Щрихът на каузата
Препълнена зала, от посланици през брюкселски експерти до преподаватели и студенти, пъстра география – от Европа до Балканите, от Рим до Сараево, оживен дебат – трафикът на човешки същества и какво (не) правим с този пост-комунистически бич. Институционалната гледна точка мощно звучи – сигурността е безспорен приоритет, но спорно се приплъзва към секуритизацията. Алтернативната ми гледна точка – ‘greening’anti-trafficking, empowering migrants – from ‘exit’ to ‘voice’. Аплодисментите подкрепят алтернативността. Какво удовлетворение – студенти от над 10 страни на страната на човешките права. Правата – и като научна дисциплина (която преподавам от 15 години в международна магистърска програма, а от настоящата – и в родна бакалавърска програма), и като ценности: студентите стават съмишленици.
Щрихът на ангажираността
Във вихъра на студентските протести миналата есен преподавах гражданско неподчинение – сякаш за първи път откривахме тази тема, интензивността на концентрираността и отдадеността на разбирането и дебата остана непостижима. Тази година отлежалото време, акумулираният опит засилиха интереса към гражданското неподчинение като елемент на гражданските движения – за по-голяма устойчивост във времето, за по-големи политически залози, за по-голяма промяна. Разсъждаваме и за абстенционизма, но се палим за ангажираността.
Щрихът на признанието
„ Здравейте, четох 2 пъти статията ви „Младият български политик октомври 2009, от Анна Кръстева“…впечатлен съм, по-добро и точно четиво за младия политик не бях срещал. От много, много време нещо, което съм прочел, не ме е провокирало толкова дни след като съм го прочел, да мисля и разсъждавам върху него. Не знам, дали това е добре или не, но аз се припознах в една от групите. Поздравявам ви, БЛАГОДАРЯ ВИ, истински съм щастлив, че мога да кажа, че съм ваш студент!“
Пост във Фейсбук, точно в навечерието на празника.
1 ноември, за да бъде преподаването кауза и ангажираност, призвание и признание.
Anna Krasteva 