Един призрак броди из Европа…: евроскептицизъм на евроизбори 2014

 

Един призрак броди из Европа[1] – призракът на популизма. Не, това не е диагноза на европейски избори 2014, а цитат от Ернст Гелнър и Гита Йонеско от 1969г. Какво днес привлече толкова много граждани към този призрак и уплаши толкова анализатори, политици, журналисти, други граждани?

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4106610

Призрачността на популизма е в неговата променливост, в изплъзването му от дисциплиниращи и подреждащи дефиниции. Повече хамелеонски отколкото монохромен, популизмът се чувства комфортно с всякакви цветове и миксове: преди изборите колоритния Бепе Грило беше ухажван и от също толкова колоритния еколог, ‘косача’[2] Жозе Бове, и от крайно-десния Найджел Фарадж. На всяка популистка партия – своя популизъм: крайнодесни и крайнолеви, екстремисти, неонацисти, по-малко екстремисти, винаги радикални…Евроскептици, еврофоби, неонацисти – гражданите знаят разликите.

Евроскептици, еврофоби, неонацисти са електоралният феномен на евроизбори 2014г.. Крайно десни партии печелят първото място в емблематични страни като Франция, Великобритания, Дания – това е топ новината на евроизбори 2014. Евроскептични и дори неонацистки партии за първи път влизат в Европейския парламент, пратени от един от европейските бастиони – Германия. Орбан-манията в Унгария се вихри с мнозинствена сила – Фидес очаквано е начело, следван по петите от фашизоидната Йодик. Орбан е контрааргумент на тезата, че популистите могат само да критикуват, но не и да управляват. Крайнолевите версии също настъпват на авансцената – Сириза е топ 1 в Гърция, 5-звездният Бепе Грило – на второ място в Италия. Пиша тези редове във Франция, където гордо обяснявам, че българските граждани се показахме демократично по-зрели от френските, България не подсилва евроскептичния фронт. Не защото й липсват националисти, екстремисти и неофашисти, а защото е по-лесно да биеш невинни по Пиротска отколкото да правиш политика, да откриваш кампанията си в Русия отколкото да работиш за достойни доходи и пенсии.

Европейските парадокси на евроскептицизма

Парадоксално, но най-мощният катализатор на евроскпептицизма се оказа евровотът. Алтернативната партия на Германия не успя да пробие на парламентарните избори, но трансформира антиевропейския си патос – анти-евро, анти-разширяване – в печеливш електорален капитал. Европейските избори са толкова благоприятна почва за евроскептицизма, че година след създаването си през 2013 г. прясно новата Алтернативна партия на Германия си осигурява най-високата европейска трибуна, за да говори против ЕС. По-тревожен е пробивът на неонацистите от Национално-демократичната партия, които събират 1% от гласовете и за първи път успяват да си осигурят един евродепутат.

Родината на народния суверенитет – Франция – днес се представлява от крайнодесния Национален фронт. Марин льо Пен бе толкова уверена в победата, че в мига, в който се обявиха резултатите, щабът й бе покрит с афиши „НФ – първа партия на Франция“. Увеличението е главозамайващо: от 3 депутати през 2009 г. на 25 през 2014 г. Електорално цунами на крайната десница помита и управляващи, и опозиция – НФ (25%) печели 5% повече от основната дясна опозиционна партия Съюз за народно движение и свежда до рекордните 14% Социалистическата партия – исторически най-ниското й ниво, което минира и президента Франсоа Оланд, и правителството на Мануел Валс, и статута й на ключова партия.

Невероятно е как с българите и румънците като заплаха за островната идентичност и пазар на труда Найджел Фарадж успя да се изстреля на първото място, изтласквайки управляващите консерватори на Камерън на трето място и лейбъристката опозиция на второ. И във Великобритания, както във Франция, етикетите се изпразват от съдържание и дори се изпълват с противоположното: ‘малките’ партии стават стават водещи, ‘големите’ партии се свиват като шагренова кожа.

Датската народна партия гони по резултат НФ и със своите 23% излиза на първо място. Традиционно силната FPOв Австрия остава на трето място, но печели 19.9% – с 5% повече спрямо 2009 г. Изключения не липсват, очакванията за силно представяне на холандската анти-имигрантска Партия на свободата на Геерт Вилдерс бяха опровергани от по-умерения вот на гражданите, който ги свали от 18-те процента преди пет години на 12%.

Гърция захранва евроскептицизма от двата полюса на политическата си сцена и със силен крайно-десен, и с още по-силен крайно-ляв глас. Лидерът на Златна зора е в затвора, ксенофобската партия силно се дискредитира покрай убийството на артист-имигрант, но независимо от това успява да спечели около 10% доверие. На противоположния полюс крайно-лявата Сириза не просто излиза начело в Гърция, но се превръща в европейски електорален феномен, надхвърлящ националните граници: за листата „Ципрас“ гласуват и радикални леви избиратели в Италия.

Гневни граждани и ловки брокери

Гражданите са гневни. Не искат да плащат за криза, която неефикасни и безотговорни политици са създали и не успяват да овладеят. Националистически политически брокери прихващат тази политическа енергия, за да изпълнят електоралните си платна, като канализират и катализират гнева в семпли и силни слогани: не искаме да ни управляват брюкселски технократи, които никой не е избирал и нямат демократична легитимност; не харесваме Шенген и искаме ние да решаваме за границите си като основа на националния суверенитет; не искаме имигранти да взимат нашите работни места и да отхапват от социалната ни баница; не харесваме еврото и искаме по-гъвкави национални валути, които да можем да девалвираме, за да стопяваме дълга, а и защото франкът, марката са толкова ценни за националната идентичност колкото паундът за британската, който ВБ така страстно охранява; българите и румънците вече ни идват в повече, не искаме нови балканци.

Електоралният феномен на евроскептицизма трябва да четем на три нива. Изборите са европейски, но последствията са национални: в ЕП евроскептиците нямат капацитет за блокаж, но разместват политически пластове в някои страни и ‘одесняват’ и секуритизират политиката в почти всички. Електоралният капитал е червен сигнал за риска от трансформиране на справедливото гражданско недоволство в опасна политика на ксенофобия и екстремизъм. Политическо късогледство би било евроскептицизмът да се схваща едноизмерно като екстремизъм, а не и като радикална критика. Големите партии трябва да намерят отговор за тревогите на европейските граждани.

Eлекторалното цунами на евроскептиците и еврофобите не трябва да закрива картината, в която мнозинството е на еврофилите: Еврпопейската народна партия, Партията на европейските социалисти, либералите и еколозите формират респектиращо множество. Жан-Клод Юнкер постави политическата диагноза в земетръсната изборна нощ: „За разлика от оценката на множество медии, крайната десница не спечели тези избори. Множеството граждани избраха да бъдат част от Европа“. Ангела Маркел кратко и ясно формулира управленското решение: отговорът на крайно-дясната вълна са повече работни места и по-динамична икономика. А Ангела Меркел знае как.

 

 

 

 

 

[1] Оригиналната версия е „Един призрак броди из света – …“.

[2] Коси незаконно частни ГМО-плантации .

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s