Жираф, лепенка, пеперуда, …. случайни думи, спонтанно подхвърлени. Когато станаха шест, настана времето на креативността. Всеки се зае да сътвори малка поема, бях стих, хайку – поетичният жанр е отворен, единственото правило е да е с думите на вечерта.
Малък бележник, случаен лист хартия, материалът няма значение… Възрастта и занятието – също. Пъбът си е пъб, публиката е пъстра – от хипстъри до офис професионалисти, от арт и интелектуални до всякакви люде… Четвърт част страхотно преживяване на сгъстена и споделена креативност….
Нарцистичният и театрален момент също е преживяване: поетът става артист, аплодисментите са искрени, толкова оригинални начини да свържеш жираф и лепенка – и екзистенциални, и хумористични, и философски…
Нощната поезия като поетика на градското живеене.
Не зная какви граждани са поетите от пъба в Ирландия, но се сещам за Исландия, където зашеметяваща част от населението са писали романи, а в един ден тези креативни граждани хващат яко изпуснатата и компрометирана от елитите демокрация в свои ръце, сътворяват Конституция, така както преди – и след това – творят поезия, извеждат страната от кризата, преосновават демокрацията.
Откъде да започнем ние? От пресътворяването на демокрацията? От поезията? Или да миксираме двете в поетиката на огражданствената и креативна демократизация.
Anna Krasteva 