Бежанци 2015 – безпрецедентни предизвикателства, слаби решения. Интервю с Агенция Фокус

Доц. Кръстева, от Агенцията по охрана на външните граници на ЕС „Фронтекс“ само през месец юли в Европейския съюз са пристигнали около 50 000 бежанци. Имате ли данни от кои страни от Близкия изток най-често идват те и коя е крайната им цел като държава?

100 000 бежанци само за юли в Европа. Абсолютни рекорди – Европа е стресната от безпрецедентните стойности на бежанския поток, най-високите стойности от 2008 г., откакто Фронтекс – европейската агенция по охрана на границите води статистика . Това е три пъти повече отколкото през юли миналата година. Още през лятото на настоящата година е надминат целия поток от 2014 г. – 280 000, като броят от 340 000 за полугодието януари-юли 2015 г. е три пъти по-висок от този за същия период миналата година – 123000.

Лъвският дял на бежанците е от Сирия и Афганистан. Африкански имигранти също увеличават потока – 9 от 10 търсещи закрила в Италия идват от Либия, основната част от тях са от Еритрея, Етиопия, Сомалия. Най-трагичното измерение на днешната бежанска криза е рекордно високият брой деца – най-високият за последното десетилетие.

http://www.focus-news.net/opinion/2015/08/22/34265/dots-anna-krasteva-nay-efikasnite-usiliya-za-spravyane-s-bezhanskata-kriza-biha-bili-speshno-i-neotlozhno-tarsene-na-mezhdunarodno-reshenie-na-konflikta-v-siriya.html

Бежанските потоци са фундаментално асиметрични. Тази асиметрия има два основни топоса – на портите и на приемните. ‘Порти’ са страните, където първоначално пристига бежанският поток, ‘приемни’ са страните, към които трайно се стреми и иска да се установи бежанският поток.

Ние се изживяваме непрестанно като представители на първия фронт, но бежанската вълна е несравнимо по-голяма – и в абсолютни, и в относителни цифри – в Италия и Гърция. Само за седмицата между 8 и 14 юли в Гърция пристигат 20 840 мигранти, включително на малки острови като Кос, неекипиран и неподготвен за прием на търсещи закрила. Същия брой – 20 000 – Италия приема само за изминалия месец. Изненадващо, Унгария с 34 800 мигранти също се нарежда в топ портите.

Втората асиметрия е по отношение на дестинацията. Двете страни-магнит за имигрантите са Германия и Великобритания. Два примера за илюстрация. Германия очаква до края на годината броят на новите имигранти да удари рекорда от 800 000. Германия не е на европейския вход, но е европейският бежанско-имиграционен център – приема 40% от целия поток.

Тези дни BBC привлече вниманието с един симптоматичен за европейските политически страсти и раздори дебат между зам.-кмета на френския град Кале и консервативен депутат от партията на Фарадж – те бурно и невъздържано се караха през цялото време кой е виновен за бежанската криза на евро-тунела: дали Франция, която не прави нищо, за да задържи, контролира и регулира потока имигранти, които с цената на живота си се качват на влаковете за лелеяната Англия и създават множество рискове и за себе си, и за трафика, или Англия, която привлича мигрантите с мита за по-отворената си интеркултурна среда и по-добрите перспективи за помощи, работа, интеграция.

Какъв е образът на Европа днес предвид миграционния натиск и бежанската вълна? Сигурността измести ли солидарността?

Колкото по-дълбока е кризата, толкова повече страните се затварят в себе си. Отговорите на глобалната криза стават все по-национални. Каква солидарност, какви принципи – всички страни все повече говорят за национален интерес и национална сигурност. Доналд Тръмп яхна тази вълна в САЩ и с предизвикателните си изказвания за имигрантите като престъпници и необходимостта от повече стени, контрол и наказание се качва все по-високо в кандидат-президентския рейтинг. Европа все още няма своя Доналд Тръмп, но се множат кандидатите за доналдтръмчета в евроскептичните партии от Франция до Великобритания, от Австрия до Холандия и навсякъде в Европа…

В последната седмица стана ясно, че властите в Сърбия се готвят за нова, много по-мащабна бежанска вълна, през следващите месеци. В южната ни съседка Гърция също се наблюдава засилване на бежанския поток. Могат ли да се справят властите на тези две страни за ограничаването му и ще засегне ли страната ни?

