Топката вече лети от човек на човек, но още се държим за ръце, силно, не ни се иска да се пускаме. С едни се познаваме неотдавна, с други се виждаме за втори път, с някои днес се запознаваме, а кръгът, който ни свързва, не е геометричен, а алхимичен. Сирийци, кюрди, афганистанци, българи, французи, студенти, преподаватели, приятели: не приятели на бежанците, просто приятели.
На предишната ни среща се радвахме на научни чудеса, днес решихме да си правим малки чудеса – и творчески работилнички за забъркване на цветове, форми, аромати, и игри с победители и победители. Топ атракцията без конкуренция се оказа кик-боксът. И за отриване на нови таланти. И за леко отиграване на стереотипи: „Не искам да се боксирам заедно с момиче“/ “И треньорката е момиче“/„Я, колко е яко“…. диалогът така и не завършва, защото младежът вече е във вихъра на движението и емоцията. Студентите никога не престават да ме очароват – талантлив ментор се оказва и топ кик-боксьор, и страхотен комуникатор:„Вие сте ме научили на толкова хубави неща, нека и аз да ви науча на нещо хубаво“, преподавателската ми душа е напълно разтопена…
Толкова въображение, идеи и таланти, че веднага забъркахме и креативната смес за следващия път. Винаги сме открити за нови приятели.
