Експертът по европейска политика доц. Анна Кръстева в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“
Водещ:Доц. Кръстева, що се отнася до България, какво означава назначаването на Жан-Клод Юнкер като председател на ЕК? В речта си вчера той спомена единен енергиен съюз, нови работни места, разширяване на Изток като противовес на досегашната централизирана европейска държава – все политики, от които България може да извлече ползи.
Анна Кръстева:Юнкер толкова балансирано контролира своята програма. 10 страници ясно формулирани приоритети, че има за всекиго по нещо. И България може много добре да се разпознае. Спекулативно бих казала, че ако Шулц беше избран за председател на Комисията, би предложил не много по-различен проект, даже вероятно много, много, много сходен. Това ново мнозинство, което виждаме, което е от големите партии и десните: ЕНП, социалистите и демократите, вече наистина, произвежда заявки за политики, които търсят баланса. С други думи, когато е правен този проект, той не е правен като алтернатива на една лява политика, това не е дясна политика на Юнкер срещу лява политика на Шулц. Политиката е правена срещу евроскептиците. В този смисъл, има наистина много позитивни идеи, които ни харесват: 300 милиарда за инвестиции, едно ново желание да се рединамизира Европа, защото това, от което страда, е наистина западане ръстовете на растеж, губенето на спор, губенето на конкурентоспособност. Неслучайно, новата конкурентоспособност е от ключовите думи в тази програма. Много позитивни, много ярко, хубаво звучащи в България са идеите за специфични мерки за младежката безработица. Този пакет, който трябва да подпомага младите хора, се разширява – той беше дефиниран в 25 години. Сега се разширява възрастта – до 30 години. Друга тема, която много пряко засяга българските граждани, които са едни от мобилните в Европа, е темата за миграцията. Много ясно Юнкер заяви, че той застава с целия си авторитет зад свободното движение на трудещите се, на работна сила. Знаете, силна критика има в това отношение и от Дейвид Камерън и от Найджъл Фараж, които искат да ревизират този ключов, фундаментален принцип на европейската интеграция. Юнкер заяви подкрепата си за нея. В същото време, миграцията има много лица. Говорим за свободно движение на хора, когато говорим за мобилността на европейските граждани в рамките на Европейския съюз, и за миграция, когато говорим за граждани на трети страни. Толкова нараства значението на миграционната тема, че Юнкер предлага да има специфичен, специален еврокомисар по миграция. Ще видим какви ще бъдат номинациите и кой ще поеме този пост. Пак казвам, търсенето на равновесие, на по-фин баланс между бюджетни икономии, е намерило отражение в програмата. В тази връзка, не може да се загуби подкрепата на Германия в дефинирането на европейските политики и искането за растеж, което е искането на огромното мнозинство на европейските граждани. Големият въпрос, ключовото предизвикателство е тази програма ще се превърне ли в политика на равнище на дискусиите, опитните европейски политици винаги го докарват. Те са твърде опитни, имат високи експерти. Въпросът е как това ще заговори и какви ще са конкретните резултати, достатъчно бързо ли ще се предприемат политики, които да ни позволят на нас, европейските граждани да почувстваме ефекта от тези хубави идеи.
Водещ: Доц. Кръстева, когато говорим за миграция, нека се върнем към другата страна на медала, а именно това, което се случва във Великобритания. Какво е значението на префасонирането на британската политика? Като че ли доста неочаквано дойде това, че Дейвид Камерън смени част от своя кабинет. Вътрешнополитическа ли е целта на това или по скоро опит за игра на твърдо с останалите страни-членки на Европейския съюз?