Македония също е засегната от бежанската криза, Унгария вече е в първата група страни, приемащи бежанския поток. Питате ме дали балканските страни могат да се справят с потока. Със сигурност не могат. По-същественото е, че и не искат. Това, което единодушно искат от София до Скопие, от Атина до Белград и Будапеща е да отправят възможно най-бързо потока към Западна Европа. На критиките към властите на Кос, че оставя мигрантите с часове и дни на безмилостна жега, докато чакат разрешение да продължат нататък, кметът отговаря, че островът няма никаква структура, специализирана в приема на бежанци, и не иска да създава такава, за да не окуражава потока. Ципрас обеща през януари по-хуманно отношение към мигрантите, но нищо не направи през тази кризисна за Гърция година, а сега е твърде зает със собственото си политическо оцеляване, за да овладява бежанската криза. Мигрантите , натъпкващи се през врати, прозорци, покриви на македонския влак за Сърбия и Унгария, са образ и метафора не просто на отчаяно търсене на път и спасение от мигрантите, но и на властите, които искат да ги отпратят възможно най-далече.

Ще реши ли проблема със засиления бежански поток квотното им разпределение между държавите в Европейския съюз?

Политиката на квотите има по-скоро дидактичен и символен отколкото реален политически ефект. 40 000 бежанци са капка в морето на едната трета милион, пристигнали само от началото на годината. Целта на квотите е да напомнят принципа на споделената отговорност, от забравянето на който губят всички: Италия миналата година спря операцията си Mare nostra, благодарение на която бяха спасени множество мигранти в Средиземно море, за да напомни на Европа, че защитата на живота не е само италиански , а и европейски дълг; Германия току-що напомни, че благодарение на огромния си интеграционен капацитет ще поеме достойно почти милион до края на тази година, но няма да издържи дълго да интегрира почти половината от всички бежанци и мигранти в Европа.

Наблюдава ли се определен период в годината, който да предизвиква засилване на миграционния натиск от Близкия изток?

Два фактора определят темпоралността на потока: интензивността на конфликта и температурата на моретата. Доброто време окуражава мигрантите да поемат риска на нестабилните малки лодки.

Как оценявате изградените методи за интеграцията на бежанците у нас и има ли добри практики от европейските страни, от които да се поучим?

България е известна с парадокса на сръхпроизводството на програми и стратегии за интеграция и с липсата на ефикасна интеграция. Току-що бе произведена поредната стратегия, докато българската общественост продължаваме да искаме не нови планове за бъдещето, а отчети как се изразходват многобройните милиони, отпускани от ЕК, на колко бежанци е помогнато и какви са конкретните резултати от тяхната интеграция.

Германия е най-добрият пример – разумно изразходване на европейски средства не за писане на програми за интеграция – любимият харч на родните ни ‘интегратори’, а за реална интеграция под формата на преквалификация на родителите и образование за децата. Сред бежанците има и високообразовани и динамични икономики като германската ефикасно се възползват от тяхната квалификация.

Трудно може да се предвиди развитието на кризата, но има ли и добри новини?

През 90-те години войните в бивша Югославия отприщиха мощна бежанска и миграционна вълна – 10 млн от 80 млн бяха принудително прокудени. Днес вече са забравили каква остра нужда от солидарност имаха тогава западно-балканските страни и не проявяват такава днес към новите потоци бежанци. Хубавата новина в тази тъжна картина е, че бежанските потоци функционират на вълни и затихват след края на войните и кризите. Най-ефикасните усилия за справяне с бежанската криза биха били спешно и неотложно търсене на международно решение на конфликта в Сирия.

Промени ли се отношението на българите към бежанците, станахме ли по-толерантни?

Политиците ни със сигурност трудно се променят: със същата безотговорност, с която някои посягат – особено предизборно – към етническата карта, други или същите се заиграват и с бежанската. Непрестанно ни създават страхове колко много и колко неинтегрируеми за бежанците, за да не ги питаме какво правят с парите за интеграция – и европейски, и родни. За съжаление, започна да поотминава и огромната гражданска вълна на солидарност на ‘приятелите на бежанците’. Добрите новини са, че нараства броят доброволци сред младите, солидарността тече по медийно невидими, но жизнени граждански канали – акции на солидарност с деца бежанци, нови ангажирани медии като Маргиналия (‘Правата н човека са решението’), правозащитни мобилизации…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s