Малка история с щурец под водопада

  • Не, не чета само балкански автори. Но американските нещо не ги разбирам – девойка работи в банка, залюби се с някой, той пък вземе че се окаже собственикът на банката….

Не мога да видя книга, и да не полюбопитствам коя е тя. До лоста за скорости две стари, много четени издания на ‘Синия аметист’ на Петър Константинов и ‘Щурец под водопада’ на Мирослав Кърлежа.

  • Винаги чета повече от една книга, според настроението. Като ми се чете екшън – Хуан Мадрид, не е много известен у нас, но на мен ми харесва…

Говорим си с четящия шофьор. Не си харесва особено работата. „Преди работехме по фабриките“ – това е единствената референция към малцинствената общност, към която принадлежи и която не слиза от екрана и ефира покрай Гърмен и Орландовци. „Не ми харесва особено по цял ден зад волана, но тук пък започнах да чета…“

Знаем от Г. Господинов, че четящият човек е красив. Към това красиво малцинство се числи и четящият Щурец под водопада.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s