийни или лидерски  харчове, а периферен електорат се гони с хард средства – компромати, скандали,  разкрития в деня на размисъл..

 

По-показателна за кампанията е патетиката за избор между  доброто и лошото, рецитирана от повече от един лидер. Политиката не е религия,  лидерът не е Бог. На избирателя се предлага доброто да му се привиди не като  морален идеал, а като партийна листа. Този мираж има забележително реални  последствия. Какви идеи, какви приоритети, какви програми, трябва просто като  свети Георги да сразим змея. А в какви политики ще се материализира властта,  като бъде спечелена – за това политиците ни не мислят и на парламентарни избори,  какво остава на европейски.

 

– Очаквате ли изненади или прогнозите на нашите социолози за  изхода от гласуването ще се окажат точни?

 

– У нас агенциите имат репутацията на леви и десни. В Европа –  на добри и изпадащи от пазара. Резултатите – като репутацията.

 

– В другите страни от ЕС как протича кампанията? В някои  държави като Великобритания, националистите предизборно вече са с едни гърди  пред другите партии. Как ще се отрази това на резултатите от вота и на баланса  на силите в Европарламента?

 

– Избори 2014 са най-парадоксалните: във вота за Европейски  парламент много ще предпочетат да гласуват против Европейския съюз. И във  Великобритания Найджел Фарадж от Партията на независимостта излезе начело в  прогнозите, и във Франция Марин льо Пен, лидерката на Националния фронт, има  шансове да превърне евроскептицизма в най-печелившата електорална валута. Възход  на евроскептични формации има в Холандия, Белгия, Финландия, Щвеция. Радикално  ще се пренареди европейската политическа сцена: очаква се от една десета  избирателите им да достигнат една четвърт.

 

ЕС се стреми да се демократизира отгоре, от институциите,  гражданите показват, че предпочитат критика отдолу, от протестите и партиите. ЕС  е пред тежък демократичен изпит.

 

– Доколко новият състав на Европарламента, какъвто и да той, ще  има значение за формиране на цялостната политика на ЕС, която се решава най-вече  от Еврокомисията в Брюксел?

 

– Лисабонският договор дава нови пълномощия на Европарламента,  така че да увеличи тежестта му в институционалния триъгълник с Комисията и  Съвета. Така е на теория, ще оценяваме с внимание доколко практиката ще я  следва. Новият състав на Европарламента има значение в две насоки –  институционална и политическа. За първи път ЕП пряко ще избира председател на  Комисията, което укрепва институционалните връзки между тях. По-съществено  Европа показва срамежливи признаци за излизане от кризата. Как посткризисното  възстановяване да се ускори е голямото предизвикателство и мнозинството в ЕП ще  приложи левите или десни рецепти, които гражданите предпочетем на изборите.

 

– Как младите гледат на ЕС?

 

– 70% от европейските младежи считат, че ЕС е коз в  глобализиращия се свят. Да гласуваме за такава Европа, в която младите искат и  заслужават да живеят.

 

Любомир Михайлов

 

Advertisements

One thought on “Европейски избори 2014 – интриги и парадокси

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s