Анна Кръстева:Категорично и едното, и другото. Разбира се, като конкретно време, когато това се случи, беше изненада за всички, защото интервюта на хора, които са били министри преди няколко дни, не показваха тази промяна, така че вероятно тя е била изненада и за тях. Но в по-широк смисъл бих казала, че тя е очаквана, защото много бързо се завърта електоралното колело и Дейвид Камерън, който не е в добра позиция нито в собствената си страна, нито в Европа, търси ресурси. Трябва да призная, че много започва да ми прилича Камерън на Сакози. Не, разбира се, на постпрезидента Саркози със съдебните си саги, а на президента Саркози, който дойде на власт, теглейки от електората на крайната десница, стъпвайки много категорично на темите на Националния фронт във Франция. Това са темите за имиграцията, най-вече един по-остър тон. Разбира се, по отношение на еврофилството на Саркози и евроскептицизма на Камерън не може да става въпрос за сравнение. Те са в това отношение в противоположни полюси. Но по отношение на имиграцията и на тегленето, пак казвам, на този крайнодесен електорат, Камерън започва да ми прилича на Саркози. Искам тук два елемента да откроя. Единият е – това е една много твърда игра. Той се опитва да успокои консервативното крило в собствената си партия и да покаже на Европейския съюз, че не се е уплашил, а продължава тази много твърда линия, защото двамата му кандидати са огледални образи. Филип Хамънд вече не е кандидат, а министър на външните работи, секретар по външната политика. Предложението на Камерън за еврокомисар – Джонатан Хил, който е лидерът на консерваторите в Камарата на лордовете, и той е с много твърда евроскептична линия. Хамънд направи емблематично изказване, по-остро от това на Камерън: че по-добре е Великобритания да напусне Европейския съюз, ако не успее да договори тези условия, които Великобритания иска и настоява да получи. С други думи, Камерън иска да влезе и да играе ролята на борец, но пак казвам, това е една игра с непредизвестен резултат. Непредизвестен, защото в един по-кратък период, както беше във Франция, в началото на президентството на Саркози, това тегли електората. Те си казват: „Добре, по-добре централен актьор, който ни говори с тези по-крайни теми, които искаме да чуем.“ Но в следващия момент се връща към оригинала на този дискурс. Видяхме сега във Франция на европейските избори как Марин льо Пен изпреварва с 5% партията на Саркози. Така че това, да отнемаш, да навлизаш в територията на крайната десница, за да си теглиш от там електорат, е двусмислена политическа стратегия, защото това е променлив, волатилен електорат, който е твърде склонен да си се върне към оригинала. Дейвид Камерън, който имитира Фараж, не би бил този най-убедителен политически лидер, който да спечели изборите месец май догодина във Великобритания.
Водещ:Новият избор за председател на Европейската комисия, който според Вас, търси баланса, а не крайни политики, в крайна сметка ще разсее ли напрежението между еврофили и евроскептици? Или, предвид факта, че Дейвид Камерън се чувства победен в този момент, ще го засили?
Анна Кръстева:Няма никакви изгледи да се разсее напрежението. Тук нека само малко да намалим отговорността на Камерън , който е носител на тази евроскептична линия. Видяхме изключително острите изказвания и на Марин льо Пен, и на Найджъл Фараж, евроскептиците си говорят със собствени гласове в Европарламента. Открита борба се води, както от страна на евроскептици, така и от останалите, които правят всичко възможно да не дадат високи позиции в структурите на Европарламента на евроскептиците. От тези дни, новината е, че кандидатка от италианската партия „5 звезди“ не получи поста, за който беше кандидат: за председател на Комитета на петициите. Борбата се води непрекъснато на всички равнища, на равнището на големите политически дискурси, на равнището на структурирането на множеството комитети, на всички тези органи, с които реално функционира Европейския парламент. Голямата опасност за Европейския парламент е именно това –да стане борба на елити, вместо едно категорично обръщане на елитите към гражданите, което беше главното послание на европейските избори. Голямата опасност е Европейският парламент да се превърне в игра с нулев резултат, игра, в която, когато да спечелят едните, губят другите, а демократичните институции са тези, политиката трябва да бъде различна от бизнеса. То дори в бизнеса има игри, когато всички печелят, и така и трябва да бъде в добрия пазар. Но демократичната политика е тази, в която всички трябва да печелят. Не едни да печелят, други да губят, защото това създава напрежение.
Андреа ПУНЧЕВА
Anna Krasteva 